Решение № 130 от 26.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

ЦвеТ.ла Данова при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602612 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Е. С. – адв. Р. - САК, срещу присъда от 14.12.2022 г. по НОХД № 10802/2021 год. на Софийски районен съд, НК, 8-ми състав, с която съдът е признал за виновен подс. С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подс. Е. С. е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на гражданския ищец К. Н., сумата от 5000 /пет хиляди/ лева - обезщетение за причинените от горепосоченото престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата.

Подс. Е. С. е осъден да заплати на Софийски районен съд сумата от 200 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са 1 възложени направените по делото разноски.

В депозираната жалба се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, както и че е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя присъдата почива на предположения, тъй като обвинението не било доказано по несъмнен начин. Твърди се, че по делото е останал неустановен механизмът на причиняване на телесното увреждане, като аргументи в тази насока се изтъкват - наличието на две противоречиви медицински експертизи, неизследване от страна на вещите лица на всички възможни версии на причиняване на увреждането, както и липсата на рентгенография на причинената травма, която да установи дали изобщо има счупване на ръката на пострадалия. Сочи се, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на св. Н., тъй като същият се явява заинтересован от изхода на делото, а показанията му, депозирани в различни фази на процеса са вътрешнопротиворечиви. Като съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, се изтъква отказът на СРС да допусне изготвяне на нова медицинска експертиза. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В дадения ход по същество упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. Р., пледира за уважаване на депозираната въззивна жалба, като преповтаря изложените в нея съображения. Твърди, че районният съд е извършил погрешна оценка на доказателствата по делото, довела до приемането на неправилна фактическа обстановка и погрешно приложение на материалния закон. Развива съображения, че показанията на св. Г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите противоречат на показанията на частния обвинител. Акцентира, че изтъкнатата от пострадалия причина да слезе от автомобила не отговаря на обективната истина, доколкото липсата на удар между двете превозни средства е установена с влязъл в сила съдебен акт по НАХД №7425/19 г. по описа на СРС, 18 състав. Отправя се молба въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова оправдателна такава, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Представителят на прокуратурата пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. Н. – адв. Е., моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционната присъда. Изтъква, че районният съд е постановил много добре мотивиран съдебен акт.

В правото си на последна дума, подсъдимият поддържа казаното от защитника.

Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните, служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото, прие следното:

2

При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, настоящата инстанция констатира допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към постановения съдебен акт, свързани с непълния и повърхностен анализ на доказателствената съвкупност - непрецизна и незадълбочена преценка на заключенията на изготвените по делото СМЕ, неизясняване на съществуващите между тях противоречия и не обсъждане на множество обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото.

В хода на досъдебното производство са изготвени и приети три съдебномедицински експертизи - съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц.В. (л. 73 - л. 82 от ДП), допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от същото вещо лице (л. 160 - л. 166 от ДП), както и тройна съдебно-медицинска експертиза, явяваща се по съществото си повторна, изготвена от вещите лица: д-р Илия Льондев, д-р Елка И.ова и д-р Цветелин Гатев (л. 237 - л. 244 от ДП). Въпреки, че контролиранят съд в о.с.з., проведено на 14.12.2022 г., е приобщил по надлежния процесуален ред заключенията и на трите съдебно-медицински експертизи, в мотивите към обжалвата присъда са намерили отражение само две от тях. Проверяваният съд се е позовал на първоначалната СМЕ и КСМЕ, без да изложи в мотивите към присъдата съображенията си да кредитира именно тези заключения, а само декларативно е посочил, че между тях няма противоречия, свързани с установяване на факти, имащи значение за правилното решаване на делото и ги е кредитирал в цялост. В действителност в мотивите към първоинстанционната присъда буквално е възпроизведено заключението на КСМЕ, без съдът да извърши дължимия анализ и преценка на изводите на вещите лица с оглед останалия доказателствен материал и едва след това да ги ползва за годна и надеждна доказателствена основа за своите изводи. Още повече, че съдът по фактите е използвал тези доказателствени способи като средство за проверка достоверността на други доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните по делото свидетели.

Изцяло игнорирана и необсъдена е останала допълнителната СМЕ, която се явява и противоречива на кредитираните от първия съд експертизи относно механизма на причиняване на травматичните увреждания. Така вещото лице д-р Ц.В., изготвило допълнителна СМЕ, след като е получило новооткрити доказателства по делото, е изменило заключението на първоначалната СМЕ и е посочило, че констатираните при пострадалия телесни увреждания могат да бъдат реализирани по два начина: чрез удар с или върху твърд тъп предмет, какъвто може да е и цитираната от пострадалия палка, с реализиран удар върху горно-външната странична повърхност на дланта, или при т.нар. „боксьорска фрактура“, когато индиректна сила като удар с юмрук върху твърда или полутвърда повърхност или теренни особености, действа върху дланните кости, при което се получава счупване на дланна кост. Вещото лице обаче е застъпил становище, че по-вероятен е вторият вариант на механизъм на костно счупване– 3 боксьорското счупване, като мотивира експертното си мнение от една страна с липсата на регистрирани мекотъканни увреждания в областта на счупването, а от друга с приложеното по делото СМУ по отношение на подс. Е. С.. От друга страна експертите, изготвили тройната СМЕ, категорично изключват този механизъм на причиняване на телесното увреждане, като посочват, че този вид счупвания имат друга локализация, докато в настоящия случай са диагностицирани счупвания до китката, които се причиняват от директен удар по външния страничен ръб на дланта на ръката, а не по индиректен механизъм, както е при „боксьорската фрактура“. Според заключението на КСМЕ констатираната при св. Н. травма кореспондира да е получена по начина, описан от него.

Въпреки, че по делото са налични противоположни по своя смисъл и значение експертни становища, относно съществени за правилното решаване на делото въпроси – механизма на причиняване на констатираните при пострадалия травматични увреждания, проверяваният съд не е подложил на внимателна оценка, проверка и съпоставка тези доказателствени способи, не е откроил проблемите, които са решени по различен начин от експертите и не е изложил съображенията си за приемането на едните и игнорирането на другите доказателствени източници. Тази аргументация е била задължителна и с оглед на обстоятелството, че в едно от експертните становища е застъпен извод за самонараняване на пострадалия, което касае пряко един от основните въпроси за решаване в наказателното производство, този с авторството на Д.ието и вината на подсъдимия. При това такива възражения са били направени от защитата пред първата инстанция, но не са намерили отговор в мотивите към постановената присъда.

Напълно игнорирани и необсъдени от първия съд са останали и част от писмените доказателства – СМУ по отношение на подс. Е. С. и решение по НАХД №7425/19 г. по описа на СРС, 18 състав, които разкриват обстоятелства пряко относими към осъществяване на Д.ието и въз основа на които защитата и подсъдимият са мотивирали конкретни възражения, но същите отново не са намерили отговор в мотивите към присъдата. Подобно игнориране на част от доказателствата, без излагане на ясна аргументация и съображения, поради които е сторено това, отсъствието на обективна и задълбочена съпоставка на отделните доказателствени източници помежду им, води до непълнота в мотивите към постановената присъда, която поставя страните и контролиращата инстанция в невъзможност да проследят как е формирано вътрешното убеждение на първия съд и респективно да преценят дали възприетата фактическа обстановка е базирана на пълна, обективна и правилна оценка на наличната доказателствена съвкупност. В този смисъл по същество липсва дължимата обосновка на съдебния акт, като мотивите не съответстват на законовите изисквания за съдържание, в каквато насока и доводите на защитата се явяват основателни.

4

Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика означава липса на част от съдебния акт. Предвид на това, че въззивната съдебна инстанция не е компетентна да замества волята на първоинстанционния съд, то присъдата следва да бъде отменена на това самостоятелно правно основание, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, при което да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения и да намерят отговор всички останали възражения на страните.

С оглед наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (от рода на "абсолютните"), е безпредметно обсъждането на делото по същество, както и отговарянето на наведените във въззивната жалба и допълнението към нея доводи, в насока неправилност на присъдата, включително частта, касаеща гражданския иск.

Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335, ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд, НО, II въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 14.12.2022 г. по НОХД № 10802/2021 год. на Софийски районен съд, НК, 8-ми състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание от друг състав на СРС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5