Решение № 3834 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3834 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110211691 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Т. М. Г. против Наказателно постановление № 26-4332003607/15.04.2026 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1533,88 евро и лишаване от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за за несъставомерност. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за недоказаност и несъставомерност. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва жалбата. Намира атакуваното НП за законосъобразно и обосновано. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2026 г., около 10:43 ч. жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил Б,,***'', ДК № ,,***'', в гр. София, по ул. „Хайдушка поляна“, с посока на движение от ул. „691-ва“ към ул.

„Житница“. При придвижването си по пътното платно, той умишлено ускорявал оборотите на двигателя, преднамерено извеждайки превозното средство извън контрол, чрез превъртане и пързаляне на задните гуми на превозното средство по пътното платно, довеждайки до загуба на сцепление с настилката (дрифт) и в резултат на това неколкократно задната част на автомобила поднасяла наляво и надясно. По този повод, бил спрян и проверен от екип на ОПП-СДВР и му бил съставен АУАН.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Р. М. и К. Ч.; АУАН; НП; справка за регистрация; картон на водач; заповед за компетентност.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Разпитаните свидетели-очевидци М. и Ч. изложиха ясен и непротиворечив спомен за случая, дори с детайли, оставащи извън предмета на доказване, поради което и съдът се разграничава от доводите на жалбоподателя за недоказаност. Едновременно с това, данни за сериозна техническа неизправност на автомобила (която, ако бе налична, би попадала в абсолютната забрана за управление, т. е. ситуация, в която жалбоподателят сам се е поставил) и индивидуализиращи белези на очевидец (за какъвто полицейските служители не изнасят данни) се сочат, едва в съдебна фаза, в който смисъл и се налага извод за умишлено изградена впоследствие защитна версия, на база – сериозния размер на санкциите за тази категория нарушения (особено характерни за водачите на МПС от тази марка, отличаващи се и с определени, общоизвестни личностови специфики, показателни за което са и данните от справката за нарушения на жалбоподателя, вкл. и идентични с разглежданото).

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Налице са годни твърдения за всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, като за ангажиране на отговорност е достатъчно път, отворен за обществено ползване, да е бил 2 използван за други цели (основни и/или съпътстващи), освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, т. е. всяко ползване с цел, различна от основната, би било съставомерно и в този смисъл изричното й посочване не е елемент от състава на нарушението (а това и би било трудно постижимо, доколкото целта е субективно преживяване и не би могла да бъде установена със сигурност от контролните органи), като наличието на такава се извежда или не от особеностите в действията на водача (което ще бъде обект на анализ в следващия раздел на настоящото изложение).

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 31.03.2026 г., около 10:43 ч., при управление на лек автомобил Б,,***'', ДК № ,,***'', в гр. София, по ул. „Хайдушка поляна“, с посока на движение от ул. „691-ва“ към ул. „Житница“, при придвижването си по пътното платно, жалбоподателят Г. умишлено ускорявал оборотите на двигателя, преднамерено извеждайки превозното средство извън контрол, чрез превъртане и пързаляне на задните гуми на превозното средство по пътното платно, довеждайки до загуба на сцепление с настилката (дрифт) и в резултат на това неколкократно задната част на автомобила поднасяла наляво и надясно.

Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.

Едновременно с това, действията на жалбоподателя са били наблюдавани от екип на контролните органи и същият е установен на място, поради което и съмнения, касателно авторството, не биха могли да бъдат обосновани.

Излагат се възражения за несъставомерност. Същите настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Действително, поставеното от законодателя изискване за наличие на конкретна алтернативна (на основаното предназначение) цел предполага – деянието да е било извършено умишлено. Конкретиката на настоящия случай, според настоящия съдебен състав, разкрива именно такива особености. Действително, субективната страна на изпълнителното деяние (преследвани или допускани цели, пренебрегване на дължимо поведение и пр.) представлява част от вътрешния мир на физическото лице и не подлежи на самостоятелно конвенционално доказване. Същата, обаче, се извежда от обективните особености на изпълнителното деяние. В тази връзка, няма как да бъдат подминати показанията на разпитаните свидетели – че наблюдаваният от тях водач (установен впоследствие, като жалбоподателя) не просто е превъртал гумите на превозното средство, но е имано неколкократни „махови“ движения в различни посоки. В този смисъл, формира се обоснован извод, че се касае не за неупражняване на достатъчен контрол, поради подадена рязка газ (което би било съставомерно деяние по чл. 20, ал. 1 ЗДП), несъобразяване с особености на пътната настилка (деяние по чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДП) или друга причина, извън волята и/или възможностите на водача, а за устойчива линия на целенасочено поведение – насочено към манифестиране на водачески способности пред околните и/или доставяне на собствено удоволствие. В този смисъл и възражението за несъставомерност не почива на коректен прочит на доказателствената маса.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените 3 случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.

Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на пътя (особено актуална тема), като от неспазването на императивна законова разпоредба са били застрашени потенциално неограничен кръг случайни минувачи на пътното платно, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.

По размера на наказанието

Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Санкциите са във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по размера им са безпредметни.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед умерената фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен между средния и максималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 85 евро лева.