Определение № 13197 от 26.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13197 гр. София, 26.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20221100112138 по описа за 2022 година

С протоколно определение от 09.07.2024г съдът приключи съдебното дирене и даде ход на делото за разрешаването му по същество.

В срока за произнасяне, съдът констатира следното:

Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК от сдружение "Спортен клуб “И.”" - гр.София, ЕИК **** против Столична община, с който иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът не е собственик на спортна зала за обща физическа подготовка, находяща се в гр.София, ж.к. „Дружба“, ул. ****, със ЗП 313 кв.м., с РЗП 626 кв.м., заснета с идентификатор № *** по КККР на гр.София, построена в имот с идентификатор № ***, стар УПИ I, кв.88 в гр.София, „ж.к. Дружба-1".

Ответникът оспорва иска като на първо място възразява, че е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването му.

Посовава се на т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г на ОСГТК, съгласно което „ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му, които факти ищецът не посочвал.

Относимо е цитираното от ответника тълкувателно решение, но следва да се има предвид, че частта от цитираните му мотиви не се отнася до обстоятелствата по конкретния спор, тъй като поначало тврденията за материалноправна легитимация на ищеца са въпрос по същество на спора и ако не ги докаже, искът следва да се отхвърли, а не да се прекрати производството по него – в този смисъл Решение № 13 от 12.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3637/2015 г., II г. о., ГК, докладчик Красимир Влахов.

Съдът намира, че предявеният по делото иск е недопустим, но по други причини, а именно:

1

Ищецът посочва, че е идентичен субект и универсален правоприемник на Дружество за физическа култура и спорт И. - гр. София, учредено с решение № 9/18.02.1985г. на БСФС - Централен съвет. Пояскоето е от БСФС Централен съвет с решение № 9/18.02.1985 г. към Протокол № А-6, видно от доказателствата по ф.д. № 19920/1992 г. при СГС, Фирмено отделение. След 1989 г. дружествата под шапката на БСФС провели общи събрания и приели свои Устави, за да се регистрират като юридически лица с нестопанска цел съобразно изискванията на Закона за лицата и семейството и Устава на БСФС, а впоследствие и съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта. На 23.06.1992 г. било проведено такова събрание в ДФС И. и по подадени документи същото била регистрирано п о фирмено дело № 19920/1992г на СГС с наименование Спортен клуб „И." - София.

Ищецът заявява, че притежава и се помещава в спортната сграда на ул.

„Илия Бешков" № 4, гр.София, която владее и ползва още от построяването й, което било извършено въз основа на сключен от него договор за строителство № 406/1989 г. на обект: Зала за обща физическа подготовка (ОФП) „И.".

Договорът е представен по делото и от текса му се устаовява, че е сключен между страни Инвеститорска дирекция общински Народен съвет „И.“ като възложител и с изпълнител ГУСВ – чрез посочено негово поделение. Към договора са сключвани и допълнителни споразумения, първото от които, отново със страна инв. дирекция на ОбНС, второто и третото – със страна ДФС И.. Представен е и Анекс към договор, без да е посочен към кой договор е, от 07.07.1991г и по който липсва логична последователност между първа и втора страница. Ищецът излага подробни обстоятелства и представя писмени доказателства по хода на извършеното строителство, развилите се след това съдебни спорове за дължимост на суми по строителните дейности и постановените съдебни решения – в тях е прието, че ищецът дължи заплащане на спорните строителни работи.

Ищецът продължава, че с акт-образец 15 от 29.04.1992г, непредставен по делото, построената сграда била предадена от изпълнителя на инвеститора ДФС И., а с акт- образец 16, подписан на 30.06.1992 г., л.43 и сл. от делото, Приемателната комисия по чл.40 от Наредбата за държавно приемане на обектите по капитално строителство приела обекта „Зала за ОФП и Административна сграда" на ДФС „И."“, в който са изброени участващите лица, сред които като ДФС И. е посочен като „експлоатиращ обекта“, а в заглавната му част е посочен като инвеститор. Поради последното му качество е бил задължен да извърши допълнително посочените в същия акт дейности и да осигури средства за тях, решено е по т.1 обектът да му бъде предаден за съхранение и стопанисване и е отразено, че ДФС И. е представило справка за кадровото осигуряване и експлоатацията на залата с изх.№ 25 от 20.05.1992г.

Ищецът продължава, че след завършване на строежа, на 06.02.1991г между СК И. и Издателска къща „Цанко Церковски" - гр.София, находяща се в 2 съседната сграда на ***, бил сключен договор, с който издателската къща разрешила на ищеца да се включи в ременно към нейния трафопост за електрифициране на спортната зала. По-късно тази съседна сграда била придобита от „Д.К." ЕАД и през 2014 г. дружеството прекъснало електричеството към спортната зала. Поради това, през следващите години, ищецът продължил да ползва залата само в светлата част на денонощието.

По всичко изложено ищецът заявява, че лично и като правоприемник н а ДФС И. за периода от 1992 г. до 2014 г. ползвал активно, постоянно и необезпокоявано и поради това станал собственик на процесния имот „Зала за обща физическа подготовка", находяща се в гр. София, район И., ж.к. ****, кадастрален идентификатор ***, брой етажи 2, застроена площ 313 кв.м., разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** в кв. 88, УПИ I по ПУП м. „ж.к. Дружба-1" поради изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като е добросъвестен владелец, а при условията на евентуалност е станал собственик, поради изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, като недобросъвестен владелец, без никой да бил оспорвал владението му. Тъй като считал себе си за собственик заприходил сградата в счетоводните си баланси и я декларирал като негова собственост в данъчната служба към Столична община, р-н И. в срока, указан от Главно управление „Данъчна администрация", а именно до 01.02.1999г - за доказване на последното представя по делото Сметка образец 5 с вх. № 1078/01.02.1999 г., от която е видно, че представлява съставена от счетоводителя на сдружението справка какво се дължи за такса смет за 1999г. По делото ищецът не твърди и не представя доказателства за тази или за която и да е друга година да са заплащани данъчни задължения за имота и да е имал открита данъчна партида, като с учудване открил, че такава лисва, при извършена справка при подготовка на исковата молба, в отдел „Местни данъци и такси" към район И..

Ищецът излага и хронологично и подробно извършването от него грижи за сградата през годините, които само той полагал и предприемал действия за предотвратяване на множество криминални посегателства взломни кражби, за което уведомявал органите на реда и вземал сам мерки; два пъти констатирал смяна на патрона на ключалката на входната врата на залата, която той на свой ред сменял с негова собствена.

След като ищецът установил, че за сградата има издаден Акт за частна общинска собственост, поискал от Районния кмет да го отмени служебно, но той отказал. Този акт не бил съобщен на ищеца и Столична община нямала право да се снабдява с акт за собственост върху чужд недвижим имот. Ищецът оспрова издадения акт като нередовен – посоченото основание за издаване на акта било чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, без обаче да се конкретизира в коя от описаните в посочените в този текст 7 хипотези попада процесния имот; не била взета предвид и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОС, съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на 3 юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Поради това ищецът счита, че липсва законово основание за издаване на процесния акт за частна общинска собственост и за претенциите на Столична община, район И. за собственост върху процесния имот, която не била предприела активни действия да оспори правата на ищеца, например да ги оспори по съдбен ред. Посочва, като и допълнително уточнява, че Актът за общинска собственост му пречи да упражнява правото си на собственост върху процесния имот в пълен обем, защото създава несигурност и неяснота относно това кой е действителният собственик на спортната зала, а в частност пречи на използването на имота по предназначение и неговото поддържане в добро състояние - получава отказ от електропреносното дружество да възстанови електроподаването към имота, поради наличие на титул за собственост на Столична община. Всичко това мотивирало ищецът да потърси съдебна защита против нищожен Акт за частна общинска собственост, който е негова собственост. Допълва, че Актът н е бил съставен от надлежно определено за това лице и не били вписани данните по чл. 30, ал. 2, т. 4, чл. 60, т. 1 - 7, чл. 61, ал. 1, т. 5, 7, 9 и 10 и чл. 84, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Посочва също, че при съставяне на Акта били нарушени разпоредбите на Наредба № 8 от 17 декември 2009 г. за утвърждаване на образците на актовете за общинска собственост, на досие на имот - общинска собственост, и на регистрите, предвидени в закона за общинската собственост, и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им - не е посочено конкретното правно основание, на което се съставя акта, цифрите (арабски и римски), които са вписани в раздел 3 "Вид и описание на имота", не са изразени и словом в скоби след съответното число, както и не е посочена годината на въвеждане в експлоатация на сградата, което представлява нарушения на чл. 9, ал. 1 и чл.

10, ал. 5 и ал. 7 от Наредбата; в нарушения на чл. 11, ал. 1 от Наредбата не са посочени номер на урегулиран поземлен имот (УПИ) съгласно действащия подробен устройствен план на населеното място, номер на поземления имот (ПИ), жилищен комплекс, улица и административен номер; в раздел 4 не е посочен идентификационният номер по кадастрална карта на процесния имот; нарушен е чл. 12, ал. 1 от Наредбата - в раздел 5 "Граници на имота" се посочват данни относно съседните имоти чрез посочване на номерата им съгласно действащия подробен устройствен план или номерата на неурегулираните поземлени имоти, булеварди, улици, алеи, пътища и др, а такива данни изобщо не са посочени в раздел 5 . При тези констатации приема, че не са били спазени изискванията на последващите алинеи 3, 4 и 5 на чл. 12 от Наредбата, а също и чл. 13 - в раздел 6 от процесния акт не е вписана данъчната оценка на съответния имот, валидна към момента на утвърждаване на акта.

Съдът намира, че съгласно дадените по т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК е допустимо предявяването на 4 отрицателен установителен иск за собственост при установен от ищеца правен интерес, който е налице, когато ищецът твърди да притежава самостоятелно право, което се оспорва или е налице възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като във всеки конкретен случай съдът дължи извършване на конкретна проценка, въз основа на въведените по делото обстоятелства.

В случая твърденията на ищеца са да е собственик на процесната спортна зала, поради упражнено от него необезпокоявано владение в продължение на 5 и на 10 години за периода 1992г - 2014г, като основанието на владението му е заплащането от него на строителството на спортната зала.

Съгласно разрешенията по т.2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК придобиването по давност, освен извършвани фактически действия за определен период от време, изисква волево изявление от владеещия, с което той еднозначно да афишира намерението си да свои – в т.2 са изброени примерно действията, чрез които намерението за своене може да се обективира. От всички изложени от ищеца твърдения по делото може да се направи логичният извод единствено за фактическо държане от него на веща, предоставена му за ползване и съхранение, независимо, че неговото субективно усещане е да е владелец, тъй като не твърди нито през периода 1992г - 2014г, нито след това до предявяване на исковата молба да е извършил действие, с което да афишира качеството си на владелец. Напротив, твърденията му са че не е можел да електрифицира спортната зала, защото не може да открие партида на свое име, не е топлофицирал залата, не е заплащал дължимите местни данъци и такси, защото спортана зала била собствена на ответника, не можел да се снабди с констативен нотариален акт, т.е. във всеки един момент усещането му че е владелец е било отблъсвано от ответника.