Решение № 3971 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3971 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20251110206139 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Х. Е. срещу наказателно постановление № 24-4332-033704/21.08.2024г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 28.02.2024г., около 10,50 часа, Й. Х. Е., управлявайки лек автомобил „***“ с ДК № ***, собственост на „***” ЕАД, клон ***, в гр.София, по бул.”Асен Йорданов”, с посока на движение от бул.“Христофор Колумб“ към бул.”Шипченски проход”, и на кръстовището с бул.”Проф.Цветан Лазаров”, при маневра „частично навлизане в съседна лява пътна лента”, не пропуснала и реализирала пътно-транспортно произшествие с попътно движещия се в лявата пътна лента товарен автомобил „***“ с ДК № ***.

Жалбоподателката чрез процесуалния си представител оспорва 1 наказателното постановление като твърди, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон – нарушението било описано по различен начин в Акт за установяване на административното нарушение Серия GA № 1240959/28.07.2024г., сравнен с Протокол за пътно-транспортно нарушение № 1886612/28.07.2024г.; посоченото в НП място на пътно-транспортното произшествие не било действителното, което водило до неправилната констатация за виновно поведение от страна на жалбоподателката; скицата на мястото на пътнотранспортното произшествие не отразявала точното място на пътнотранспортното произшествие; АУАН бил съставен в присъствието на свидетел – служител в СДВР, който не бил очевидец, докато искането й за вписване в АУАН като свидетел на нарушението на пътуващата с нея пътничка било игнориран; бил нарушен и материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 24-4332033704/21.08.2024г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателката се явява в съдебно заседание с процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита.

Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание. Представя писмена защита, с която моли наказателно постановление № 24-4332033704/21.08.2024г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евенуално заплатеното възнаграждение за адвокат.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление № 24-4332-033704/21.08.2024г. е връчено на нарушителя на 31.03.2025г. Жалбата е депозирана в деловодството на СДВР на 09.04.2025г. – в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка

2

На 28.02.2024г., около 10,50 часа, Й. Х. Е. управлявала лек автомобил „***“ с ДК № ***, собственост на „***” ЕАД, клон ***, в гр.София, по бул.”Асен Йорданов”, с посока на движение от бул.“Христофор Колумб“ към бул.”Шипченски проход”, в средната лента за движение. Зад нея в съседната лява пътна лента за движение се движил товарен автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от свидетеля Г. Н. Н.. На изхода на кръстовището с бул.”Проф.Цветан Лазаров”, трилентовият път за движение преминавал в двулентов. Преминавайки кръстовището, водачът на товарния автомобил „***“ с ДК № ***, който се движил в лявата лента за движение, предприел навлизане в съседната лента за движение, по която в същото време се движил лекият автомобил „***“ с ДК № ***, с което предизвикал настъпването на пътно-транспортно произшествие между двата автомобила. На подадения сигнал за възникналото ПТП били изпратени полицейски служители – свидетелят В. Б. Г. и И.В., които извършили проверка на място. След проведените разговори с двамата водачи на автомобили свидетелят Г. съставил Протокол за ПТП № 1886612 /28.07.2024г. Въз основа на скицата от протокола за ПТП и декларациите на двамата участници в пътно-транспортното произшествие свидетелят Г. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1240959/28.07.2024г., в който описал извършеното нарушение и субсумирал същото под текста на чл.25, ал.2 ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на жалбоподателката на датата на съставянето му. Жалбоподателката не възразила при връчването на АУАН. Възползвала се от правото на възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирала такова.

Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на акта за установяване на административно нарушение издал наказателно постановление № 24-4332-033704/21.08.2024г., с което за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП наложил на Й. Х. Е. глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП.

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед 513з-5073/21.07.2015г., Заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1240959/28.07.2024г. и наказателно постановление № 3

1886612/28.07.2024г. са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на жалбоподателката. Наказателно постановление № 24-4332033704/21.08.2024г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Законодателят не изследва причината за навлизането на МПС в съседната лента за движение – предполага се, че водачът управлява МПС с необходимата съобразена скорост и на необходимата дистанция от движещото се пред него МПС, която скорост би му позволила да предприеме маневрата по начина, указан в разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП.

Едно от съществените обстоятелства, характеризиращи пътнотранспортното произшествие, е мястото на възникване му – обстоятелството е от съществено значение при анализиране на нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП.

По тази характеристика е и различието в скицата, която е част от декларацията на водача на лекия автомобил „***“ с ДК № ***, и тази – в Протокола за ПТП № 1886612/28.07.2024г. В скицата към декларацията си жалбоподателката Е. показва за място на възникване на пътно-транспортното произшествие пътната лента, по която се е движил управляваният от нея лек автомобил „***“ с ДК № ***, докато в скицата към Протокола за ПТП свидетелят Г. е отбелязал, че мястото на удара е разделителната линия на изхода на кръстовището, където уличното платно вече преминава от трилентово при навлизане в кръстовището в двулентово платно за движение на изхода на кръстовището.

Следва да се отбележи, че вторият участник в пътно-транспортното произшествие – свидетелят Г. Н. Н. твърди в съдебно заседание, че навлизайки в кръстовището „видял госпожата пред него”, което твърдение не се вписва в характеристиката на „попътно движещия се товарен автомобил „***“ с ДК № ***”, употребена в АУАН, обосновал обжалваното наказателно постановление.

4

Съдът констатира, че в нито една от съдържащите се в административната преписка скици /както на участниците в настъпилото пътно-транспортно произшествие, така и на актосъставителя/, не се съдържа намек за някакъв завой по посоката на движение на автомобилите. Т.е. липсва всякаква логическа връзка, която оправдае „пропускането” по смисъла на ЗДвП на товарния автомобил „***“ с ДК № *** – двата автомобила след преминаването им на територията на кръстовището продължават да се движат направо по посоката на движение, по която са се движили при навлизането си в кръстовището, като всеки автомобил се е движил по своя лента за движение.

Посоченият механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие по изготвената скица от полицейския орган, съставил Протокол за ПТП № 1886612/28.07.2024г., сочи, че движението на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката, е в дясната – вече - пътна лента на изхода на кръстовището, в която е навлезнал товарният автомобил „***“ с ДК № ***.

Това се потвърждава и от данните, изводими от причинените материални щети на двата автомобила, подробно описани в Протокол за ПТП № 1886612/28.07.2024г. – същите могат да бъдат причинени единствено при така очертания механизъм на възникване на пътно-транспортното произшествие.

По този начин административният орган е извършил грубо нарушение на материалния закон – констатациите в Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1240959/28.07.2024г., обусловил наказателното постановление, противоречат на фактическите обстоятелства.

Независимо от това съдът намира, че е допуснато и друго съществено нарушение на закона – обстоятелствата по делото са относими към правната квалификация на чл.48 ЗДвП. Скицата на пътно-транспортното произшествие, изготвена от изпратения за проверка полицейски служител и схемата на ПТП – част от протокола за ПТП, определят мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие в обхвата на кръстовище. Така определеното място на нарушението е следвало да изведе единствения логичен извод: пътнотранспортното произшествие е възникнало в обхвата на кръстовището.

Сочената разпоредба на чл.48 ЗДвП предвижда, че на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътното превозно средство е длъжен да 5 пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна ….. Такова обвинение обаче не е било повдигнато. Налага се изводът, че административнонаказателната отговорност е била ангажирана неправилно, тъй като водачът на лек автомобил „***“ с ДК № *** не е осъществил състава на вмененото му с наказателното постановление нарушениена чл.25, ал.2 ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази установена от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН не е обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл.14, ал.1 и чл.305, ал.3 НПК вр. чл.84 ЗАНН и Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС на РБ, поради което във фазата на съдебното оспорване АУАН се цени наред с всички останали по делото доказателства. В случая другите събрани по делото доказателства внасят основателно съмнение относно описаната в АУАН фактическа обстановка.

Наказателно постановление № 24-4332-033704/21.08.2024г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, което е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1240959/28.07.2024г., следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, представените доказателства и изхода на спора, съдът намира, че такива са дължими. СДВР следва да заплати разноски по делото в размер на 500лв. – такава сума е заплатена на процесуалния представител, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Административнонаказващият орган следва да заплати и разноски по делото, съобразно представените касови бонове за пътни разноски от жалбоподателката.