Решение № 2422 от 29.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2422 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от Н. ВАСИЛЕВдминистративно наказателно дело № 20241110213327 по описа за 2024 година при участието на секретаря Ванеса Донкова, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 13327 по описа на СРС за 2024 година, за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. П. В. срещу Наказателно постановление № 24-4332018181 от 06.08.2024г., издадено от Началник 01 Група „Административно-наказателна дейност” в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на осн. чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предл.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева за административно нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че НП било изцяло незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Оспорва се обстоятелствената част на санкционния административен акт, като се сочи, че не било фактически описано нарушението, както и обстоятелствата, при което то е било извършено. Изложени са и твърдения, че било налице несъответствие между съдържателната част на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП относно правната квалификация, както и по отношение на фактическото описание на нарушението. Твърди, че не бил извършил вменените му нарушения. С оглед на изложените аргументи се иска отмяна на оспореното наказателно постановление.

Жалбоподателят В. П. В., редовно призован, не се явява и не изпраща свой процесуален представител, като в делото са налични молба от пълномощник на жалбоподателя (адв. Х. Х.а – л.45), в която е взето становище по хода и съществото на 1 делото (вж. л.43-44 от съд. дело).

Наказващият административен орган – началник на 01 Група „Административнонаказателна дейност” в Отдел „Пътна полиция” – СДВР, редовно призован, също не изпраща процесуален представител, като е представено писмено становище от процесуалния представител юрк. С.М. (вж. л.41), в което се излагат аргументи по съществото на спора и по доводите в жалбата (л.38-40).

Съдът,като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доводите на страните и събраните доказателствени материали, и взе предвид разпоредбите на закона, намира следното:

На 06.07.2024г., в 13:00 ч., в гр. София, свид. Х. Г. М. управлявал лек автомобил марка/модел „,,***''” с рег. № ,,***'', собственост на „,,***'', като се движел по бул. „Асен Йорданов”, с посока на движение от бул. „Шипченски проход” към бул. „Цариградско шосе”.

По същото време, в съседната лента от лявата му страна и в същата посока, се движел и лек автомобил марка/модел „,,***''” с рег. № ,,***'', управляван от жалб. В. В..

Свидетелят М. забелязал, че водачът на автомобилът „,,***''” не пропуснал да премине мотоциклетист (неразпитан по делото – бел. с.), а след това на светофарната уредба пред комплекс „Червено знаме” мотористът се изравнил с лекия автомобил „,,***''”, като водачът на автомобила (жалб. В. В.) извадил гумирана пластмасова палка през прозореца на автомобила, която показал на моториста. Това станало пред очите на свидетеля М., който също спрял на въпросния светофар.

След като светофарът подал „зелен сигнал”, свидетелят М. продължил движението по посока 4 -ти километър, като успял да застигне лекия автомобил „,,***''”. Свидетелят Х. М. се движел с колата си в дясната лента, а жалб. В. бил в лявата лента, по посоката на движение.

На ок. 40 метра преди кръговото движение на 4 -ти километър, управляваният от жалбоподателя автомобил предприел маневра за навлизане в съседната дясна пътна лента, но не пропуснал движещия се по тази лента автомобил, управляван от свид. М..

Свидетелят М. усетил удара по задната част на своя автомобил „,,***''”, след което спрял, за да види какво се е случило. В този момент, от лекия автомобил „,,***''”, който също вече бил в спряло положение, излязъл водачът – жалб. В. В., с палка в ръка и псувал. В този момент на мястото спрял и водачът на мотора. Водачът на автомобила „,,***''” се насочил към моториста и замахнал с палката, но мотористът успял да се предпази, а след ударил с ръка водача на автомобила „,,***''” (жалб. В.), който паднал на земята, а от носа му започнала да тече кръв.

Двата автомобила били преместени до идването на полицията с оглед пропускане на движещите се МПС.

За случая била сигнализирана пътната полиция, като на място бил изпратен екип, 2 съставен от свидетелите Н. Л. и Х. Х..

Полицейските служители установили, че единият от водачите е с рани по лицето и обилно кървене от носа (жалб. В.), но при разговора с пострадалия полицаите установили, че не е пострадал от ПТП, а от последвала саморазправа с трето лице – водачът на мотора, който не е участник в ПТП. Бил повикан екип на ЦСМП, който пристигнал и отвел пострадалия – жалбоподател В. В. в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Свидетелите Л. и Х. огледали двата автомобила за видимите щети по тях, като свидетелят Х. М. попълнил писмена декларация, в която описал обстоятелствата по настъпването на произшествието (вж. л.6).

Служителите на МВР установили самоличността на водача на мотоциклета – Б.А.Д., който не е участник в процесното ПТП, но същият нанесъл ударите по жалб. В. В. и му причинил телесни увреждания, като от разговора с мотоциклетиста разбрали, че мотоциклетът многократно бил „засичан” от водача на автомобила „,,***''”. Лицето Б.Д. бил задържан в 01 РПУ – СДВР и му бил съставен протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР, като за телесното увреждане била образувана полицейска преписка рег. № 13423/2024г. по описа на 01 РПУ – СДВР, прок. преп. № 37766/2024г. на СРП.

През това време, на мястото на настъпилото ПТП свидетелят Х. Х. съставил Протокол № 1925918/06.07.2024г. за ПТП (вж. л.9), в който били отразени видимите щети по автомобилите – задна броня и заден ляв калник (за автомобила „,,***''”), съотв. предна броня в дясно (за автомобила „,,***''”), а свидетелят Н. Л. съставил скица за процесното ПТП (л.8), подписана от двамата участници в ПТП.

Свид. Л. преценил, че има данни за извършено от жалб. В. В. административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 1356467/06.07.2024г., в който били посочени обстоятелствата по извършване на нарушението – жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „,,***''” с рег. № ,,***'' н а процесните дата, място и време, и на ок. 40 м. преди кръговото движение на 4 -ти километър, поради частично навлизане в съседна дясна пътна лента, не пропуснал и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с попътно движещия се от дясната му страна по нея лек автомобил марка/модел „,,***''” с рег. № ,,***'' (собственост на „,,***''), управляван от свид. Х. М., като били посочени и нарушените законови разпоредби – чл.25, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свид. Х. Х. и на жалб. В. В., като след подписването на АУАН от актосъставителя и свидетеля, връчен на жалбоподателя – в болничното заведение, в което бил откаран, лично на същата дата. В АУАН жалб. В. В. не отразил някакви възражения.

Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили (вж. л.10), които са приети за неоснователни от наказващия орган (началник на 01 Група „АНД” в ОПП – СДВР), който въз основа на съставения АУАН сер. GA № 1356467/06.07.2024г., на 06.08.2024г. издал процесното НП № 24-4332-018181 от 06.08.2024г., в което били отразени обстоятелствата по извършване на нарушението, фактическите обстоятелства по 3 нарушението – жалб. В. В. като водач на лекия автомобил „,,***''”, на посочените по-горе дата, място и време, при частично навлизане в съседна лента не е пропуснал и е осъществил ПТП с попътно движещия се отляво лек автомобил „,,***''”, с което нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, за което на осн. чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП било наложено наказание „глоба” в размер от 200.00 (двеста) лева.

НП било връчено на жалбоподателя на 19.08.2024г., като с жалба рег. № УРИ-43320091185/30.09.2024г. (опис на ОПП – СДВР) същият го оспорил пред СРС, където било образувано настоящото дело.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Х. Г. М., Н. Л. Л. и Х. И. Х., както и от писмените доказателства: съставеният АУАН сер. GA № 1356467/06.07.2024г. (л.11), писмени сведения от Н. Л. (л.5), писмена декларация от Х. М.

(л.6-7), скица на ПТП (л.8), писмени възражения (л.10), справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.13-15), заповед № 513з-5070/21.07.2015г. на директора на СДВР за преназначаване на актосъставител (л.16-17), заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи с акт за встъпване (л.18, 18гръб), заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.19-21), приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК.

Съдът извърши преценка на свидетелските показания на свид. Х. М., и приема, че показанията му са обективни, логични и последователни, без вътрешни противоречия, и излагат непосредствените си възприятия за случилото се произшествие, и показанията му се явяват източник на пряко доказателство в настоящия процес, което позволява установяването на релевантните фактически обстоятелства по делото, независимо от обстоятелството, че не сочи точната дата на случилото се събитие (преодолим „пропуск” с оглед наличните писмени документи – бел. с.). В тази връзка и съдебният състав прецени, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на очевидеца Х. М., доколкото същите се допълват и кореспондират с останалия писмен доказателствен материал.

Съдебният състав приема за обективни и достоверни и свидетелските показания на Н. Л. и Х. Х., като двамата полицейски служители съобщават своите спомени и възприятия относно посетеното от тях пътно произшествие след пристигането им на мястото на инцидента, дават данни за извършените от тях действия по установяване на обстоятелствата по произшествието – изслушване на водачите и очевидците, съставяне на документацията по случая), като показанията им се явяват в пълен синхрон с останалите гласни и писмени доказателства, и затова съдът ги кредитира изцяло.

Съдът от първа инстанция приема на следващо място, че за разкриването на обстоятелствата по конкретния случай способстват и писмените доказателства по делото, които допълват гласните доказателства, спомагат за доизясняването на фактическите обстоятелства по делото, като са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото.

4

Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и безпротиворечиви изводи, което не налага обсъждането им подробно и при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

Съдебният състав въз основа на установените от доказателствения материал фактически обстоятелства, излага следните свои правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител – физическо лице), в срока за обжалване по чл.59, ал.2, предл.1, алт.1 от ЗАНН (НП е връчено на 19.08.2024г., а жалбата е от 30.08.2024г.), и е срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказващ акт, и в този смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на длъжностните лица съставили АУАН, респ. издали НП, и прецени, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в тази насока, тъй като компетентно лице, заемащо длъжността „младши автоконтрольор” е съставило АУАН (вж. чл.189, ал.1 вр. чл.165, ал.1 от ЗДвП и т.1.3.2. от цитираната министерска заповед № 8121з1632/02.12.2021г.), а длъжностно лице на длъжност „началник на група в ОПП-СДВР”, съобразно т.3.10. от посочената министерска заповед, е издало процесното НП.