Решение № 41 от 16.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501604 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 17777/25.07.2022 г. депозирана от Т. З. Ж., чрез адв. В. В. и адв. М.П. – В.а, срещу Решение № 260270/10.05.2022 г., постановено по гр. д. № 15714/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която родителските права по отношение роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете З. Ж.ва В.а, ЕГН **********, са предоставени на бащата Ж. А. В., ЕГН **********, като е определено местоживеенето на детето при него, на адрес гр. В., ул. Е. № 24, ет. 3, ап. 4; на майката Т. З.

Ж., ЕГН **********, е определен режим на лични контакти с детето З. Ж.ва В.а, като е осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лв., платима по банков път, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-07.12.2020 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че по отношение на родителския капацитет, съдът неправилно е ценил приетите по делото гласни доказателства дадени от св. Т.М.. От неговия разпит се установявало, че ищецът още от началото на връзката си с ответницата, системно я е пребивал, включително по време на бременността . Системно употребявал наркотици и алкохол. Посягал е да я бие пред детето, биел е и детето. Ответницата постъпила в кризисен 1 център с детето си, за да бъде под закрила. Впоследствие си намерила квартира, която се нуждаела от ремонт и затова помолила ищеца, за кратък период, детето да остане при него.

Ответницата разполага със средства да отглежда детето, като има осигурени и битови условия за това. Детето е много привързано към майка си, като страда от нейното принудително отсъствие. Тези обстоятелства не са били внимателно проучени и обсъдени и от служителя на ДСП – В.. Съдът не е изложил изчерпателно мотиви досежно решението му да предостави упражняването на родителските права на бащата. Излага, че бащата системно и целенасочено препятства свиждането с детето. Не е обсъдено от съда и обстоятелството, че детето е отнето от майка си, не по нейна воля. Счита, че като ограничава правата да контактува с детето, бащата цели да го отчужди от нея. При предоставянето на родителските права, не са взети предвид полът и възрастта на детето, както и подкрепата на близки роднини и жилищно-битовите условия за отглеждането му.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което родителските права да бъдат присъдени на нея, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето, както и да бъде определен размерът на издръжката, която бащата ежемесечно да заплаща в полза на детето.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ж. А. В., с който излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в интерес на детето. Моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В двете проведени по въззивнито дело о.с.з. въззивницата не се е явила, включително и за второто от тях на 13.12.2022г, за което е била редовно призована, чрез процесуалните си представители, със задължението за лично явяване за изслушване. Не е оказала съдействие и при изготвянето на допуснатата от съда КСППЕ. Въззиваемата страна лично и чрез адв.

Д.Ч., както и в писмени бележки по спора се моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Дирекция „Социално подпомагане“ В., редовно представител, не изразява становище по постъпилата жалба. призована, не изпращат

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба Ж. А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4, чрез адв. Д.Ч. излага, че с ответницата Т. З. Ж. ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А, са съжителствали на съпружески начала от запознанството си през 2014г. Работел само той и издържал двамата. От съвместното си съжителство имат родено едно дете З. Ж.ва В.а ЕГН **********. След раждането на детето се наложило да вземат заеми и кредити.

Заминали да живеят в А., като оставили детето З. на грижите на майка му Д.М.С. в гр. Ш., където посещавало детска градина. Там той започнал работа, но при ниско възнаграждение, което не позволявало нормален живот. Ответницата не пожелала да работи и помага в осигуряването на средства за живот, т.к. нямала изградени трудови навици. През м.септември 2019г. взели детето при себе си. Сменили жилището и майката останала в дома 2 да се грижи за момиченцето. Отношенията им се влошили. Ж. предизвиквала непрекъснато скандали и то пред детето. Намери наркотици и отново започнала да употребява.

Злепоставяла го на работа и пред колегите му. Наложило се да смени няколко работни места.

През м.януари 2020г. се преместили се в Г.. След месец си намерил работа, но настъпила кризата с Корона вирус и той бил един от първите освободени от работа. През м.март се прибрали в България. Установили се в жилището на родителите му в г. В.. През м.август 2020г. се разделили, като ответницата поискала съдействие и била настанена с детето в Кризисен център. След няколко дни се обадила, че има проблем и я насочили към психиатър, който не желае да посети. Докато живели в България закупили автомобил. Ж. поискала да го продадат, за да има пари да наеме жилище. Баща му го закупил за 4000.00лв.

Тя наела апартамент и напуснала Кризисния център. От петък до неделя искала детето да е при него, а през седмицата тя го водела на училище, където посещавало целодневна подготвителна група. В края на м.октомври 2020г. Т. Ж. го уведомила, че си е намерила работа. Започнал да взема дъщеря си от училище всеки ден и го връщал на майката вечер късно. На 14.11.2020г. тя му оставила детето, под претекст, че ще прави ремонт. След това се чули няколко пъти, но тя отказвала да й върне детето.

Така от горната дата, той полага преките и непосредствените грижи за детето. Помага му в усвояване на уроците и подготовката на домашните. Извършил ремонт и обзавел самостоятелна стая за З.. От няколко дни тя живее в собствената си стая и е много щастлива.

Моли се да му бъдат предоставени родителските права, да бъде определено местоживеенето на З. при него, на майката да бъде определен режим на лични отношения и да бъде осъдена да заплаща за детето издръжка в размер на 160.00лв. , считано от 07.12.2020г.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Т. З. Ж. ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А, чрез адв. М.М. е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва изложеното в исковата молба твърдения. Не се спори, че са родители на детето З., р. 24.09.2015г. по време на съвместното им съжителство.

Единствения период, в който не е полагала грижи за детето е в продължение на 4 месеца, когато заминали с бащата в А. и детето останало на грижите на родителите на бащата. По време на пребиваването им в А., отношенията им с Ж. В. им се влошили. Причината за това била не употребата на наркотици от нейна страна, а злоупотребата с алкохол от негова страна. Скандалите станали ежедневие, като ищецът не само крещял пред детето, но си позволявал и физическо насилие.

След завръщане в България и след поредния скандал, когато Ж. се опитал да я удуши през м.май 2020г., заедно с детето се установили в Кризисен център. След настаняването в Кризисен център, тя си намерила работа и квартира. На 14.11.2020г. се наложило да смени квартирата и помолила бащата да вземе детето за няколко дни, докато се устрои в новото жилище. Оттогава, въпреки многобройните й обаждания, той отказва да върне детето.

Потърсила съдействие от дядото по бащина линия, но и той отказал съдействие.

Бащата не е в състояние да полага адекватни грижи за детето, т.к. до сега никога не 3 го е правил. Следва да се има предвид пола и ниската му възраст.

Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция за упражняване на родителските права от бащата.

В срока за писмен отговор е постъпила и насрещна искова молба от Т. З. Ж. ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А срещу Ж. А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4.

Счита, че интересите на детето налагат, то да се отглежда от нея, като негова майка, не само понеже до момента тя го е правила, но и поради вероятността от вреди, които може да му бъдат причинени. Бащата е агресивен, злоупотребява с алкохол и не може да отглежда и възпитава малко дете. От значение за това кой от двамата родители следва да упражнява родителски права са възпитателските им качества, грижите и привързаността на двамата родители към детето, полът, възрастта му, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и материални условия на живот и др. С безотговорното си поведение бащата би поставил детето в риск. Не се отнася отговорно към отглеждането на дъщеря им, настройва я срещу нея и прави опити да прекрати връзката помежду им, препятствайки контактите им.

Моли се родителските права да й бъдат предоставени на нея и да бъде определено местоживеенето на детето при нея, на бащата да бъде определен режим на лични отношения, както и той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200.00лв., считано от м.август 2020г. Претендира присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор Ж. А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4, чрез адв. Д.Ч. оспорва насрещната искова претенция. Настоява, че скандалите между тях са възниквали поради системно злоупотребявала с наркотици. Оспорва, че я е тормозел физически и я е душил. Тя потърсила убежище в Кризисен център, понеже не разполагала с жилище, където да отведе детето, но измислила тази история, че я е бил и душил и е успяла да заблуди социалните работници. Под предлог, че ще прави ремонт в жилището, което ползва под наем, довела детето З. при него на 14.11.2020г. Няколко пъти след това отказвала да вземе детето, като изтъквала различни причини. Детето останало при него и заживяло щастливо. След изпратено съобщение по Вайбър вземала З. с нощуване и я връщала в дома му. Детето ходело на училище и имало домашни задължения. Само веднъж майката взела детето и отказала да го върне, но при съдействието на адвокатите на страните, то се върнало при него. След о.с.з. на 04.06.2021г. взела детето само веднъж-на 21.06.2021г. за три часа.

Така от м.ноември 2020г. предимно той е отглеждал детето З., като полага преките и непосредствени грижи, както го е правил от раждането й, приучавайки се да й приготвя храна, да сменя памперсите, да я къпе.

Моли се да бъдат отхвърлени исковите й претенции.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

4

Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното по първоинстанционното дело удостоверение за раждане, Т. З. Ж. и Ж. А. В. са родители на родено от съвместното им съжителство дете З. Ж.ва В.а, родена на 24.09.2015 г., както и че родителите са във фактическа раздяла от средата на 2020 г.

Според служебна бележка № 233/03.12.2020г., изд. от Трето ОУ „А.К.“-В., детето З.

Ж.ва В.а е записано в подготвителна група /6-годишни/ през учебната 2020/2021г.

Видно от представения по делото трудов договор №5/30.11.2020г., сключен с ЕТ „А.

-А.А.“-с. В., считано от 01.12.2020г. Ж. А. В. е приел да работи като шофьор на лек автомобил при 4-часов работен ден и трудово възнаграждение от 350.00лв. месечно.

По силата на трудов договор № 347-ЗЛП/22.12.2021г. , сключен с Община В., Ж. А.

В. е започнал от 01.01.2021г. работа като „Личен асистент“, при непълно работно време от 6 часа и месечно трудово възнаграждение от 592.20лв.

Видно от трудов договор № 23738 от 31.08.2021 г., сключен от Ж. А. В. с „К.“ АД, считано от 01.09.2021г. работникът е започнал работа като разносвач на непълно работно време от 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 450.00лв.