Решение № 17099 от 23.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17099 гр. С, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110148026 по описа за 2024 година при секретаря Диана Тодорова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 48026/2024 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „ЦБ III“ № 54 против „Ю Б“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „ОП” № 260, с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № PLUS-16307914, сключен на 18.08.2018 г. между ищеца и „БНП ППФ С.А., клон Б” /КЧТ/, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клауза за заплащане застрахователни вноски за застраховка „Защита на плащанията“, клауза за заплащане на първоначална такса „ангажимент“ в размер на 420 лева и клаузата, регламентираща ГПР в размер на 16,04 %.

Ищецът твърди, че на 18.08.2018 г. е сключил Договор за потребителски паричен кредит PLUS-16307914, оторизационен код a06k41y1 с „БНП ППФ С.А., клон Б” /КЧТ/, действащ на територията на Б от името на принципала - „БНП ППФ С.А.” - П, чийто правоприемник към момента на депозиране на исковата молба е ответното дружество - „Ю Б” АД. Сочи, че по силата на сключения договор дружеството е поело задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 12000 лева, а реално е получил сума в размер на 11580 лева, тъй като му била удържана сумата от 420 лева за такса „ангажимент“, като ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и другите такси и разходи. Излага твърдения, че условията по договора за кредит са следните: общ размер на кредита - 12000 лева, ГПР – 16,04 %; лихвен процент на кредита - 13,87 %; без уговорен лихвен процент на ден; застрахователна премия – 4320 лева, брой месечни погасителни вноски – 96, размер на месечната погасителната вноска - 252,77 лева, обща дължима сума по кредита – 24265,92 лева. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като същият се регулира от специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения, че шрифтът на договора е по-малък от 12, което се отнася и за Общите условия към него, както и на застраховката. Сочи, че не му е представяна застрахователна полица/договор, но въпреки това от него ежемесечно се изисквали плащания за 1 застрахователни премии. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 16,04 % не отговаря на действителния ГПР, тъй като не съдържа всички разходи по кредита, а именно разходите за застрахователна премия, както и допълнителната „такса ангажимент“. Поддържа, че е посочен лихвен процент от 13,87 %, но не е обяснено как тази стойност се съотнася към ГПР по договора и какво друго е включено в ГПР. Поддържа, че след като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а когато не е посочен лихвен процент на ден е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага и съображения за нищожност на клаузата за сключване на задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като същата не е индивидуално уговорена, а била включена в чл. 2 от Общите условия, според която застрахователната премия се заплаща заедно с месечната погасителна вноска, поради което същата представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че само застрахователната премия възлиза на допълнителната сума от 4320 лева, което съставлява още около 35 % оскъпяване на заема. Сочи, че застрахователят „К“ е бил едностранно определен от „БНП П“ и е от групата П. Излага съображения и за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса „ангажимент“ поради това, че липсва яснота какви точно услуги се предоставят при нейното заплащане, и същата по същество представлява възнаградителна лихва по договора. Поддържа, че от представената таблица с наименование „погасителен план“ може да се направи извод, че застрахователната премия, както и такса „ангажимент“ се олихвяват, респективно лихвеният процент е неточно посочен. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Твърди, че на 27.02.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП ППФ С.А., клон Б“ КЧТ и „ЕОС М“ ЕООД вземанията от ищеца О. Ч. Н., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г. били прехвърлени на клон на „ЕОС М“ ЕООД, поради което към датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024 г. „Ю Б” АД, не е кредитор по Договор № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г.

Оспорва ищцовите твърдения, че договорът за потребителски кредит не е съставен с шрифт 12, както и че застрахователният сертификат и Общите условия по застраховка „Защита на плащанията“, представляват приложения към Договора за кредит. Оспорва твърдението, че в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР от 16,04 %, както и че същият не съдържа всички разходи, оскъпяващи отпуснатия финансов ресурс. Излага съображения, че в чл. 2 от Договор № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г. е предвидено, че същият се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, поради което не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Поддържа, че не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

12 от ЗПК, тъй като в клаузата на чл. 7, изречение четвърто ясно е посочено, че кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящи плащания. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена, когато в заемното съглашение са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания, и така посочените компоненти се съдържат в Договор № PLUS-16307914 от 2

18.08.2018 г. Твърди, че не е налице основание за включване на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ в ГПР по процесния кредит, тъй като същата е сключена по избор на ищеца и не е била условие за отпускане на кредита или усвояването му при предложените параметри, т. е. не е налице основанието по § 1, т. 1 от ЗПК.

Поддържа, че задължението за кредитора да посочи приложимия лихвен процент на ден или референтен лихвен процент се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и касае кредити, договорени при променлив лихвен процент. Сочи, че в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и в чл. 2 от процесния договор ясно е посочено, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, като в чл.

11, изречение седмо от Договор № PLUS-16307914/18.08.2018 г. е посочено, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. По отношение на ищцовите твърдения за нищожност на клаузата за сключване на застраховка „Защита на плащанията“, излага съображения, че в случая не е налице задължение за включване на застрахователната премия в ГПР по договора, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Поддържа, че обстоятелството, че „БНП ППФ С.А, клон Б“ КЧТ и застрахователни дружества „К“ са били от една финансова група не обосновава недействителност на процесния договор за кредит. Твърди, че в чл. 5.6. от Общите условия по застраховката е предвидена възможност за застрахованото лице едностранно да прекрати застраховката без каквито и да било последици по кредитното правоотношение, а в договора за заем или Общите условия по застраховката не са налице клаузи, предвиждащи изменения в условията по кредита, предсрочна изискуемост на заема или начисляване на допълнителни такси, в случай, че застраховката бъде прекратена. Относно ищцовите твърдения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“ поддържа, че целта на процесната такса е да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната услуга по предоставяне на кредит, а именно – за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че такса „ангажимент“ и застрахователната премия по същество представляват възнаградителна лихва по договора.

По тези и останалите подробно изложени аргументи моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски, включително минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Третото лице помагач „ЕОС М“ ЕООД не взема становище по иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Безспорно между страните е, че ищецът е сключил с „БНП ППФ“ С.А П, рег. № ****** чрез „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ с ЕИК: ******* Договор за потребителски кредит № PLUS-16307914 от 18.08.2018 г. След сключването на договора КЧТ е заличен и ответникът 3 е придобил търговското му предприятие, въз основа на което по настоящото и други служебно известни на съда дела се легитимира като правоприемник в отношенията с потребители, които са сключили договори за кредит с „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ.

Посоченото легитимира ответника като надлежна страна по предявения иск, доколкото предмет на същия не е съществуването или не в негова полза на вземания към ищеца, а валидността на договора, която се преценява към момента на сключването му.

С договора е уговорено, че се отпуска кредит в размер на 12000 лв. Посочени в договора в раздел „Параметри и условия“ са застрахователна премия – 4320 лева, такса ангажимент – 420 лева, брой погасителни вноски – 96 и месечна погасителна вноска – 252,77 лева. В същият раздел е посочена обща стойност на плащанията – 24265,92 лева, годишен процент на разходите – 16,04 лева и „лихвен процент – 13,87%. В раздел „погасителен план“ са посочени падежни дати на 24 вноски в размер 252,77 лева всяка и оставаща главница след всяка вноска.

Съгласно чл. 2 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а посочената сума в раздел „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.

По делото не са ангажирани доказателства за съдържанието на застрахователния договор, вкл. и между кого е сключен.

Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а праводателя на ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесните договори приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.