Решение № 357 от 12.06.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Силистра, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20253420101083 по описа за 2025 година

Ищецът „ЗК Л. И.“ АД твърди, че на 12.09.2018 г. в гр. Х. по бул. "С. С." в посока бул.

"Б." до Общинска полиция, при управление на лек автомобил Renault Megane Scenic, модел 1.9 DT RT с рег. № Х5633ВМ ответникът причинил ПТП, тъй като изгубил контрол върху управляваното от него МПС и се ударил в паркираните вдясно по посока на движението автомобили. При удара ответникът причинил вреда върху два автомобила, единият от които - Фолксваген, модел Джета с рег. № 22AD780, собственост на Neochim Tarim Urunleri. По отношение на управляваното от ответника МПС била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество чрез полица № BG/22/118002037302, валидна към датата на инцидента. На основание на заведената щета с № 0000-1845-18-607906, застрахователят изплатил на международния кореспондент по зелена карта застрахователно обезщетение в размер на 531,06 евро на 27.01.2020 г. и направил ликвидационни разноски в размер на 20 лв. Тъй като след реализиране на ПТП ответникът напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, ищецът моли съда да признае за установено, че той му дължи възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тези суми от 23.12.2024 г. до окончателното им плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 188 по описа на СРС за 2025 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът С. И. А. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Счита, че протоколът за ПТП не представлявал доказателство за извършеното от него нарушение, а същевременно липсвал 1 съставен срещу него АУАН или наказателно постановление. Оспорва размера на платеното обезщетение и причинната връзка между вредите и произшествието.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 23.12.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение (първоначално предявено пред РС – Х.) РС – гр. С. е издал такава заповед по № 82 от 12.02.2025 г. по ч.гр.д. № 188 по описа за 2025 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, които се претендират в настоящото производство. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

Според констатациите на представен по делото протокол за ПТП от 12.09.2018 г. на същата дата ответникът, при управление на лек автомобил Renault Megane Scenic, модел 1.9 DT RT с рег. № Х5633ВМ в гр. Х. по бул. "С. С." в посока бул. "Б.", причинил ПТП, като изгубил контрол върху управляваното от него МПС и се ударил в паркираните вдясно по посока на движението автомобили, единият от които - Фолксваген, модел Джета с рег. № 22AD780, собственост на Neochim Tarim Urunleri. От протокола е видно, че извършителят напуснал местопроизшествието, като за това нарушение, както и за самото ПТП му бил съставен АУАН, а впоследствие – и наказателно постановление.

Въпреки че фактическите изводи на длъжностното лице, съставило протокола за ПТП, не се ползват с удостоверителната сила на официален документ (тъй като длъжностното лице не е възприело лично възпроизведената в протокола фактическата обстановка), установеният в този документ механизъм на произшествието обвързва участниците в него, а в конкретния случай извършителят, доколкото той е удостоверил с подписите си неговата точност и достоверност. Отделно от това чл. 189, ал. 2 ЗДвП гласи, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като тази разпоредба също идва да потвърди механизма на произшествието, отразен в протокола за ПТП и съставения въз основа на него АУАН, както и напускането му от единия участник, въпреки наличието на разногласия относно обстоятелствата по неговото реализиране. Поради тази причина съдът е на мнение, че представените по делото документи установяват по убедителен начин допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в загуба на контрол върху управляваното от него МПС (нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП), като със своето неправомерно поведение той станал причина за настъпване на процесното ПТП, а освен това напуснал местопроизшествието преди явяването на компетентните полицейски органи.

По отношение на управлявания от ответника лек автомобил бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на превозното средство и ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/22/118002037302, със 2 срок на действие от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г., в който период попада и датата на процесния пътен инцидент. По повод на инцидента ищцовото дружество образувало щета № 0000-1845-18-607906 по описа на дружеството, като въз основа на представен снимков материал и издадена фактура ангажираните от него експерти констатирали уврежданията по превозното средство и остойностили разходите по тяхното отстраняване на сумата от 531,06 евро, като застрахователят изплатил тази сума на международния кореспондент по зелена карта на 27.01.2020 г. чрез преводно нареждане от тази дата.

Според чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. От изложеното по – горе е видно, че ответникът е напуснал мястото на инцидента въпреки неуредените му отношения с другия участник, т.е. без между тях да бъде постигнато съгласие относно механизма на произшествието, поради което съдът приема, че предпоставките за възникване на регресната отговорност на извършителя са налице.

Казаното сочи, че предявеният регресен иск за установяване дължимостта на изплатено застрахователно обезщетение в размер на 531,06 евро следва да се уважи в пълен размер, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се потвърди и вземането на ищеца за законна лихва върху обезщетението от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.12.2024 г., до окончателното плащане на сумата, а искът за установяване дължимост на ликвидационните разноски следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради липсата на данни, че такива действително са били реализирани.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 326,06 евро (като разноските са формирани от следните суми: 12,78 евро за държавна такса, 204,52 евро за депозит за особен представител, 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 12,78 евро за държавна такса и 25,56 евро за юрисконсултско възнаграждение). Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. И. А. с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Г. К.“ № ..., вх. ..., ет. ....., ап. ... дължи на „ЗК Л. И.“ АД с ЕИК ......... с адрес на управление: гр. С., 3 бул. „С. ш.” № ....., представлявано от В. В. И. и В. В. М., сумата от 531,06 евро (петстотин тридесет и едно евро и 6 цента - 1038,66 лв.), представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът заплатил чрез международен кореспондент по зелена карта за повредите, настъпили по лек автомобил Фолксваген, модел Джета с рег. № 22AD780, собственост на Neochim Tarim Urunleri, увреден при ПТП от 12.09.2018 г., причинено от ответника при управление на лек автомобил Renault Megane Scenic, модел 1.9 DT RT с рег. № Х5633ВМ, по отношение на който е сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” с ищцовото дружество, със застрахователна полица № № BG/22/118002037302, като ответникът напуснал местопроизшествието без да изчака органите за контрол на движението по пътищата в хипотезата на чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДП, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 188 по описа на СРС за 2025 г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от „ЗК Л. И.“ АД с ЕИК .... с адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.” № ....., представлявано от В. В. И. и В. В. М., против С. И. А. с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Г. К.“ № ....., вх. ..., ет. ..., ап. ..... за установяване дължимостта на ликвидационни разноски в размер на 20 лв., направени по щета с № 0000-1845-18-607906.

ОСЪЖДА С. И. А. с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Г. К.“ № ....., вх. ..., ет......, ап. ... да заплати на „ЗК Л. И." АД с ЕИК .....с адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.” № ....., представлявано от В. В. И. и В. В. М., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 326,06 евро (триста двадесет и шест евро и 6 цента).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4