Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 868 от 03.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 537/2024
Вид
Решение № 868
Подписан
03.07.2024
В сила
20.07.2024
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.1 · Закон за българските лични документи
  • чл.38 ал.1 т.3 · Закон за българските лични документи
  • чл.45, ал.1 · Закон за българските лични документи
  • чл.35 · Конституция на Република България
  • чл.127а · Семеен кодекс
  • чл.127а, ал.4 · Семеен кодекс
  • чл.78, ал.6 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220100537 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба депозирана от Ж. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, като законен представител на М. Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, против Л. Й. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „******, с която се иска от съда да постанови решение, с което да бъде дадено заместващо съгласие на бащата Л. Й. Т., детето М. Л. Т. да пътува в държавите от Европейския съюз, както и в Република Сърбия, Република Турция и Република Северна Македония, като за целта напуска пределите на Република България за срок от 60 дни в една календарна година и с право да преупълномощава трети лица да пътуват заедно с детето в горепосочените държави, както и да получи заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето.

В исковата молба се твърди, че страните са живеели на съпружески начела, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете - М. Л. Т., ЕГН **********, родено на ****** г.. С влязло в сила Решение № 7 от 09.01.2015 г., постановено по гр.д. № 234/2014 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, ответникът бил признат за биологичен баща на М. Л.

Т., като упражняването на родителските права по отношение на М. Л. Т. били предоставени на майката. С Решение № 633 от 06.06.2022 г. на Районен съд Пазарджик било отхвърлено искането на Л. Т. за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта относно упражняването на родителските права върху детето М. Т., местоживеенето на детето и личните контакти с другия родител.

Твърди, че с Решение № 704 от 12.07.2023 г. по гражданско дело № 2135 от 2023 г. на Районен съд Пазарджик бил продължен срокът на настаняването на М. Т. при майката на ищцата - М. С. В. за срок до навършване на 14-годишна възраст на детето, където се чувствала щастлива.

Посочва, че детето е ученичка в 4-ти клас в Начално училище „Отец Паисий“ в гр.

Пазарджик и посещавала танцови уроци по „модерен балет“ в ШКМБ „Р.“ към Общински детски комплекс - гр. Пазарджик два пъти седмично през дните вторник и четвъртък. Както и уроци по народно пеене в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Е.“ при Общински 1 център по фолклор - гр. Пазарджик. Детето М. Л.а Т. участвала активно в репетициите и концертната дейност в двата ансамбъла, в които членувала и репетирала повече от три години. Ходила активно с останалите деца по концерти и фестивали в страната с ансамблите си. Сочи, че за напред, по информация на главния художествен ръководител на Детскоюношески фолклорен ансамбъл „Е.“ - М. К., било възможно М. Т. да има с ансамбъла си участия в международни концерти и фестивали извън Република България. В ансамблите на М. се коментирало, че през лятото на 2024 г. ще ходят на фестивал в чужбина, за който тя много се вълнувала и радвала. Поради това било необходимо ищцата заедно с баща й да дадат съгласие тя да напуска пределите на Република България, заедно с ръководителите на ансамблите си.

Твърди, че ответникът не дал съгласие, както за пътуване, така и за издаване на паспорт. Сочи, че детето имало паспорт, но бил със срок на валидност до 25.02.2025 г..

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си – адвокат С. М.а от АК Пазарджик. Молят съда да уважи исковата претенция.

Претендират разноски.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията, като в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, чрез адвокат Й. К., назначен в качеството му на особен представител.

Смята, че предявените искове са допустими, и частично основателни.

Не възразява по така направеното искане от ищцовата страна за даване на заместващо съгласие, детето да напуска пределите на Република България, в държави от ЕС, както и Република Сърбия, Република Турция и Република Северна Македония, единствено и само ако се налагало пътуване във връзка с участия в международни концерти и фестивали като участничка във фолклорен ансамбъл „Е.“ при Общински център по фолклор Пазарджик, за срок от 60 дни в една календарна година. Като това заместващо съгласие щяло да е в интерес па личностното развитие на детето, но също така не трябвало да ограничава или накърнява режима на лични отношения с бащата Л. Й. Т., определени вече със съдебно решение.

По отношение на исканото заместващо съгласие относно преиздаване на задграничен паспорт на М. Т., смята че това искане е неоснователно, тъй като паспортът е валиден още 10 месеца.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Й. К., назначен в качеството му на особен представител, който не възразява по исковата претенция, като счита, че не следва да се дава заместващо съгласие на бащата за преиздаване на паспорта на детето.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик при редовност на призоваването не изпраща законов или процесуален представител. Депозирали са писмен доклад, в който молят съда да постанови решение в интерес на детето.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане – дубликат се установява, че родители на малолетното дете М. Л.

Т., ЕГН **********, родено на ****** г. са Ж. К. П. и Л. Й. Т.. Не е спорно, че родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка. Не е спорно и че детето има издаден паспорт с валидност до 25.02.2025 г.

2

Установява се от приложеното удостоверение на л.7 от делото, че детето М. Т. е певица в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Е.“ при Общински център по фолклор – Пазарджик, както и че участва активно в репетиции и концертната дейност на ансамбъла.

От приложената служебна бележка от Общински детски комплекс – Пазарджик се установява, че детето е записано в 1-ва група към ШКМБ „Р.“ през учебната 2023/2024 г. и посещава репетиции на състава през дните вторник и четвъртък.

От представения социален доклад от ДСП гр. Пазарджик се установява, че основните грижи за детето са поети от баба му по майчина линия – М. В.. М. познавала близките си от страната на своя баща, но не поддържала връзка с тях. Отразено е, че детето желае да продължи да се обучава в гр. Котел - Национално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев". Детето е информирало, че изборът на учебно заведение е взела предвид посещението й първоначално на ОДК - Пазарджик, а последствие и ДЮФА "Е." Пазарджик, където посещава група по народно пеене. При извършеното посещение в дома на семейството силно впечатление правило многобройните награди - в т.ч. грамоти, дипломи, плакети, които М. с вълнение и гордост съхранявала, предвид заложбите й в областта на народното пеене. М. участвала в множество мероприятия, свързани с нейни самостоятелни изяви или групово народно пеене. Посочено е, че детето с вълнение и Р. показва снимки от пътуванията си с групата. В ОДК - Пазарджик детето продължавало да посещава модерен балет, но към момента школата била в лятна ваканция. Пътувала, заедно със своята баба из градовете на страната. Предстояли й изяви извън пределите на Р.

България. Посочено е, че не е осъществен контакт с бащата на М..

За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан в качеството на свидетел лицето – М. С. В. – майка на ищцата. От показанията й се изяснява, че М. живее при нея и посещава народно пеене в ансамбъл „Е.“ и ОДК Пазарджик на модерен балет.

Посочва, че с ансамбъл „Е.“ предстояло на детето пътуване до Охридското езеро от 11.07.2024 г. до 16.07.2024 г. и на 23.07.2024 г. пътуване до Италия, като щяло да се прибере на 28.07.2024 г.. Споделя, че желанието на М. било да стане певица, дори кандидатствала в гр. Котел с профил „народно пеене“. Изяснява, че детето не е търсено от баща си.

От изслушването на детето се установява, че се занимава с извънкласна дейност – модерен балет и народно пеене, както и че имали организирани пътувания до гр. Охрид и Италия, на които искала да отиде.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран с иск с правно основание чл.127а СК.

Цитираната норма предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по ал.1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характера на спорна съдебна администрация като при разрешаване на възникналия спор основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. Според действащото законодателство – чл.45, ал.1 и чл.76, ал.9 ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им се разреши напускането на страната.

За уважаване на молбата, в производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при което постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се установи, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно издаването им на лични документи, в случая паспорт и излизането му извън страната, както 3 и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на децата.

Предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата, за да може да бъде гарантирано опазването на най-добрия интерес на детето и да бъде избегната възможността за поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, с който детето е извън пределите на България - в държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, поради което българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането на детето зад граница.

Относно интереса на детето да пътува до държавите от Европейския съюз, както и в Република Сърбия, Република Турция и Република Северна Македония. При формиране на изводите си по този въпрос, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и интересите на децата и да ограничи възможността за злоупотреба с правата им, с оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу тях. Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, при определяне „най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.