Решение № 173 от 03.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Плевен, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500252 по описа за 2023 година Производство по чл.435 и сл. от ГПК.

С решение №2 от 03.01.2020 г. по гр.д. №2244/2019 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ на основание чл.109 от ЗС П. И. И., от гр.Плевен, **********, и Р. Г. Г., от гр.Плевен, **********, да преустановят нарушаване на правото на собственост на В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, като премахнат изградената ограничителна тръба на входа на дворното място, намиращо се на ********** в гр.Плевен, представляващо ПИ с идентификатор **********.101. по КККР на гр.Плевен, която ограничава достъпа и ползването на двора, като за разликата до останалата претенция – за осъждане на ответниците да премахнат изградените метални тръби и метална мрежа, които ограничават достъпа и ползването на двора и гаражните клетки на ищеца, е ОТХВЪРЛИЛ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.45 от ЗЗД П. И. И., от гр.Плевен, **********, и Р. Г. Г., от гр.Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В. Н.

Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, сумата от 480,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем паркинг за микробус, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

1

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал1 от ГПК П. И. И., от гр.Плевен, **********, и Р. Г. Г., от гр.Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, сторените деловодни разноски в размер на 567,00 лева съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 от ГПК В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. И., от гр.Плевен, **********, деловодни разноски съразмерно с отхърлената част от исковете, в размер на 200,00 лева.

Недоволен от решението е останал П. И. И. и по негова въззивна жалба с решение от 08.06.2020 г. по в.гр.д. №287/2020 г. Плевенски Окръжен съд е:

ОТМЕНИЛ като неправилно и незаконосъобразно Решение №2/ 03. 01.

2020 г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която на основание чл.45 от ЗЗД П. И. И., от гр.Плевен, **********, и Р. Г. Г., от гр.Плевен, **********, са осъдени да заплатят солидарно на В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, **********, сумата от 480,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем паркинг за микробус, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като вместо това е ПОСТАНОВИЛ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл. 45 ЗЗД иск от В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ********** срещу П. И. И., от гр.Плевен, **********, и Р. Г. Г., от гр.Плевен, ********** за сумата от 480,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени разходи за платен охраняем паркинг за микробус, за периода 01,10,2018 г. – 30,11,2018 г. и за периода 01,01,2019 г. – 28,02,2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНИЛ като неправилно и незаконосъобразно Решение №2/ 03. 01.

2020 г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА за присъдените по делото разноски, като вместо това е ПОСТАНОВИЛ:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. И. И., от гр.Плевен, **********, и Р. Г. Г., от гр.Плевен, ********** СОЛИДАРНО да заплатят на В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ********** деловодни разноски в размер на 283, 33 лв. съобразно уважената част от иска по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ********** да заплати на П. И. И., от гр.Плевен, **********, направените по делото разноски по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на ПРС в размер на 400 лева съобразно отхвърлената част от иска.

2

ПОТВЪРДИЛ Решение №2/ 03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2244/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в останалата част като правилно и законосъобразно.

ОСЪДИЛ на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК В. Н. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ********** да заплати на П. И. И., от гр.Плевен, ********** направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 187, 50 лв. съобразно уважената част от въззивната жалба.

Въз основа на издаден от Плевенски Районен съд изп. лист №260754 аг 14.10.2020 г. по молба на В. Н. Н. от 05.11.2020 г. е образувано изп.д.

№20209060400983 по описа на ЧСИ Виктор Стоянов.

На 25.11.2020 г. на П. И. И. е връчена покана за доброловно изпълнение и на 27.11.2020 г. той е подал възражение до ЧСИ, че на входа на дворното място вече няма ограничителна тръба, тъй като тя е премахната доброволно.

Приложен е снимков материал.

В становище от 22.12.2020 г. взискателят заявява, че след образуване на изп. дело ограничителната тръба на входа на дворното място е премахната от длъжниците, но частично и продължава да възпрепятства преминаването на личното му МПС и така да ограничава ползването до двора. Приложен е снимков материал. В. Н. Н. е поискал налагането на санкция съгласно чл.527, ал.3 от ГПК

В становище от 20.01.2021 г. П. И. И. настоява, че е изпълнил съдебното решение.

В молба от 12.01.2022 г. взискателят отново заявява, че ограничителната тръба на входа на дворното място е премахната, но частично и продължава да ограничава ползването до двора. Отново иска налагането на санкция съгласно чл.527, ал.3 от ГПК.

На 16.03.2022 г. П. И. И. е поискал прекратяване на изп. дело, поради изпълнение от негова страна на съдебното решение.

С молба от 10.05.2022 г. взискателят е представил на ЧСИ въззивното съдебно решение по в.гр.д. №287/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен съд – за сведение.

В становище от 04.07.2022 г. В. Н. Н. е уточнил, че преценката дали тръбата пречи или не да се влезе в двора на дворното място е направена от ВЛ в рамките на съдебното производство. Посочил е също, че тръбата следва да бъде премахната изцяло, а не частично. Уточнил е, че в случая са останали непремахнати парчета от тръбата от двете страни на входа към двора. ЧСИ е насрочил оглед на място за установяване на твърдяните от страните факти и обстоятеятелства. Такъв оглед се е състоял едва на 18.11.2022 г., като е съставен нарочен протокол. Видно от него, констатирано е на място след премерване, че са премахнати 247 см от тръбата, като са останали непремахнати 32 см от нея. ЧСИ е приел, че е спорно дали останалата непремахната част от тръбата е пречка взискателят да вкарва буса си в двора 3 или иначе казано – дали е изпълнено съдебното решение. За да реши този спор, ЧСИ е приел, че трябва да се измери и ширината на въпросния бус, поради което е задължил взискателя да предостави МПС в срок от 7 дни за целите на съответно измерване.

На 02.12.2022 г. е подадена жалба от В. Н. Н. срещу действията на ЧСИ, с които се проверяват влезли в сила съдебни решения, вместо да се предприемат действия за тяхното изпълнение или да се наложат съответни санкции за неизпълнението им. Взискателят моли на ЧСИ да бъде указано да задължи длъжниците да изпълнят съдебните решения като премахнат изцяло ограничителната тръба, а ако те откажат – да им бъде наложена санкция съгласно чл.527, ал.3 от ГПК.

Препис от жалбата е връчен на П. И. И. и на 30.01.1023 г. той е депозирал становище, в което моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Длъжникът счита, че взискателят не е възпрепятстван да влиза в двора – до гаражите там вкл. и с товарен бус.

ЧСИ е мотивирал писмено на 24.02.2023 г. действията си като правилни.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С влязлото в сила съдебно решение П. И. И. и Р. Г. Г. са осъдени на основание чл.109 от ЗС да преустановят нарушаването на правото на собственост на В. Н. Н. като премахнат изградената ограничителна тръба на входа на процесното дворно място – цялата тръба, не част от нея и безусловно, а не доколкото пречи на достъпа до двора и ползването му.

Целта на изпълнителния процес е да даде защита и да наложи санкция при липсващо доброволно изпълнение, като осигури на правоимащия дължимото чрез принуда, упражнена по надлежния ред спрямо длъжника.

Съдебният изпълнител не разполага с никакви правомощия да проверява, ревизира, тълкува и пр. влязлото в сила съдебно решение, послужило като изпълнително основание. Отивайки на оглед на място и установявайки, че процесната тръба е премахната доброволно, но само частично, съдебният изпълнител има две възможности – в зависимост дали ще приеме, че се касае за изпълнение на притезание за заместимо действие или за изпълнение на притезание за незаместимо действие. В първия случай – по искане на взискателя ЧСИ може да го оправомощи да извърши действието сам или чрез друго лице за сметка на длъжниците /чл.526, ал.1 от ГПК/, като взискателят може да поиска от съда длъжниците да бъдат осъдени да внесат предварително необходимата за извършването на действието сума /чл.526, ал.2 от ГПК/. Във втория случай – по искане на взискателя ЧСИ може да глобява длъжниците последователно и по този начин да ги застави да премахнат остатъка от тръбата /чл.527, ал.1 от ГПК/.

Като не е предприел нито пряко, нито косвено принудително изпълнение, а е извършил оглед и замервания на място и е задължил 4 взискателя да предостави автомобила си, за да се провери дали може да преминава през входа към дворното място /т.е. дали му пречи остатъка от процесната тръба/, ЧСИ дефакто е отказал на взискателя да му осигури чрез принуда дължимото му по силата на влязлото в сила решение. Този отказ, обективиран в протокола от 18.11.2022 г., е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а на ЧСИ следва да бъде указан надлежния ред за осъществяване на принудителното изпълнение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК отказа на ЧСИ В. С., с рег. №906 на КЧСИ, да извърши действия по принудително изпълнение по изп.д. №20209060400983, обективиран в протокол от 18.11.2022 г. и УКАЗВА на ЧСИ В. С., с рег. №906 на КЧСИ, да извърши дължимите действия по принудително изпълнение по изп.д. №20209060400983 в зависимост от това дали ще приеме, че в съдебното решение, послужило за изпълнително основание, се касае за изпълнение на притезание за заместимо действие или за изпълнение на притезание за незаместимо действие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5