Решение № 4517 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4517 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110214712 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л. Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14712 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. К. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254332-020037/ 13.08.2025г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на Й. К. К., ЕГН- ********** са наложени адм.наказания -“Глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДП и по т.2-“Глоба” в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-адв.

Н. от САК и преупълномощен-адв. М., който пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. Счита, че деянието не е съставомерно по чл. 25 от ЗДП. В жалбата се оспорват вменените нарушения. Сочи се незаконосъобразност на издаденото НП и издаването при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

1

Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител-гл. юрк. С.К., която пледира за потвърждаване на НП като законосъоблразно и с довод за осъществени състави на нарушение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложено е писмено становище от гл.юрк. С.М., в което е изразено становище за потвърждаване на НП.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23. 06. 2025 г. около 08:30 часа жалбоподателят Й. К. К. управлявал л.а марка „***“ с рег. № ******* като се движил в гр. София, по ул.“Феникс“ с посока на движение от ул.“Антони Колар“ и пред бл. 39Б при разминаване с друго МПС при маневра отклонение надясно реализирал ПТП с паркиран лек автомобил “***“ с рег. № ********, след което водачът продължил движението си по улицата. Намиращият се на мястото на произшествието св. П. Г. възприел предприетите от водача действия и го настигнал като го уведомил за ПТП-то. След това водачът на л.а марка „***“ с рег. № ******* си тръгнал. Св.

Г. оставил свои координати на стъклото на паркирания автомобил “***“ с рег. № ********.

В последствие св. Г. дал сведение по образуваната преписка като посочил обстоятелствата във връзка с възприетото от него ПТП, марката, модела и номера на процесното МПС, реализирало произшествието. На дата 29.07.2025г. ж-лят К. в качеството му на собственик на МПС-то предоставил по образуваната преписка декларация. И съставена Докладна записка.

На 03.07.2025г. бил изготвен Протокол за ПТП и скица на ПТП от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР.

На 29.07.2025г. мл. автоконтрольор С. Д. съставил АУАН № 702582/ 29.07.25г. на ж-ля Й.

К., в който приел, че приел, че е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДП и на чл. 123, ал.

1, т. 3,б.“в“ от ЗДП. АУАН бил подписан от жалбоподателя с възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП.

Видно от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на ЗДвП и Началник сектор СДВР, отдел“ПП“СДВР е оправомощен да да издава НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акт. С. Д., на св. П. Г.; справка картон на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-12547/12.09.2024г.; Заповед № 513з-9624/ 13.09.2024 г.

2 на министъра на вътрешните работи; Протокол за ПТП и скица; декларация от П.Г., декларация от Й. К.; Писма; Пълномощни и др.

По делото като свидетели са разпитани акт. Ст.Д., който в качесдтвото си на мл.автоконтрольор, е съставил процесния АУАН. Същият не дава данни за реализираното ПТП като от неговите показания се установява, че е съставил акта по материалите, предоставени му към преписката.

От показанията на св. П. Г. се установяват обстоятелствата във връзка с реализираното ПТП и действията на водача на л.а марка „***“ с рег. № *******. Св. Г. сочи, че на процесната дата е бил в близост до ПТП-то, възприел е разминаването на водача на ла.“***“ с друг автомобил, предприетата от него маневра и последвалото „задиране“ дясната страна на паркирания на улицата автомобил „***“. Свидетелят с категоричност сочи, че водачът на л.а „***“ не е спрял след произшествието, а е продължил движението си, както и че го е настигнал и му е съобщил за същото, но водачът си е тръгнал. В показанията му се съдържа и информация, че е оставил своите данни на стъклото на ударения автомобил като е бил потърсен по-късно, тъй като собственикът на МПС-то не е бил в страната. Съдът прие за правдиво и последователно свидетелстването на св. П. Г., като отчете, че изложеното от него е последователно, логично и нетенденциозно. От неговите показания се изяснява изцяло освен механизма на ПТП-то, и поведението на водача- продължаване на движението, както и собствената му намеса да върне водача на мястото.

Следва да се отбележи, че писмените доказателства, събрани в адм.наказателното производство, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост. При така установеното съдът намира, че доказателства, събрани по делото, са достатъчни, за да се приеме, че жалбоподателят е реализирал съставите на вменените му административни нарушения.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Относно т.1 на НП: Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като не е дадено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП съдържа правилото, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съгласно т. 30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други 3 материални щети.

В хода на съдебното следствие от показанията на свидетеля-очевидец П. Г., бе установено, че ж-лят К. при разминаване с друг автомобил е реализирал ПТП-то в паркиран на улицата лек автомобил „***“. В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че ж-лят поради „при извършване на маневра отклонение надясно е реализирал ПТП в паркиран лек автомобил …“От обективна страна не посочено в коя лента на пътното платно се е движил л.а „***“, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, разминаването му с друг автомобил, мястото, на което е бил паркиран л.а“***“ спрямо посоката на движение, така, че да е ясен механизма на ПТП-то и причинно-следстевната връзка волевото поведение на водача и причиненият вредоносения резултат-материални щети. Пораяди това жалбоподателят не може да разбере в цялост параметрите на повдигнатото му административно обвинение и с кои точно действия е нарушил ЗДП. Пропускът да бъде отразена като пълна и ясна обстановката на извършеното нарушение не може да бъде преодолян в съдебното производство чрез разпит на свидетелите и установяване на описаната от съда фактическата обстановка, която е различна спрямо общото описание в АУАН и НП. В този смисъл липсата на конкретно описание на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита и препятства преценката за материалноправна законосъобразност на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП в частта по т.1 следва да бъде отменено.

Относно нарушението по т.2 на НП: Съдът констатира, че по т.2 на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Налице е противоречие между словесно описание на административното нарушение в АУАН и издаденото НП и въведената правна квалификация. От обективна страна в АУАН и НП е изложено, че жалбоподателят напуска мястото на произшествието без да уведоми службата за контрол на МВР по територия, като деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал.1, т. 3, б.“в“ от ЗДП.

Същевременно АНО е приел, че между уечастниците в ПТП е налице разноглрасие относно обстоятелствата за ПТП-то. Вмененето за реализирано нарушение е квалифицирано по чл.

123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, съгласно която норма водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

На първо място, в АУАН никъде не е отбелязано, че между участниците в произшествието е нямало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след инцидента жалбоподателят е продължил движението си с управлявания от него автомобил, а другият автомобил е бил паркиран, както и това, че жалбоподателят изобщо не е комуникирал с друг водач, нито да са 4 възникнали разногласия. Видно от показанията на св. П. Г. е, че той е уведомил жалбоподателя за реализираното ПТП, както и че същият като водач е напуснал мястото на произшествието. Т.е от доказателствата по делото се установява, че възведеното в обвинение нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП не е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, респ. последният с издаденото НП неправилно е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на сумата от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. По изложените съображения обжалваното НП в тази негова част следва да се отмени.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя се дължат разноски. От страна на същия е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на адв. И. Н. от САК, който е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Предвид факта, че правната помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Н. от САК следва да бъде присъдена сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Така определеният размер е минимално предвиденият в Наредбата, съответства на фактическата и правна сложност на делото и на броя проведените съдебни заседания, поради което следва да бъде оставено без уважение направеното възражение за прекомерност.