Решение № 512 от 20.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000501892 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 54/23.05.2022 г. по гр.д. № 35/2021 г. на ОС - Благоевград е отхвърлен като неоснователен предявения от Гаранционен съд срещу А. Г. М. иск за заплащане на сумата 25 060.47 лева, представляваща сбор от възстановените от Гаранционен фонд по щета № 120018/11.01.2016 г. сума от 10 551.51 лева и по щета 220002/11.01.2016 г. сума от 14 508.96 лева, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Гаранционен фонд (ГФ) е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло. Жалбоподателят поддържа, че решението на ОС - Благоевград е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано.

Поддържа, че независимо в кой от двата варианта, посочени от вещото лице се е осъществил механизма на ПТП, то във всеки един от тях вината е на ответника, който при всички случаи е следвало да извърши безопасно маневрата, като се съобрази с движещите се по основното трасе автомобили, а той не е сторил това, видно от изслушаното заключение на САТЕ, което не е съобразено от съда. Същото не било съобразено и с показанията на пострадалата, която според приложимото законодателство на Обединеното Кралство следва да даде сведения на полицията относно настъпилото ПТП. На следващо място се сочи, че ГФ не е имал задължение да доказва вредата и причинната връзка с ПТП, като се позовава на чл. 288а, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ (отм.), чл. 105 КМЧП, клауза 3.4 от СКОГФ и чл. 48 от Директива 2009/103/ЕД на ЕП, с твърдения, че в случая ГФ няма право на преценка по същество.

Предвид горното моли да бъде отменено обжалваното решение и искът му да 1 бъде уважен.

Ответникът А. М. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Гаранционен фонд сочи в исковата си молба, че на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.4.2002 г. (на основата на чл.

6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Великобритания по щета № 120018/11.1.2016 г. и щета № 220002/11.1.2016 г. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 25 060.47 лв. за ПТП, настъпило на 26.6.2014 г., от които съответно за имуществени вреди в размер на 10 551.51 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 26.4.2014 г. в гр. Нюкасъл, Великобритания, лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ***, собственост на г-жа Т. Х. и за неимуществени вреди в размер на 14 508.96 лв. на г-жа Т. Х., пострадала при същото ПТП като водач на автомобил „Ситроен“. Виновен за катастрофата бил А. Г. М., който управлявайки товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № ***, при навлизане от локално платно в платното за движение по моста Тайн в гр.

Нюкасъл, отнел предимството на правомерно движещия се в лентата за движение лек автомобил “Ситроен“, ударил го в дясната предна част откъм пътническата врата, като така причинил ПТП. Към датата на ПТП увреждащият автомобил бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. След покана ответникът А. М. не възстановил платеното от ГФ, поради което се иска осъждането на ответника да заплати на ГФ общо 25 060.47 лева, представляващи сбора от възстановената от ГФ по щета за платените № 120018/11.1.2016 г. - 10 551.51 лева и щета № 220002/11.1.2016 г.

– 14 508.96 лева обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответникът А. Г. М. оспорва исковете по основание и размер.Твърди, че фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба и приложените към нея документи не отговарят на действителността, поради което ги оспорва изцяло. Не оспорва, че е шофирал посочения в исковата молба товарен автомобил и че е участвал в посоченото ПТП, но оспорва да е отнел предимството на лек автомобил „Ситроен“. Обяснява, че движейки се с 10 км. в час, леко при извършване на самата маневра и включване за движение по моста, правейки завой, за да се включи в движението по лентата за движение, въпросният лек автомобил се е ударил в ремаркето на товарния автомобил, т.е. няма отнемане на предимство. Сочи, че в цялата преписка не е уточнено, че управлявал композиция т.е. към основния товарен автомобил имало и прикачено ремарке. Сочи, че самата пострадала твърди за удар от пътническата страна на нейния автомобил в момента, в който ремаркето се е опитвало 2 да навлезе в трафика по моста от лентата за включване, и е казала, че не го е видяла, т.е. няма отнемане на предимство. За ремаркето твърди, че е имало валидно сключена застраховка в ЗД Евроинс АД с начална дата 12.4.2014 г. и № 37896600. Намира още, че искът е неоснователен и защото неговият работодател, собственик на товарната композиция, е следвало да поднови изтеклата застраховка „Гражданска отговорност“, а не ответникът. Прави и възражение за погасяване по давност на исковата претенция.

Третото лице помагач на ответника - „Гери –В“, ООД, също оспорва иска по съображения, идентични с тези на ответника.

След указания на въззивния състав ищецът е уточнил исковата си молба с молба от 09.02.2023 г. В т. 5 от нея са индивидуализирани настъпилите вследствие ПТП имуществени вреди по лек автомобил Ситроен, управляван от Т. Х., като такива за реглаж на преден и заден мост, демонтаж и монтаж на ляв преден калник, смяна на крушката на преден ляв мигач, демонтаж и монтаж на предни леви врати, подновяване на предна лява врата, подновяване на прага на предна лява врата, демонтаж и монтаж на леви седалки и ляв преден колан, демонтаж и монтаж на подновяване на ляв праг на вратата, демонтаж и монтаж на задна броня, демонтаж и монтаж на лайсна на задна броня, демонтаж и монтаж на уплътнения на задна и предна леви врати,, демонтаж и монтаж на предна лява седалка, демонтаж и монтаж на възглавница на седалката, демонтаж и монтаж на ляво задно колело. Посочени са и някои допълнителни ремонтни работи. Посочено е, че НББАЗ е възстановил на компенсационния орган на Великобритания разходите за труд, оценка, диагностика и боядисване на автомобила, както и разходите за закупуване на необходимите резервни части.

В същата молба, т. 6, е уточнено и, че платените неимуществени вреди произтичат от претърпените от Т. Х. травматични увреждания, като НББАЗ е възстановил на компенсаторния орган на Великобритания разходите за нейното лечение и последващи физиотерапевтични лечение и процедури.

В уточнителната молба, т. 2, е посочено, че щетата е констатирана и остойностена от компенсационния орган на Великобритания, по чието искане до НББАЗ, Гаранционният фонд е извършил следното плащане: По претенция за 8 167.01 паунда по курс на 16.12.2015 г. за 1 паунд = 1.3969 евро – 11 408.69 евро или 22 313.45 лева. Начислени са банкови такси в размер на 53 евро или 103.65 лева, както и 1.79 евро такса МВР или 3.50 лева и ДДС от 20%. Извършено е и плащане по другата претенция за възстановява от 10.02.2016 г., която е за 630.63 пунда, като по курс към 18.01.2016 г. за един паунд= 1.3308 евро това са 839.22 евро или 1 641.37 лева.

Начислени са банкови такси в размер на 23 евро, т.е., 44.98 лева, както и ДДС, или общо 328.27 лева.

Платена е и трета претенция от 01.07.2016 г. за 20 евро банкова такса, равна на 39.12 лева.

Или всичко платените вреди са в размер на 25 059.47 лева.

В допълнителна уточнителна молба от 16.03.2023 г. е уточнено, че е от Гаранционния съд е възстановена сума в размер на 2 448.11 паунда, равни на 3 419.76 евро или на 6 688.47 лева за имуществени вреди; сума в размер на 3 474.15 паунда, равни на 6 794.84 евро или 13 289.56 лева за неимуществени вреди и сума в размер на 5 082.44 лева, представляващи разходи по обработка на претенциите.

По делото са събрани писмени доказателства, изслушан е свидетел и заключение на САТЕ.

От представения Формуляр за претенция на г-жа Т. Х., депозирана пред английския компенсационен орган, се установява, че по нейни твърдения тя е била пътник в лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ***, който е бил нейна собственост.

3

Посочила е, че другият участник в ПТП е товарен автомобил с рег. № ***, управляван от А. Г. М.. Посочила е още, че ПТП е настъпило на 26.06.2014 г. на моста на Тайн в Ню Касъл при дневна светлина и сух асфалт. Автомобилът, в който е била, се движел с около 5 мили в час по моста, когато тя усетила удар от пътническата страна на автомобила в момента, в който ремаркето се опитвало да навлезе в трафика по моста от лентата за включване. Той казал, че не я е видял. Полицията не била уведомена, но полицай Л., който в момента на ПТП бил на работа им казал да обменят данни за контакт. Тъй като и двете МПС били в движение, намеса на полицията не била необходима. Посочено е, че Т. Х. има физически травми – болка в лява част на слабините и стомаха, болки в двата крака, болка във врата и рамото, главоболие, мравучкане и изтръпване в ръцете и пръстите. Към момента на попълване на формуляра продължавала болката в дясно рамо, паренето и схванатостта на врата.

Имала болки при извършване на гладене, пазаруване, писане. Потърсила помощ в Болница Кралица Елизабет в град Гетсхед. Посочила е в графата за подробности за мястото на щетите на управляваното от нея МПС-то и степента на увреждане следното:

„От страна на пътника, предни и задни врати, заден подкалник и гума са повредени“, а по отношение на товарния автомобил е посочила „лека повреда по предната броня.

Видно от представено платежно нареждане, на 18.07.2016 г. ГФ е възстановил на НББАЗ сумата 39.12 лева, равностойни на 20 евро, платени от НББАЗ за обезщетение за имуществени вреди по щета № 120018/11.1.2016 г. – разходи за банкови такси по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 2, т. 2а КЗ. По същата щета на 26.02.2016 г. са платени 2 014.62 лева – разходи по ликвидация, а на 21.01.2016 г. – 8 497.77 лева – обезщетение за имуществени вреди.

Видно от фактура от 11.08.2014 г., издадена от английски сервиз, на автомобилът на Т. Х. с марка Ситроен е извършен ремонт на стойност 2 155.79 паунда, като е отбелязано, че само 150 паунда не се покриват от застраховка и са платени от клиента. Представена е обаче и претенция от застраховател до английското Бюро за сумата 2055.79 паунда.

Представена е оценка от 01.07.2014 г., направена от сервиз Дженингс Груп – Гейтсхед на състоянието на лек автомобил Ситроен, собственост на Т. Х., както и на необходимите разноски за ремонта му, видно от която повредени са лява страна и лява задна страна, като необходимите части, време за ремонт и труд са на обща стойност 2 155 паунда и ремонтните работи съвпадат с тези, посочени от ГФ в уточнителната му молба от 09.02.2023 г..