Решение № 829 от 18.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. П., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220101621 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.

Делото е образувано по молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от П. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., ***, чрез адвокат Е. П. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ***, с искане да бъдат променени собственото, бащиното и фамилното име на молителя П. А. Д., на А. Н. Т., след което тази промяна да бъде вписана/отбелязана в регистрите по гражданска регистрация.

Молителят твърди, че е роден в гр. П. на 25.08.1989 г.. В Удостоверението му за раждане бил записан с имената П. А. Д., с майка А. Й. Д. и баща – неизвестен. Твърди, че всички знаят и назовават майка му с турското име Н.. Тя била от стар и известен род - рода Т.. Дядо му по майчина линия се казвал Х. Х. Т., но сега бил с български имена, които са му били сменени преди 1989 г., а именно Й. Д. И., ЕГН **********. Дядото на майка му пък се е казвал Ю. Т. А., починал през 1980 г..

Излага доводи, че когато се родил, е било невъзможно да бъде записан с турски имена. Желанието му е да носи имената на стария род, от който произлиза, тъй като е с турски етнически произход и иска името му да бъде променено.

Посочва, че повечето от близките и приятелите му го знаят под името А., а също и самият молител в повечето случаи се представя с него, но иска да бъда записан така и в официалните си документи за самоличност. Не можел да възприеме името П., тъй като било чуждо на самосъзнанието и религията му.

Смята за важно обстоятелство, че настоящите му имена не го определят към общността, към която принадлежа, както и че е известен под друго име сред нея.

1

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят не се явява. Изпраща пълномощник – адвокат Е. П., АК П., която моли съда да уважи депозираната молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..

В проведеното съдебно заседание общ. П. и РП П. не изпращат представител.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от 20.03.2023 г. на общ. П. се установява, че молителят П. А. Д. е роден на 25.08.1989 г. в гр.

П., за което е съставен акт за раждане № 1958 от 29.08.1989 г., като негови родители са А. Й.

Д. и баща неизвестен.

От удостоверение за съпруг/а и родствените връзки с изх. № И-25505_001/22.06.2023 г. на общ. П. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № И2505_002/22.06.2023 г. на общ. П. се установява, че Й. Д. И. е дядо по майчина линия на молителя, както и че, Й. Д. И. и Ю. Ю.ов Т.ов са имена на едно и също лице.

От справка от ОД на МВР П., с рег. № 16088/30.06.2023 г., се установява, че срещу молителя има данни за образувани досъдебни производства и заявителски материали.

От постъпила справка от ОП-П. с вх. № 15346/23.06.2023 г., се установява, че срещу молителя няма неприключени досъдебно производства. Установява се от приложената по делото справка за съдимост, че молителят е осъждан.

От разпитаните по делото свидетели – И. А. Ю. и Кирил Виолетов Гаджев се установява, че молителят е известен от малък със собственото си име А.. И двамата свидетели споделят, че не са знаели, че молителят се казва П.. Посочват, че майка му се казвала Н., както и че тяхната фамилия била Т.. Дядо му по майчина линия се казвал Ю..

Молителят бил религиозен и ходил на джамия.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.

В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име А. още от раждането си. Това име молителят е 2 използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки, родственици и познати. С името А. молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от П. на А., поради което в тази част молбата следва да бъде уважена.

По отношение на искането за промяна на бащиното име на молителя от А. на Н. и на фамилното име на молителя от Д. на Т..

Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о.,/, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗГР бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /

3

Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки.

Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на бащиното фамилното му име.

При раждането си молителят е записан с имената П. А. Д. като бащиното и фамилното му име е формирано по императивното правило на чл.15, ал.1 ЗГР, тъй като към момента на раждането си молителят е бил с неустановен произход от баща и установен такъв от майка.

Тези обстоятелства не са променени и към настоящия момент.

Обстоятелството, че молителят желае да приеме рождените имена на майка си /личното и фамилното/, безспорно за него е важно обстоятелство, но дори и да се приеме, че рождените имена на майка му са били Н. Ю. Т., това обстоятелство не обосновава необходимост от промяна на бащиното и фамилното име на молителя, доколкото по категоричен начин по делото се доказа, че майка му не е възстановила рождените си имена, а е останала с българските си имена. С тези имена е била и към момента на раждането на молителят, видно от приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от 20.03.2023 г. на общ. П.. По делото не са ангажирани и никакви доказателства за това ищецът да е известен в обществото с бащино име Н. и фамилно име Т., съответно да са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които да мотивират съда да допусне исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителя. И двамата свидетели излагат важни обстоятелства касаещи промяната на собственото име на молителя, но не и за бащиното и фамилното му. Заявеното от тях, как се е казвала майка му и дядо му по майчина линия, се явява ирелевантно, тъй като към настоящия момент, нито един от тях не е възстановил рождените си имена.

По тези съображения съдът намира, че желанието на молителя да носи собственото име А. следва да бъде уважено като бъде допусната исканата промяна, а молбата за промяна на бащиното и фамилното име като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР, Районен съд П.

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя П. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., *** от П. на А..

ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя П. А. Д., ЕГН **********, от гр. П., *** за промяна на бащиното му име от А. на Н. и на фамилното му име от Д. на Т..

След влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община П. за 4 отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – П. за сведение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчване на решението.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5