Определение № 17794 от 21.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17794 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Г. Въззивно частно гражданско дело № 20261100500245 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба от А. Г. Н. против определение № 43458 от 20.10.2025 г. по гр. дело № 20251110101727, по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 80 състав, с което е обявено, че съдилищата на Република България притежават международна компетентност да разгледат предявения от С.М.Н. иск за развод по чл. 49 СК срещу А. Г. Н., на основание чл. 3, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 (общо гражданство на съпрузите).

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съгласно Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета на Европа от 25.06.2019 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и анулиране на брака, са съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите са имали последното си обичайно местожителство. Сочи, че съпрузите живеят от 14 години на територията на Франция и там е тяхното обичайно местопребиваване, като на основание чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2019/1111, делото за развод е подсъдно на френски съд.

В законоустановения срок е постъпил отговор от С.М.Н., с който се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като компетентен съд да разгледа делото за развод е съдът на държавата, чиито граждани са двамата съпрузи. Твърди, че българският съд е сезиран на 10.01.2025 г., а френският съд е сезиран с молба от 11.02.2025 г. и правилно първоинстанционният съд е приел, че българският съд притежава международна компетентност да разгледа предявения иск за развод.

Софийският градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалбата и доказателствата по делото намира следното:

Пред Софийски районен съд, 80 състав е образувано гр.дело № 20251110101727, по описа за 2025 г., по искова молба с правно основание чл. 49 СК от С.М.Н. срещу А. Г. Н., с която е направено искане да бъде постановено решение, с което да се прекрати брака на страните по делото, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

С отговора на исковата молба от А. Н. е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като компетентен да разгледа делото бил съдът по обичайното местопребиваване на съпрузите, а именно във Франция. Твърди се, че съпрузите живеят от 2011 г. на територията на Франция и делото е подсъдно на френски съд. Посочено е, че А. Н. е подала 1 документи за развод във Франция началото на 2025 г. и имало насрочена дата за съдебно заседание. Сочи, че С.Н. злоупотребявайки с права е предявил иск със същия предмет в Република България.

Софийски районен съд е дал указания на ответницата с разпореждане с рег. № 57111/06.04.2025 г. и разпореждане с рег. № 104767/02.07.2025 г. по гр. дело № 20251110101727, по описа за 2025 г. да бъде представен в превод официален документ от съда в гр. Лил, относно датата на депозиране на молбата й срещу С.Н., по която е образувано бракоразводно дело № 25/А0627 по описа на съда, които не са изпълнени.

С молба с вх. № 331414/10.10.2025 г. С.Н. е представил удостоверение, издадено от френски съд в гр. Лил, съгласно което датата на депозиране на молбата от страна на ответницата за развод е 11.02.2025 г.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 3, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 компетентен е съдът на държавата-членка, чийто граждани са двамата съпрузи. Не е оспорено, че страните са български граждани и следователно българският съд е международно компетентен да разгледа иска за развод, независимо, че общото обичайно местопребиваване на съпрузите е във Франция. Също така е отбелязано, че съгласно правилата на Регламент (ЕС) 2019/1111 относно „първо сезирания съд“ компетентен е съдът, сезиран по-рано с молба за развод, при условие, че компетентността му е надлежно основана, а по-късно сезираният съд спира производството до установяване на компетентността на първия. От доказателствата по делото е установено, че българският съд е сезиран на 10.01.2025 г., а съгласно удостоверението от съда в гр. Лил сезирането на френския съд е вследствие на молба от 11.02.2025 г. Прието е, че първо сезиран е българският съд и при наличие на самостоятелна компетентност, производството следва да продължи. Определението е връчено на ответника на 10.11.2025 г.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичен срок по чл. 275, ал.

1 от ГПК от легитимирана страна и против определение, подлежащо на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С Регламент 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца се уреждат следните гражданскоправни въпроси: а) развод, законна раздяла или обявяване на недействителността на брака; б) предоставяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка съгласно чл. 3, буква „а“ от Регламент 2019/1111, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване, както и съгласно буква „б“, чиито граждани са двамата съпрузи.

С оглед на изложеното в исковата молба се касае за правоотношения с международен елемент, за които се прилагат разпоредбите на Регламент 2019/1111, а доколкото у него не са регламентирани специални правила се прилагат разпоредбите на КМЧП.

При определяне на компетентния съд за развод на български граждани, които живеят в Франция е налице алтернативна международна компетентност, което означава, че съпрузите могат да изберат дали да предявят иска за развод във Франция или в България.

В случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че е приложим чл. 20, т. 1 от Регламент 2019/1111, съгласно който когато производства за развод, законна раздяла или обявяване на недействителността на брака между едни и същи страни са образувани пред съдилища на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано. Безспорно е, че по гр. дело № 20251110101727, по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 80 състав е образувано по подадена искова молба от С.Н. с вх.

№ 9149/13.01.2025 г. Въпреки дадените указания с разпореждане с рег. № 57111/06.04.2025 г. и разпореждане с рег. № 104767/02.07.2025 г. по гр. дело № 20251110101727, по описа за 2

2025 г. на Софийски районен съд, ответницата А. Г. не е представила в превод официален документ от съда в гр. Лил, относно датата на депозиране на молбата й срещу С.Н., по която е образувано бракоразводно дело № 25/А0627 по описа на съда. Превод на такъв документ е представен от ищеца С.Н. с молба с вх. № 331414/10.10.2025г., съгласно който датата на депозиране на молба за развод от А. Н. в съда в гр. Лил е 11.02.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 3 от Регламент 2019/1111, след установяване на компетентността на съда, пред който искът е предявен по-рано, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на съда, пред който искът е предявен по-рано, като в този случай страната, която е образувала производство пред съда, пред който искът е предявен по-късно, може да отнесе производството пред съда, пред който искът е предявен по-рано.

Ето защо определението, с което е обявено, че съдилищата на Република България притежават международна компетентност да разгледат предявения от С.М.Н. иск за развод по чл. 49 СК срещу А. Г. Н., на основание чл. 3, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 (общо гражданство на съпрузите) е правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43458 от 20.10.2025 г. по гр. дело № 20251110101727, по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 80 състав, с което е обявено, че съдилищата на Република България притежават международна компетентност да разгледат предявения от С.М.Н. иск за развод по чл. 49 СК срещу А. Г. Н., на основание чл.

3, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2019/1111 (общо гражданство на съпрузите).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3