Решение № 17 от 03.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20211110215685 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба, подадена от А. А. А. срещу наказателно постановление (НП) №51, издадено на 23.06.2021 г. от проф. д-р В. Б. председател на Патентно ведомство на РБ, с което е наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл.127, ал.1 ЗМГО.

В Софийски районен съд е било образувано НАХД №10698/2021 г. по депозираната жалба на привлечения към административно наказателна отговорност жалбоподател А. А. срещу издаденото НП №51/23.06.2021 г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл.127, ал.1 ЗМГО.

С определение от 13.09.2021 г. СРС е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил по компетентност за разглеждане и решаване на PC- гр. Димитровград. В мотивите на съдебния си акт е посочил, че PC- гр. Димитровград следва да разгледа и реши делото, тъй като в неговия съдебен район е извършено нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран.

След получаването на делото в PC- гр. Димитровград е образувано НАХД №501/2021 г.

С разпореждане от 20.09.2021 г. съдията- докладчик е прекратил съдебното производство по делото, повдигнал е спор за подсъдност със СРС и е изпратил делото на ВКС по компетентност. Съдебният състав е приел, че PC - гр. Димитровград не е компетентен да разгледа делото, тъй като в разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО, законодателят е предвидил по изричен начин специална подсъдност за тези производства, която се определя по правила, различни от тези регламентирани в ЗАНН.

1

С определение № 60096/13.10.2021 г. ВКС намира, че компетентен да разгледа делото е СРС и е изпратил същото на СРС за разглеждане и решаване.

В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения относно неправилно определяне на размера на наложеното наказание. Жалбоподателят посочва, че не е успял да продаде нито една от процесиите дрехи, тъй като служителите на РУ на МВР - Димитровград му ги отнели. Обжалва НП единствено в частта му за размера на наложеното административно наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Моли за намаляване размера на наложената санкция в случай, че съдът не отмени НП.

В съдебно заседание въззиваемата страна - Председателят на Патентното ведомство на Република България, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2020 г. по повод получен сигнал от ОДЧ при РУ на МВР - Димитровград, Г.

Х. П. - мл. експерт в група „ПКПа при РУ - Димитровград и Х. Р. Р. - КО при РУ Димитровград, задно с И. И. - полицейски служител на РУ на МВР - Димитровград извършили проверка на заетите от жалбоподателя А. А. места, а именно № 33 и № 34 на Неделен автопазар, както и на микробус марка „***“ с per. № ***, с който същият е дошъл на неделния автопазар. На място полицейските служители констатирали, че същият бил изложил за продажба стока, носеща логото на защитените търговски марки „PUMA“, „ADIDAS“, „MONKLER“, „JACK WOLFSKIN“, „NIKE“, след което установили самоличността му.

В хода на извършената проверка жалбоподателят заявил, че не притежава разрешение за продажба на посочените стоки и че е закупил същите от Р Турция.

Полицейските служители докладвали за случая и на място бил извършен оглед на местопроизшествие, като с протокол за доброволно предаване жалбоподателят предал държаните от него дрехи, а именно - 3 бр. елеци, означени със знаци „PUMA“, 6 бр. елеци и 3 бр. якета, означени със знаци „ADIDAS“, 4 бр. елеци и 16 бр. якета, означени със знаци „MONKLER“, 1 бр. елек, означени със знаци „JACK WOLFSKIN“, и 4 бр. якета, означени със знаци „NIKE или общо 37 броя дрехи, идентични на гореописаните марки и без съгласието на притежателите им. С извършения оглед на местопроизшествие било образувано досъдебно производство № 663/2020 г. по описа на РУ на МВР - Димитровград, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно маркова и оценителна експертиза.

От заключението на експертизата се установява, че поради идентичността на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните марки, както и поради сходството на 2 стоките с тези, включени в клас 25 от МКСУ, за който са регистрирани марките, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се изразява в погрешната представа, която може да възникне у тях относно действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагат за продажба и съхраняват с цел продажба от или със знанието и под контрола на притежателя. Общата стойност на откритите при проверката веществени доказателства, изчислена па база цени на оригинални стоки в експертизата, възлиза на 20 005,69 лв. (двадесет хиляди и пет и 0.69) лв.

По досъдебното производство е установено, че на А. не е давано съгласие за използване в дейността си на регистрираните и действащи на територията на страната марки „PUMA“, „ADIDAS“, „MONKLER“, „JACK WOLFSKIN“, „NIKE“.

Видно също и от писмо на Патентно ведомство в България държавен регистър на регистрираните съгласно националното законодателство марки, не са вписани лицензионни договори, разрешаващи на А. А. А. използване на цитираните марки.

В хода на досъдебното производство са били приобщени справка за съдимост на А.

А. А. и характеристична справка за А. А. А.. Тези писмени доказателства имат отношение към личността на дееца и поради това се явяват относими. Същевременно те са и информативни, обективни и достоверни. Поради това СРС ги кредитира и установява, че жалбоподателят е с добри характеристични данни и чисто съдебно минало.

Образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 22.03.2021 г., който преценил, че деянието представлявало административно нарушение и изпратил преписката на председателя на Патентното ведомство по компетентност за произнасяне.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за прекратяване на досъдебното производство било издадено процесното наказателно постановление №

51 от 23.06.2021 г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя А. А. А., ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО във вр с чл.

13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО.

Същото било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 08.07.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда и от приложената по делото марково-оценителна експертиза.

Съдът намира, че по делото няма доказателства за това, че стоките са закупени от 3 официален магазин на марките.

Настоящият съдебен състав се довери и на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като намира, че същата е изготвена от специалист вещо лице, разполагащо с необходимата компетентност, което е отговорило изчерпателно на постановените му въпроси. Поради това тя също следва да се кредитира, но само касателно заключението на експерта относно сходството на стоките и идентичността на знаците.

Относно определените пазарни цени на дребно на оригиналните стоки, произведени от притежателите на марките, СРС счита, че експертизата не следва да се кредитира, тъй като стойността на оригиналните стоки е ирелевантна за предмета на доказване по настоящото дело. За конкретното административно - наказателно обвинение е без значение колко струват 37 бр. дрехи на марките „PUMA“, „ADIDAS“, „MONKLER“, „JACK WOLFSKIN“, „NIKE“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че оспорваното НП отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, издадено е от надлежен орган, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, както постановлението за прекратяване на досъдебно производство, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В конкретния случай АУАН не е съставен, тъй като наказващият орган се е позовал на чл. 36, ал. 2 от ЗАЕ[Н, а именно, че когато производството е прекратено (в случая от прокуратурата) и материалите от досъдебното производство са препратени на Патентното ведомство, административнонаказателна преписка се образува без Акт.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съгласно посочената норма на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО: "Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от същия закон стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2 000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 3 000 до 20 000 лв. " Законодателят съгласно правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е определил обхвата на правото върху марка за неговия притежател по следния начин: "правото върху марка включва правото на притежателя да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност 4 или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката. " Съответно в разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от посочения нормативен акт е дадена дефиниция на "Използване в търговската дейност". В конкретния случай, видно от изчерпателните и обосновани отговори на поставените в съдебномарковата експертиза задачи, съдът намира за успешно опровергани констатациите на наказващия орган относно съставомерността на извършеното нарушение.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО. Същата препраща към разпоредбата на чл. 13 ЗМГО, като в ал. 1 са посочени правата на притежателя на правото върху марка, а в ал. 2 са посочени възможните хипотези на "използване в търговската дейност". Съгласно чл. 13, ал.

2, т. 2 от ЗМГО като използване следва да се определи и дейността по съхранение или държане на стоките за продажба или пускането им на пазара.

Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото безспорно е доказано обстоятелството, а и между страните не се спори, че жалбоподателят А. А. А. е предлагал за продажба и съхранявал със същата цел стоките: 3 бр. елеци, означени със знаци „PUMA“, 6 бр. елеци и 3 бр. якета, означени със знаци „ADIDAS“, 4 бр. елеци и 16 бр. якета, означени със знаци „MONKLER“, 1 бр. елек, означени със знаци „JACK WOLFSKIN“, и 4 бр. якета, означени със знаци „NIKE, идентични на гореописаните марки и без съгласието на притежателите им. От събраните по делото доказателства, както и видно от приложения по досъдебното производство протокол за разпит на свидетеля - Т. М. Й.-баща на жалбоподателя А., пред настоящия съдебен състав се установява, и че жалбоподателят набавял дрехите за осъществяваната търговия от Турция, където често ходели двамата заедно.