Решение № 260060 от 27.11.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Нова Загора, 27.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Чолакова като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр. дело

№ 230 по описа за 2020 г. на Районен съд – Нова

Загора и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във вр. с чл.222, ал.3 от КТ и чл.62 от ОКТД, както и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата Р.Г.С., чрез пълномощника си адв. В.Х.М. *** твърди, че е работила в МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“

ЕООД гр.Нова Загора по трудов договор на длъжността „Санитар“ за периода от 04.12.2006 г. до 01.06.2018 г.

Посочва, че със заповед № 00051/01.06.2018 г., управителката на МБАЛ „Св.Петка Българска“ ЕООД е прекратила трудовото ѝ правоотношение по договор № 25/04.12.2006 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, а в заповедта било записано, че следва да ѝ бъде изплатено обезщетение по чл.224 от КТ – 7 дни за 2018 г.

Ищцата посочва, че на 01.06.2018 г. навършила възраст за пенсиониране и съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ ѝ се дължи обезщетение: „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца”, а в заповедта не било посочено, че следва да ѝ се плати обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.

Твърди, че е работила при ответника повече от 10 години, поради което на основание посочената законова разпоредба има право на обезщетение в размер на трудовото ѝ възнаграждение за срок от 6 месеца.

Нейното обезщетение обаче следвало да бъде 7 месеца, по силата на Отрасловия колективен трудов договор (ОКТД) в отрасъл „Здравеопазване” от 10.10.2016 г., който бил с продължителност 2 години и по който ответникът бил задължена страна.

Посочва също, че съгласно §1 от Заключителните му разпоредби: „Настоящият КТД влиза в сила от датата на подписването и е валиден за срок от 2 години”. Договорът бил сключен на 10.10.2016 г. и е в сила до 10.10.2018 г., а нейното правоотношение било прекратено на 01.06.2018 г., т.е. по време на неговото действие. Сочи и че той се отнасял и за МБАЛ „Св.Петка Българска” по силата на неговия чл.2, ал.1: „Договореностите в този колективен трудов договор се прилагат във всички лечебни заведения, независимо от тяхната функционална или административна подчиненост и формата на собственост”, а съгласно чл.62 от този ОКТД : „При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение....Ако работникът или служителят е работил последните 10 години при един и същ работодател, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 7 месеца”.

Съгласно чл.4, ал.1 от ОКТД: „Спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации, страна по този договор, клаузите му влизат в сила и се прилагат автоматично, без да е необходимо изменение на индивидуалното им трудово или служебно правоотношение.” Предвид факта, че ищцата работила при ответника повече от 10 години, счита че отговаря на условието да получи обезщетение в размер на 7 брутни заплати, независимо, че тези клаузи не са били включени в трудовия ѝ договор. Твърди също, че е била член на КНСБ, който е страна по ОКТД и заплащала членски внос на този профсъюз, като членският внос се превеждал от работодателя ѝ преди изплащането на трудовото ѝ възнаграждение, видно от приложения фиш за работната ѝ заплата от м.февруари 2018 г., която брутно възлизала на 655.78 лева. Твърди също, че заплатата ѝ не е увеличавана до прекратяването на договора, както и не е намалявана, тъй като основната ѝ заплата е 510 лева - минималното трудово възнаграждение за 2018 г.

Сочи също, че размерът на 7 брутни заплати възлизал на 4590.46 лева, а лихвата за забава върху тази сума възлизала на 830.03 лева от 01.06.2018 г. до 16.03.2020 г.

Твърди, че е поискала от ответника да ѝ бъде заплатено дължимото обезщетение, но получила отказ.

Неплащането на предвидения в ОКТД размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, свързано с прекратеното трудово правоотношение, обосновавало правния ѝ интерес от търсенето на дължимото по съдебен ред и моли съдът да постановите решение, с което да осъди МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА” ЕООД да ѝ заплати:

- сумата от 4590.00 лева, дължимо но незаплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с чл.62, чл.2 ал.1 и чл.4, ал.1 от Отрасловия колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” от 10.10.2016 г.;

- сумата от 830.00 лева - лихва за забава върху главницата от 4590.46 лева, за времето от 01.06.2018 г. до 15.03.2020 г.,

- законната лихва върху главницата от 4590.46 лева, считано от 16.03.2020 г.

Ищцовата страна е претендирала и разноските по делото.

Моли съдът, при оспорване от страна на ответника на основанието или размера на полагащото ѝ се обезщетение - главница и лихва, да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на брутното ѝ трудово възнаграждение през последния месец преди прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, размера на полагащото ѝ се обезщетение от 7 брутни заплати, размера на лихвата за забава върху главницата от 4590.46 лева за времето от 01.06.2018 г. до 15.03.2020 г., както и за наличието на членственото ѝ правоотношение в КНСБ, ако същото бъде оспорено от ответника.

Моли също при оспорване на Колективния трудов договор, същият да бъде изискан от Районната инспекция по труда или да ѝ бъде издадено удостоверение, чрез което да се снабди със заверено копие от него.

В писмения си отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество МБАЛ

„СВЕТА ПЕТКА БЪЛГАРСКА“ ЕООД гр.Нова Загора, представлявано от управителя Д-р С.Н.И. заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Оспорила е изцяло предявения иск и претенцията на ищцата за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Сочи, че е детайлно запозната с твърденията на ищцата и не оспорва, че със Заповед № 00051/01.06.2018 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, било прекратено трудовото ѝ правоотношение с МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД, гр.Нова Загора, въз основа на трудов договор № 25/04.12.2006 г., както и че последните десет години преди прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е работила в ответното дружество.

Заявява, че към молбата си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, ищцата не била представила каквито и да е доказателства за предстоящото ѝ пенсиониране, а напротив, тя като работодател съвсем добросъвестно ѝ обърнала внимание, че придобива необходимата възраст за пенсиониране, на което получила отговор, че въпреки че е навършила годините за пенсиониране, не разполагала с необходимия осигурителен стаж, и не можела да се пенсионира към 01.06.2018 г. Твърди, че ѝ е предложила да не бърза да прекратява правоотношението си до момента в който придобие необходимия осигурителен стаж, но въпреки това, тя заявила, че желае да прекрати правоотношението си по взаимно съгласие, което било сторено.

Посочва, че една година след прекратяване на процесното трудовото правоотношение в МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД, гр.Нова Загора постъпило заявление с вх. № 36/06.06.2019 г., с което ищцата заявила, че е придобила право на пенсия поради придобита възраст и осигурителен стаж на 01.06.2018 г. и претендирала за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и като доказателство за придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към заявлението била приложена служебна бележка с изх. № 1013-19-89-1/15.06.2018 г. от Териториално поделение на НОИ - гр.Сливен, в чийто текст било заявено, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 01.06.2018 г., която дата се приема за начална дата на фактическото изплащане на ПОБ /абревиатура на парично обезщетение за безработица/. Посочено било, че ищцата придобива право на пенсия при зачитане на стаж на основание чл. 43а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - грижа за инвалид, постоянно нуждаещ се от чужда помощ, като за зачитане на този стаж, при подаване на заявление за отпускане на пенсия ищцата, следвало да представи декларация, че е полагала грижи за съпруга си за периода 04.09.2001 г. - 24.02.2003 г. и ред други документи.

Разяснява, че след като се запознала със заявлението и приложената служебна бележка, приела, че представената служебна бележка съдържа противоречия, тъй като от една страна се твърдяло, че лицето е придобило право на пенсия, и в същото време се твърдяло, че получава обезщетение по безработица. С оглед на това, приела, че ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е придобила право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, и с писмо с изх. № 160/07.06.2019 г. я уведомила за това.

Предвид изложеното заявява, че нито към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, нито към настоящият момент не е представено доказателство, удостоверяващо момента на придобиване на правото на пенсия, поради осигурителен стаж и възраст на ищцата.

Предполага, че представената като доказателство служебна бележка индикира, че ищцата от 01.06.2018 г. е започнала да получава обезщетение по безработица, и било възможно да е в процедура по отпускане на пенсия, поради придобит осигурителен стаж и възраст. Не било представено разпореждане, издадено от съответния компетентен орган по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, с което съгласно цитираната разпоредба да се удостоверява отпускането на пенсията, както и нейният начален момент - сиреч точният момент на придобиване на правото на пенсия, поради придобит осигурителен стаж и възраст.

Заявява, че работодателят не участва и не е страна в производствата пред НОИ, и съответно в качеството си на работодател по никакъв начин не е могла да знае на коя дата е възникнало правото на ищцата на пенсия за придобит осигурителен стаж и възраст, без да е била уведомена и без това да е било удостоверено с разпореждането по чл.98, ал.1, т.1 от КСО или друг документ, категорично удостоверяващ това обстоятелство към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на това, счита че предявеният иск е неоснователен.

Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ по взаимно съгласие на страните, и към тази дата и на тази дата ищцата не била придобила право на пенсия, поради осигурителен стаж и възраст и съответно МЛАБ „Света Българска“ ЕООД, не ѝ дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.

Посочва, че в случай, че съдът приеме, че ищцата в момента на прекратяване на трудовото правоотношение е била придобила право на пенсия, поради придобит осигурителен стаж и възраст, заявява, че оспорва предявеният иск в частта му, относно размера на обезщетението.

Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, а именно към 01.06.2018 г. в МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД е действал Колективен трудов договор от 01.07.2015 г., сключен между управителя на болничното заведение и представителите на синдикалните организации Федерация на труда „Подкрепа“ и КНСБ в който КТД не била договорена клауза, определяща размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ да бъде в по-висок размер от законоустановения - 6 брутни трудови възнаграждения. С оглед на това, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и действащият към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата КТД, сключен между представителите на синдикалните организации в МБАЛ „Св. Петка Българска“ ЕООД, гр.Нова Загора и управителя на това дружество, размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ бил определен правилно, а именно, 6 брутни трудови възнаграждения, тъй като в КТД липсвала договорена клауза за по-висок размер на това обезщетение. Счита за несъстоятелно препращането на ищцата към Отрасловия колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 10.10.2016 г., от който черпела основание за определяне на размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 7 брутни трудови възнаграждения, като счита, че при определянето на размера на обезщетението по същия бил приложим действащият към момента на прекратяване на трудовото правоотношение КТД, подписан от представителите на синдикалните организации в МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД и управителя на дружеството.