Определение № 33297 от 21.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33297 гр. София, 21.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110139747 по описа за 2022 година намира следното:

По делото е постъпила молба от адв. Н. И. И., процесуален представител на ответницата СД. М., от 24.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 03.08.2023 г. в частта за разноските, като присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. бъде увеличено със сумата от още 884,95 лв. на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът „Т-“ ЕАД счита молбата за неоснователна.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за обжалване на решението), като по делото е представен от ответницата списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в решението е присъдено възнаграждение на процесуалния представител на ответницата М. съобразно отхвърлената част от исковете. Съдът намира, че възнаграждението не следва да бъде увеличавано поради неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. От една страна, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и заплатено възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското възнаграждение се определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАд. От друга страна, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1 ГПК използват понятието „интерес“. В случая са предявени четири обективно кумулативно съединени искове, но и четирите са в защита на един интерес и не изискват отделна линия на процесуално представителство по всеки от тях, същите са оценяеми и възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като съдът 1 е изчислил минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото съобразно сбора на претенциите и е присъдил съответна част от възнаграждението с оглед отхвърлената част от исковете. Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело и когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В този смисъл – Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о.

Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли, като не е налице основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. И. И., процесуален представител на ответницата С- Д. М., от 24.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 03.08.2023 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2