Решение № 168 от 21.05.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Казанлък, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510200204 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Я. А. П. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №284а-121 от 15.07.2024г. на Началник на РУКазанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на основание чл.218б от НК за деяние по чл.207, ал.1 от НК, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

В жалбата се моли да не бъде държан отговор ен за намерения телефон, който е предал в РУ – Казанлък. Жалбоподателя твърди, че вмененото деяние не е извършено от субективна страна от него, тъй като същият не е имал за цел и не е имал пряк умисъл, противозаконно да присвои вещта. Сочи, че вещта е върната. Излага подробно изложение на обстоятелствата, поради които е пропуснал законовия 7 дневен срок за предаване на телефона, а именно, че в срока е бил командирован за два дни в гр.Истанбул, Турция, като е имал и други лични и служебни ангажименти, поради което отправя искане за отмяна на НП.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като излага подробни съображения по същество. Не претендира разноски, тъй като се представлява сам.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з., не изпраща процесуален представител. В писмено становище, приложено към АНП на гл. юрискносулт М.А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави 1 възражение за претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, ако е осъществено процесуално представителство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел, че на 26.05.2024г. около 20:20 часа в гр. Казанлък, пред бистро „ЕСЕН“, на земята жалбоподателя Я. А. П. е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон „XIAOMI REDMI Note 11“, на стойност около 380 лева, собственост на А.Б.Л., ползван от дъщеря му В.Л. от гр.* този, който го е загубил – престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Предметът на престъплението бил възстановен.

С постановление на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък от 09.07.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство, на основание чл.199, чл.24, ал.1, т.1 и ал.5, във вр. с чл.213, ал.1 от НПК и чл.218б от НК, е отказано образуване на досъдебно производство по случая, като съставената прокурорска преписка №5951/24г. е изпратена на Началника на РУ – Казанлък за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН.

Постановлението било връчено на пострадалото лице А.БЛ. Постановлението не било връчено на жалбоподателя Я. А. П..

След получаване на материалите било съставено Наказателно постановление №284а-121 от 15.07.2024г., издадено от Началника на РУКазанлък към ОДМВР-Стара Загора, с което на основание чл.218б от НК за деяние по смисъла на чл.207, ал.1 от НК, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Отразените в НП и Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство от дата 09.07.2024г., фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция пред съда. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е 2 извършено от това лице виновно. Това от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

След като анализира материалите по делото и изследва правилността и законосъобразността на процесното наказателно постановление, съдът намери, че при издаване на същото са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното :

Разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК дава възможност за определени привилегировани състави на престъпления по НК лицето, извършило престъплението, да бъде наказано по административен ред с налагането на наказание глоба, като за целта се издава наказателно постановление от министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице.

В случая НП е издадено без да бъде съставян АУАН, като НП е издадено на базата на отказ на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък да образува досъдебно производство.

Съдът обаче намира, че невръчването на прокурорското постановление на наказаното лице въобще и още повече преди издаване на НП, е съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила, което го лишава от възможността да разбере в какво е обвинен и от възможността да организира защитата си.

Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от

ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Според чл.43 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си /ал.1/, регламентирана е възможността актът да бъде връчен в хипотезата на отказ на нарушителя да го подпише, както и начините за връчването му при неизвестен адрес на нарушителя, респективно когато той не може да бъде открит на известния му адрес.

Изключение от правилото по чл.36, ал.1 ЗАНН е предвидено в ал.2, съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

В настоящия случай, производството по издаване на оспореното НП е образувано именно в хипотеза на чл.36, ал.2 о т ЗАНН – поради постановен отказ на РП-Стара Загора, ТО-Казанлък за образуване на наказателно производство. Макар и образувано в тази хипотеза, наказателното производство следва да се развие по регламентираните в ЗАНН правила. Едно от тези правила, както се посочи по-горе, е предявяване на нарушителя на акта, с който му се повдига административнонаказателно обвинение, за да се 3 запознае в какво е обвинен, въз основа на какви доказателства, за да може да организира адекватно защитата си. В случая, предвид хипотезата на чл.36, ал.2 о т ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове.

Липсата по делото на доказателства за връчването им сочи на неизпълнение на задължението по чл.43, ал.1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

За да се приложи визираната хипотеза следва постановлението за отказ за образуване на наказателно производство да бъде връчено на Я. А. П., като в този случай, това постановление ще има функцията на АУАН, като лицето ще има възможност да се запознае с нарушението, със събраните доказателства и направените фактически установявания. Именно в постановлението е установен нарушителят, установено е нарушението от обективна и субективна страна, както и е посочено на основание какви доказателства е достигнато до този извод. Едва след запознаването с това постановление на прокурор при РП-Стара Загора, ТО-Казанлък, може да се приложи разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като се пристъпи към издаване на наказателно постановление без наличието на АУАН, тъй като самото постановление има функциите на АУАН. Липсата на съобщаване на наказаното лице на постановлението за отказ да се образува наказателно производство препятства последващото издаване на НП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН. Той изцяло е бил лишен от възможността да се защитава преди съдебната фаза на производството и на практика е узнал за повдигнатото му административнонаказателното обвинение едва с връчването на НП, съответно – постановлението на прокурора не е изиграло и при тези данни не би могло изиграе обвинителна функция за административното нарушение, за което е бил санкциониран жалбоподателя.

В обобщение, нормата на чл.36, ал.2, пр. второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Последното се налага поради обстоятелството, както беше посочено по-горе, че прокурорските актове имат функцията на АУАН. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП.

Допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като в нарушение на чл.55, ал.1, пр.1-во от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим на основание чл.84 от ЗАНН, на въззивника не е била осигурена възможност да научи обвинението за извършено от него административно нарушение (в този смисъл са Решение №1393 от 27.02.2020г. на Административен съд - София по адм. д.

№13614/2019г., Решение №1484 от 08.03.2022г. на Административен съд София по адм. д. №8773/2021г., Решение №1441 от 07.03.2022г. на Административен съд - София по адм. д. №12652/2021г., Решение №6632 от 4

12.11.2021г. на Административен съд - София по адм. д. №7105/2021г., Решение №6894 от 03.12.2020г. на Административен съд - София по адм. д.

№10128/2020г. и други).

В конкретния случай нито в прокурорската преписка, нито в тази на АНО се съдържат доказателства за връчването на прокурорското постановление на жалбоподателя П.. Видно и от самото постановление, същото е връчено единствено на пострадалия А.Б.Л. и на РУ – Казанлък чрез началника му. Препис прокурорът не е връчвал на въззивника Я. А. П..

Същото се отнася и за служителите на РУ – Казанлък, които не са връчвали препис от него на жалбоподателя преди издаването на НП, което нарушава правото му да разбере в какво нарушение е обвинен, както и правото му на защита пред АНО преди издаване на наказателно постановление. В този смисъл нарушението е съществено и контролираният акт подлежи на отмяна.

По посочените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено на визираното основание.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски-възнаграждение, заплатено за един адвокат, но тъй като същия се представлява сам в производството такива не му се следват.