Решение № 152 от 08.08.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Монтана, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Ц. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц. Административно наказателно дело № 20251630200300 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Наказателно производство е образувано по жалба на „И.А.М.“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, чрез пълномощника адв. И. В.

А. – член на САК, против Наказателно постановление № 006945/07.03.2025 г., издадено от Е.Д.Т. – упълномощена със Заповед № 1138/29.01.2025 г. от Председателя на Комисията за защита на потребитЕ.те, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000.00 лева на основание чл.54 ал.1 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.42, т. 2 от ЗПК.

Дружеството, чрез пълномощника си обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи - за съществени нарушения на процесуалните правила и протИ.речие с материалния закон.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В условията на алтернативност – излага доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят и негов представител не се явяват, изпращат молба да се вземат предвид представените възражения с жалбата, претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно. Представя и писмено становище.

Претендират се разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество - се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на постъпили жалби в КЗП, касаещи дейността на „И.А.М.“ АД, първоначално с писмо с изх. № Ц-03-9159/14.09.2024 г. на Председателя на КЗП били изискани от дружеството жалбоподател да представи екземпляр от договор за потребителски кредит, сключен след 01.01.2024 г., заедно с приложимите към него общи условия. На 08.10.2024 г. жалбоподателят изпратил Договор за паричен заем № 5040784 от 19.02.2024 г.

С писмо с изх. № Ц-03-9159/25.10.2024 г., тъй като въззивникът не представил всички свързани с договора документи, от страна на КЗП били изискани от дружеството документи и информация, като била изброена подробно и изчерпателно. На 28.10.2024 г. е получен отговор, в който се посочило, че изисканата информация касае огромен обем от данни и дружеството се нуждае от удължаване на срока за изпълнение. На 04.11.2024 г. са получени документи във връзка с първоначално получения екземпляр от договор за кредит. Не предоставило списък с одобрените от „И.А.М.“ дружества-гарант, които предоставят гаранционни сделки, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, с обяснението, че подобен списък/регистър няма и заемополучатЕ.те избират гарант свободно от публичния регистър на финансовите институции в БНБ. Не предоставило и изисканата му информация за брой сключени договори с разбивка за вида обезпечения.

На 08.11.2024 г. с писмо с изх. № Ц-03-9159 отново била изискана информация за дружествата гарант, както и да бъде представен по един екземпляр от договорите за гаранция, както и друг договор за потребителски кредит, който е в размер над 200 евро със срок на погасяване на задължението по-дълъг от три месеца, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г., ведно с цялото досие към него. На 13.11.2024 г. било депозирано уведомление от кредитора, в което посочил, че предоставил цялата информация на 04.11.2024 г., а по отношение на изискания договор – че не отпуска парични заеми в различна валута от български лева.

Отново с писмо с изх. № Ц-03-9159/14.11.2024 г. в срок до 21.11.2024 г. били изискани от жалбоподателя да представи информация и документи, подробно изброени в него. На 21.11.2024 г. било получено лаконично уведомление, че ГПР по договор за паричен заем № 5040784/19.02.2024 г. бил изчислен според изискванията на ЗПК, без да уточнява какво е включено при формирането му. Не бил представен договор за кредит за отпусната сума над 400 лева с мотив, че вече бил представил 1 брой договор за кредит.

Със същото писмо изрично било посочено, че при непредоставяне на 2 документите с посочената информация в срок до 21.11.2024 г., ще бъде съставен АУАН на дружеството за нарушение разпоредбата на чл. 42, т. 2 от ЗПК. Уведомен бил, че при неизпълнение, следва да се яви на 22.11.2024 г. в 16 часа в офиса на КЗП, град Монтана лично или чрез упълномощен представител за предявяване и връчване на АУАН, като при неявяване – актът ще бъде съставен в негово отсъствие.

Проверяваното дружество представило частично информация и в непълен обем на контролните органи на КЗП. необходимата

На 22.11.2024 г. в офис на КЗП – гр. Монтана бил съставен АУАН № 006945/22.11.2024 г., в отсъствието на нарушителя и в присъствието на двама свидетЕ.. АУАН бил изпратен за връчване на дружеството, като на 09.12.2024 г. бил получен от М. И. /лист 49 от делото/. На 13.01.2025 г. жалбоподателят подал възражения, които били приети от И. на 14.01.2025 г. с вх. № Ц-039159/14.01.2025 г. Същите са допустими и подадени в срок, съгласно чл. 44, ал.

1 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 006945 от 07.03.2025 г. на Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, на „И.А.М.“ АД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лева на основание чл. 54, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 42, т. 2 от ЗПК.

НП е издадено законосъобразно и не са допуснати съществени нарушения по воденото административнонаказателно производство.

Нарушението е описано с фактическите признаци от обективна страна, установени в състава на чл.42, т.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Посочени са датата, мястото и обстоятелствата на извършването му.

В жалбата си административнонаказаният развива доводи, че НП е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АНО не се запознал с депозираното възражение. Дружеството е подало възражение срещу акта, като макар в процесното НП да е посочено, че не е представено такова. Настоящият съдебен състав счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране отговорността на дружеството и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита, въпреки непроизнасянето по възражението. АНО е допуснал пропуск, като не е отчел подаденото възражение, но същият се явява нарушение от категорията на несъществените. Съществени са онези нарушения на процесуалните 3 правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. /така Решение от 27.02.2006 г. на СГС по к. н. а. х. д.

№ 819/2005 г./. Обстоятелството, че не е направено писмено обсъждане на възраженията на нарушителя от административнонаказващия орган, не означава, че той не е изпълнил това си задължение. Никъде ЗАНН не изисква това да бъде сторено в писмена форма, респективно - да бъде доведено до знанието на нарушителя. Всички изложени доводи във възражението и впоследствие в депозираната жалба са разгледани поотделно и в своята цялост от въззивния съд, с оглед което необсъждането от АНО на представените от жалбоподателя писмени възражения не е съществено нарушение на процесуалните правила и по никакъв начин не е ограничило правото на защита на нарушителя.

В производството по установяване на нарушението е констатиран отрицателен факт – непредставяне на необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за цЕ.те на проверката по чл. 41, ал. 3, в нарушение на чл.42, т.2 от ЗПК, като никъде в разпоредбите на ЗПК не е вменено задължението на органите на КЗП да уведомяват проверяваното лице за какво точно изискват въпросните документи.

В тази насока са и свидетелските показания на Р. П. И., В. Б. Ц. и Е. Н.

Б., които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни, а още повече, че липсва и индиция за тяхната заинтересованост. Съставеният АУАН е редовен, подписан от актосъставителя и свидетЕ.те, на които са посочени данните и техните адреси, като в ЗАНН не се съдържа изискване да бъде посочена институцията и длъжността, на която работят свидетЕ.те. От друга страна АУАН е съставен от компетентни лица съгл. чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПК, предвид приложената Заповед № 167ЧР/05.11.2018г. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване на длъжностно лице да съставя актове за извършени нарушения. АУАН е връчен надлежно на представител на жалбоподателя, като в законоустановения срок са постъпили и възражения.

При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН.

Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

4

Наказващият орган правилно е преценил тежестта на деянието и е приел, че не са налице основания за прилагане текста на чл.28 от ЗАНН.

Извършваният вид дейност от дружеството жалбоподател касае предоставянето на потребителски кредити. Евентуалните нарушения при дейността му биха засегнали в значителна степен обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребитЕ.те и ще създадат сериозни пречки за вземане на правилно решение при избор на възможности за получаване и погасяване на кредит. Деянието не изисква настъпването на вредоносни последици, което да е основание за санкциониране на кредитора при неизпълнение на задълженията му по закон. С непредставянето на нужната документация се възпрепятства извършваната проверка от КЗП на дейността на дружеството. В конкретния случай същото не е с по-ниска степен на обществена опасност от другите подобни нарушения, поради което не би могло да бъде кредитирано становището на жалбоподателя, обосноваващо приложимост на института на „маловажния случай“ на административно нарушение. /В горния смисъл е и практиката на АС град Монтана по сходни казуси, намерила израз в решение по КАНД №375/2021г./ АНО правилно е приложил посочената санкционна норма – чл. 54, ал. 1 от ЗПК, съгласно която: „За неизпълнение на задължението по чл. 42 на виновните лица се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.“ При индивидуализацията на наказанието наказващият орган изрично е посочил, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, поради което е наложил наказание в минимално предвидения размер, съгласно санкционната норма и не може да се обсъжда неговото намаляване. Наложеното наказание „имуществена санкция“ въззивният съд счита, че е справедлИ. и съответно на установеното нарушение.

С оглед изхода на делото и доколкото процесуалния представител на административнонаказващия орган претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати същото, в размер на претендираното от 150.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 006945 от 07.03.2025 г. на Началник ТО за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, на „И.А.М.“ АД е наложено административно наказание – глоба в размер на 5000.00 лева на основание чл. 54, ал. 1 от ЗПК, за извършено нарушение на чл. 42, т. 2 от ЗПК, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, със седалище и адрес на управление в град София да ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребитЕ.те сумата в размер на 150.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.