Решение № 646 от 21.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Пазарджик, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220103867 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

258 от ЗЗД, предявен от "Телемедиа" ЕООД - Пазарджик срещу "Еко-Хидро-90" ЕООД Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 7200 лв. (3681,30 евро), представляваща цена на абонаментна услуга за период от 4 месеца.

В исковата молба се твърди, че "Телемедиа" ЕООД поддържа активна онлайн-платформа на собствения си сайт в интернет, както и в социални мреgи като Facebook и Youtube. На 01.03.2022 г. между страните е сключен договор, с който ищецът се задължил да предоставя на ответника абонаментно медийно обслужване и гарантирано телевизионно време чрез излъчване на аудиовизуални търговски съобщения, участия в предавания, съобщения и други в програмата на телевизията, срещу цена от 1800 лв. на месец. За периода ноември 2022 г. - февруари 2023 г. включително цената не била заплатена. били издадени данъчни фактури за сумите с настъпил падеж за доставените услуги.

Допуснато е обезпечение на иска чрез запор на банкови сметки.

Постъпил е отговор от ответника, който не оспорва сключването на договора, но заявява, че през първите осем месеца сумите са заплащани, без дружеството ответник да е заявявало каквато и да било услуга. След тези осем месеца то е преценило, че услугата се явява абсолютно непотребна за него, поради което и е спряло плащанията. Счита, че договорът е сключен изцяло в полза на другата страна и е неравноправен. Не се предвижда възможност 1 за едностранно прекратяване преди срока. Счита иска за неоснователен, евентуално - че размерът на плащанията би могъл да бъде намален с оглед неползването на услугата.

В открито заседание страните поддържат становищата си. Представят писмени защити, като в своята писмена защита ищецът излага доводи, че е налице типичен абонаментен модел, при който престацията на изпълнителя включва прeдоставяне на възможност, ресурс и готовност за медийно обслужване, а не дължимост на възнаграждението по отделна заявка.

По тази причина не може да се говори за неизпълнен договор от ищеца. Със заплащането на първите вноски ответникът потвърждава, че договорът е бил разбран от него. Ако е считал, че договорът е неравноправен или че липсват търговски престации, нормалното търговско поведение би било своевременно отправяне на писмено възражение, покана, рекламация или предприемане на действия по прекратяване. Преценката, че договорът не му е необходим, и прекратяването на плащанията не са основания за прекратяване на договора.

Ответникът в писмената си защита подчертава липсата на насрещна престация срещу плащанията, липсата в договора на гаранции, че услуга ще бъде предоставена, като същевременно се претендира пълното възнаграждение, и изобщо е налице съществен дисбаланс на правата и задълженията на страните, като задължението на възложителя е санкционирано с ясно определени неустойки, а изпълнението от страна на изпълнителя е поставено в зависимост от неясни и трудно проверими обстоятелства.

От фактическа страна по делото се установява от представения препис от договора, а и не е спорно, че на 01.03.2022 г. е сключен договор между „Еко Хидро-90“ ООД като възложител и „Телемедиа“ ЕООД като изпълнител, със срок от 12 месеца, с който изпълнителят се задължава да предоставя на възложителя абонаментно медийно обслужване и гарантирано телевизионно време, изразяващо се в изработване на платени репортажи – 12 броя на годишна база с продължителност 200 секунди, 12 повторения на репортажите, два броя участия в предаването „Акценти“, излъчване на рекламни клипове; прессъобщения и банери в интернет-сайта на медията с определени условия за брой и продължителност, както и публикуване на всички репортажи и във Фейсбук канала на телевизията. Срещу това се дължало заплащане в размер 18000 лв. без ДДС, дължима на месечни вноски по 1500 лв. без ДДС. Материалите следвало да се заявяват писмено по електронен път от възложителя наймалко три работни дни предварително, а възнаграждението се дължало независимо дали възложителят се е възползвал от договорените услуги. За всеки случай на забавено плащане се дължала неустойка в размер 1% от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора.

Договорът предвиждал прекратяването си при изтичане на срока, писмено взаимно съгласие на страните, прекратяване без правоприемство на едното от юридическите лица – страни по договора, прекратяване на дейността на изпълнителя или едностранно от страна на изпълнителя – при неспазване на задълженията на възложителя по чл. 5 или чл. 6 от договора, отнасящи се до интелектуалната собственост (чл. 6) и до съдействие и отговорност при изготвяне на материалите и заплащане на цената по договора (чл. 5). Изрично в чл. 5 било предвидено, че ако възложителят не осигури теми или участници за предаванията, 2 изпълнителят не се задължава с организирането им и това не влияе върху месечния абонамент.

Не е спорно, че първите осем месечни вноски от възнаграждението са заплатени, а по делото се претендират останалите 4.

Не е спорно, че възложителят през целия период на договора не се е възползвал от услугите на изпълнителя, като не е давал уговорените писмени заявки.

По искане на ищцовата страна е обявено за безспорно и обстоятелството, че четирите фактури за включени в дневниците и справките декларации по ЗДДС на ответното дружество и за тях е ползван данъчен кредит.

При така установните факти съдът намира от правна страна следното:

На първо място той счита за неоснователно възражението за недължимост на плащането поради липса на предоставена насрещна престация от ищеца. Основателно е твърдението на ищеца, че с този договор възнаграждението е уговорено като абонамент срещу готовност за предоставяне на медийни услуги, а не за изпълнението на всяка отделна услуга. Отделните задачи по него е следвало да се конкретизират в изрична писмена заявка в рамките на уговорения брой и вид услуги, а това не е направено. Няма противоправно неизпълнение от изпълнителя по договора, дококото не е имало подадена заявка от възложителя, на когото е оставена инициативата. Заявката е условие за възникването на задължението на изпълнителя и това условие не е настъпило поради поведението на възложителя – докато възнаграждението се дължи от възложителя безусловно, по силата на самия договор.

Друго възражение на ответното дружество е свързано с наличие на неравноправни клаузи в договора и съществено неравновесие на задълженията на страните, изразяващо се както в безусловната дължимост на възнаграждението, така и в различните санкции при неизпълнение, различните възможности за прекратяване на договора и т.н Понятието неравноправна клауза поначало се използва в отношенията между физическо лице – потребител и търговец. За тези отношения са уредени в закона основания за недействителност на неравноправните клаузи, които обаче не се прилагат извън потребителските договори. Между търговци важат само общите основания от ЗЗД за недействителност – противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, липса на основание (кауза) и т.н. Ответникът не е посочил изрично такава квалификация на възражението си, цифрово или словесно, но, разбира се, когато се произнася за дължимоста на изпълнението на всеки договор, съдът е длъжен и служебно да вземе предвид неговата нищожност, стига да установи такава. В настоящия случай не се констатира никое от основанията на ЗЗД или друг закон за нищожност на договора. По-конкретно не е налице противоречие с добрите нрави – за да е налице противореие с тях, не е достатъчно едната страна да дължи безусловно, а другата – по заявка. Подаването на заявката, конкретизираща задълженията, зависи само от възложителя и не представлява никакво затруднение за него, за да се говори за липса на гаранция, че услуга ще бъде предоставена, а от друга страна, нормално е и за изпълнителя да има съображения, по които да държи на гарантирано 3 възнаграждение за готовността си. Не е достатъчно за противоречие с морала и справедливостта, и съответно за извод за нищожност, това, че възнаграждението е еднакво, независимо дали услуга е заявена, или не. Изискванията към търговците в техните отношения поначало се преценяват по-строго, отколкото тези към нетърговците, и изискванията на добрите нрави към договор между търговци би следвало да са по-различни от тези между нетърговци, като не всяко противоречие с добрите нрави при нетърговци би представлявало такова между търговци. В случая обаче съдът не счита за неморален един подобен договор за абонаментна готовност дори в отношения на търговец с нетърговец – задълженията за предоставяне на услуга са ясни и възникването им за изпълнителя зависи от заявката на възложителя.

Липсата на предвидена възможност възложителят, на когото услугата вече не му е нужна, да прекрати договора преди изтичането на срока (например с предизвестие), би могла да обуслови извод за неравноправие при договор с потребител, но един търговец би следвало да може да прецени и поеме подобни рискове и без да му се предоставя такава възможност за прекратяване преди срока.

Не е налице и липса на основание – насрещната престация е готовността за предоставяне на медийни услуги по заявка, която готовност при заявка се превръща в реално предоставяне на услуга, зависещо само от възложителя. Няма противоречие със закона – няма конкретен законов текст, който да е нарушен.

Не може да се сподели мнението, че насрещните задължения са поставени в зависимост от неясни и трудно проверими обстоятелства, в който случай също би могло да се говори за липса на съгласие, на основание, невъзможен предмет или друга от хипотезите на чл. 26 от ЗЗД. Подаването на заявка е доказуемо с представяне на електронната кореспонданция на страните, освен че не се оспорва неподаването и; а какви услуги може да се заявяват и по какъв начин, е достатъчно конкретизирано в договора.

От изложеното следва, че договорът не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност, нито е налице основание за възражение за неизпълнен договор. Договорът или законът не предвиждат и възможност за намаляване на дължимото възнаграждение при невъзползване от услугата.

Преценката на ответника след сключването на договора, че услугата всъщност не му е нужна, не е основание сама по себе си за недействителност или прекратяване на договора. Тя дори не е обусловена от настъпили впоследствие обстоятелства или поне не се твърдят такива, в този смисъл не е налице например хипотезата на чл. 307 от ТЗ, а и няма изобщо такова искане.

Поради всичко изложено следва да се направи извод, че неплатените четири вноски в размер всяка по 1500 лв. без ДДС, или 1800 лв. с ДДС, се дължат и искът е основателен.

Включването или невключването на издадените от ищеца фактури в дневниците по ЗДДС на ответника няма отношение към спора – от него не могат да се направят никакви допълнителни изводи за действителността или действието на договора, а единствено, че 4 ответникът е наясно със сключването му, което не е спорно.

На ищеца с уважаването на иска на осн. чл. 78 от ЗЗД се дължат и разноски, каквито то е претендирало.

С оглед горното съдът

РЕШИ:

Осъжда ответника „Еко Хидро-90“ ООД – гр. П., ул. А. З ******* № **, ЕИК 112580619, да заплати на ищеца „Телемедиа“ ЕООД – гр. Пазарджик, ул. „Л.“ № *, ЕИК 112533320, сумата 3681,30 евро (7200 лева), представляваща сбор от плащания по фактури с номера 1000000882/01.11.2022 г., 1000000904/01.12.2022 г., 1000000929/01.01.2023 г. и 1000000950/01.02.2023 г., издадени от ищеца, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 14.10.2025 г., до изплащане на задължението.

Осъжда „Еко Хидро-90“ ООД – гр. Пазарджик да заплати на „Телемедиа“ ЕООД – гр.