Решение № 14720 от 29.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14720 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110165816 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Катарино Спа хотел“ ЕАД срещу „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 4 478,06 лева, включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. съгласно фактура № 1000000015/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във връзка със собствения на ответника недвижим имот - сграда с идентификатор ***, находяща се в град Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположена в хотелски комплекс „Катарино Спа“ въз основа на неформален договор за управление и поддръжка от началото на 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата в общ размер от 4478,06 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума по ч. гр. дело № 28044/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.06.2023 г., евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 478,06 лева, включваща: сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. съгласно фактура № 1000000015/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във връзка със собствения на ответника недвижим имот - сграда с идентификатор ***, находяща се в град Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „Катарино Спа“, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.

Ищцовото дружество „Катарино Спа хотел“ ЕАД твърди, че между него и ответника 1

„Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД е възникнало неформално договорно правоотношение въз основа на устно съгласие, постигнато в началото на 2018 г., по силата на което ищецът е поел задължение за управление и поддръжка на собствен на ответника недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, находяща се в град Разлог, местност „Банище“, с функционално предназначение – едноетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ от 76 кв.м., разположен в хотелски комплекс „Катарино Спа“. Излага, че през периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е предоставял на ответника ежемесечни услуги по поддръжка и управление на този имот, изразяващи се в следните дейности: почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през летния период, ежедневна подмяна на електрически крушки за улично и фасадно осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен портал и контрол на достъп на трети лица до имота, денонощна жива охрана, денонощно видеонаблюдение, напояване и поддръжка на зелените площи в имота, допълнително озеленяване и подобряване озеленяването в имота, ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери и кошчета за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед на вътрешен път до имота, използване на паркинг на хотелския комплекс, дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота. Уточнява се, че така извършените дейности касаят целия комплекс, включително и сградата, собственост на ответника, разположена на територията на хотелския комплекс, като разходите по поддръжка и управление са разпределени съобразно квадратурите на разположените в комплекса сгради и дворни места. Поддържа се, че за така предоставените услуги са издадени следните фактури: за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. данъчна фактура № 1000000015/12.01.2018 г. на стойност 2 239,03 лева с ДДС, а за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. данъчна фактура № 100000004815/05.01.2019 г. на стойност 2 239,03 лв. с ДДС или обща стойност на дължимите суми в размер от 4478,06 лева. Счита, че доколкото ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил услугите през процесните периоди, на което ответникът не се е протИ.поставил, последният дължи заплащането на стойността им съгласно издадените фактури. Изяснява, че между страните не е имало уговорка относно срока за плащане на дължимото се от ответника възнаграждение, а и видно от издадените данъчни фактури същите не съдържат срок за плащане, като с оглед наложилата се практика в отношенията между страните фактурите се издават в началото на годината, за която се отнасят предоставяните услуги. „Катарино Спа хотел“ ЕАД посочва, че е изпратил до ответника извънсъдебна нотариална покана за заплащане в 14-дневен срок на дължимите суми по процесните фактури, но такова не е осъществено. Ето защо, ищецът намира, че в неговата правна сфера е възникнало вземане в размер от 4478,06 лева, включващо сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. съгласно фактура № 1000000015/12.01.2018 г. и сумата от 2239,03 лева, представляваща непогасена главница за предоставени услуги по поддръжка и управление през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. съгласно фактура № 10000004815/05.01.2019 г. във връзка със собствения на ответника недвижим имот, като отправя искане за признаване в отношенията между страните съществуването в полза на ищеца на тези притезания, за които в хода на производството по гр. дело № 28044/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав е издадена Заповед № 18658/27.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност - в случай, че не се установи съществуването на твърдяното облигационно отношение между страните, „Катарино Спа хотел“ ЕАД предявява осъдителна искова претенция с искане за присъждане на сумата като стойност, с която „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД се е обогатило без основание за това за сметка на ищеца. В тази връзка се посочва, че ответникът дължи заплащане на отразените в данъчните фактури суми на извъндоговорно основание, по-конкретно въз основа неоснователно обогатяване, тъй като реално е ползвал извършените от ищеца дейности по поддръжка и управление на хотелския комплекс, на чиято територия се намира и собственият на ответника недвижим имот. За извършването на тези дейности ищцовото 2 дружество е реализирано разходи, заплатило е услугите, поради което ответникът дължи връщане на цената им, с която се е обогатил, спестявайки разходи, които са необходими и които е трябвало да бъдат извършени. Ето защо, се отправя искане – при условията на евентуалност да осъждане на ответната страна за заплащане на претендираните вземания, като суми, с които се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяване на съответната част от разходите по поддръжка и управление на имота си. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д., оспорва предявените искове като неоснователни, отричайки да дължи претендираните от ищеца суми. Конкретно възразява срещу твърдението за съществуването на облигационна връзка с ищцовото дружество, оспорвайки между страните да е постигано съгласие, да е сключван формален или неформален договор за извършване на описаните от ищеца услуги по поддръжка и управление. Счита, че не е необходимо другата страна да се е протИ.поставила на извършването на определени дейности, за да не дължи заплащането на възнаграждение, доколкото е достатъчно да не ги е поръчвала. Намира, че предвид липсата на сключен договор между страните, издадените от ищеца данъчни фактури са съставени при липса на документална обоснованост, поради което не представляват правно основание, годно да ангажира облигационната отговорност на ответното дружество за заплащане на сумите по тях. Посочва, че ответното дружество никога не е поръчвало и не е давало достъп до собствения си имот за извършване описаните в исковата молба конкретни услуги. Оспорва твърдението на ищеца относно разпределяне на сторените разходи според квадратурата на разположените в комплекса сгради и дворни места, намирайки, че при изчислението на припадащата се част на „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД, чийто имот е с площ от 211 кв.м. (дворно място) и РЗП от 76 кв.м. (сграда), следва да бъде съобразена площта на всички сгради в хотелски комплекс „Катарино“ с обща площ от 30 005 кв.м., в частност хотелска сграда и 64 самостоятелни къщи за туристи. С отговора на исковата молба ответникът оспорва и предявената при условията на евентуалност претенция по чл. 59 ЗЗД като недопустима, тъй като в случая ищецът разполага с други иск за защита на правата си, а именно по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Наред с това, същата е и неоснователна, тъй като услугите, извършени от ищеца, представляват такива, които следва да се извършват от общината, която има задължение да поддържа улиците и да извършва сметоизвозване в хотелския комплекс. Излага се, че във връзка с процесния имот на „Бендев Пропъртис Бългериа“ ЕООД са начислени и събирани данъци от Община Разлог – данък върху недвижимите имоти и такса смет, които са заплатени от ответника. С отговора на исковата молба същият релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания по трите фактури, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера на годишната такса за поддръжка, отразена в данъчните фактури, на периодично плащане. Оспорва и евентуално заявената претенция като погасена по давност – по отношение на частта от разходите, извършени преди 28.02.2019 г. с изтичане на петгодишен давностен срок. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

По допустимостта:

Исковата претенция има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземане, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 28044/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на удостовереното в същата вземане и е депозирано в срока по чл. 414, 3 ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесната установителна искова претенция за процесуално допустима и предявена при наличието на правен интерес от търсената защита.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 258, ал. 1 ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.