Решение № 720 от 07.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Стара Загора, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100245 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация както следва: 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.

430, ал. 1 ТЗ за сумата от 16719,23 лв. главница, 2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 2059,29 лв. договорна лихва за периода 25.12.2024 г. – 21.05.2025 г. и 3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 385,19 лв. обезщетение за забава за периода 25.12.2025 г. – 12.06.2025 г. за установяване съществуването на посочените вземания на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД спрямо П. М. А. по договор за потребителски кредит № *********/******** г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *****/2025 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 25.06.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД твърди, че е подал заявление по чл. 417 ГПК срещу П. М. А., по което било образувано ч.г.д. *****/2025 на РС – Стара Загора, като поради подадено възражение от длъжника е предявил установителен иск. Ищецът изяснява, че на ******** г. сключил Договор за потребителски кредит № ********* с ответника П. М. А. и е предоставил сума в общ размер 19239,75 лева, общ размер на кредита. От тази сума:

16000,00 лева били предоставени за общо ползване; 3239,75 лева били предоставени за финансиране на избрани от потребителя застраховки 1

/застраховка БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА – 2880,10 лева и застраховка БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА – 359,65 лева/. При Потребителски кредит за общо ползване – средствата по кредита се превеждали от Кредитора в срок до 3 /три/ работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, посочена в чл. 11.2. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка /конкретните застраховки/ сума, се превеждала от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора. Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35 от които в размер на 820,86 лева и последна в размер на 820,95 лева. първата погасителна вноска е дължима на 25/4/2024 г., а последната – на 25/03/2027. Така предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният общ размер на кредита, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 30,39 % /чл. 9, ал. 1 от Договора/. Лихвеният процент бил фиксиран, поради което не било приложимо искането за предоставяне на методика за изчисляването му.

Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора бил 34,92 %, а общата дължима сума по договора в размер на 29551,05 лева. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смятала датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приемало се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приемало се че лихвения процент и другите разходи по кредита /такси и комисиони, ако има такива/ са неизменни спрямо техния първоначален размер. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви за забава. Договорът не бил сключен при Общи условия.

Длъжникът не е извършвал редовни плащания по договора и е допуснал просрочие на три поредни дължими вноски с падеж 25.12.2024 г.; 25.01.2025 г.;

25.02.2025 г., поради което кредиторът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото било получено на 21.05.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата по Договор за потребителски кредит № ********* сключен на ******** г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца за следните суми: 1/ Изискуема главница: 16719,23 лева; 2/ Изискуема договорна /възнаградителна/ лихва за период от 25.12.2024 г. към 21.05.2025 г.: 2059,29 2 лева; 3/ Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 25.12.2025 г. до 12.06.2025 г. /датата на извлечението от счетов. книги/: 385,19 лева. Общо задължение: 19163,71 лева /9798,25 евро/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърденията на ищеца, относно реалното предоставяне и усвояване на паричната сума по договора за потребителски кредит доколкото ищецът не е представил надлежни доказателства за действителното предоставяне и постъпване на паричната сума по банковата сметка на ответника, което е съществен елемент от фактическия състав на договора за заем. Отделно от това, оспорва и претенцията относно сумата от 3239,75 лева, посочена като финансиране на застраховки. В исковата молба не били посочени застрахователното дружество и сключена ли е действително застрахователна полица. При липса на такива доказателства, не можело да се приеме, че ответникът дължи посочената парична сума.

Ответникът прави възражение, че процесният договор за потребителски кредит, следвало да бъде проверен за съответствие със задължителните изисквания на Закона за потребителския кредит, включително относно ясното посочване на годишния процент на разходите (ГПР); всички разходи, включени в кредита, както и условията за финансиране на застрахователните услуги. В случай, че застраховката била условие за отпускане на кредита, същата следва да бъде включена в изчисляването на ГПР. При неизпълнение на това изискване, било налице нарушение на императивните разпоредби на законодателството, което води до недействителност на съответните клаузи.

Ответникът оспорва и размера на претендираното вземане, като счита, че ищецът не е представил пълна и ясна разбивка на паричното задължение, включително, размер на главницата; начислени лихви; наказателни лихви; такси и комисионни. При липса на такава конкретизация, не можела да бъде извършена проверка относно законосъобразността на претендираната парична сума. Отделно от гореизложеното, ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е налице изразено желание от страна на ответника за сключване на застраховка или за присъединяване към застрахователна програма.

Позоваване на текст от процесния договор, съгласно който, при подписването му, потребителят дава съгласие за превеждане на парични суми към застраховател, не представлявало доказателство за действително изразена индивидуална воля на ответника за сключване на конкретна застраховка.

Ищецът не е представил доказателства, от които да е видно, че ответникът е направил изричен избор за конкретна застрахователна услуга, че му е била предоставена преддоговорна информация относно условията на застраховката, както и че е бил запознат със застрахователното покритие, срок, премия и застраховател. В тази връзка, следвало да се отбележи, че формалното включване на текст в стандартен договор, не можело да се счита 3 за доказателство за индивидуално договорена клауза, още повече когато става въпрос за потребителски договор. Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, че част от средствата по кредита са били преведени по банкова сметка на застраховател или застрахователен посредник, като към исковата молба, не били представени доказателства нито кое е застрахователното дружество, пито кой е застрахователният посредник. При липса на такива доказателства, твърдението на ищеца оставало недоказано, като не може да се приеме, че ответникът дължи парична сума. Ищецът не е представил доказателства за действително сключена застрахователна полица; общи условия на застраховката, както и сертификат за извършване на застрахователна дейност.

Ответникът прави и възражение, че клаузата, на която се позовава ищецът, представлява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите, доколкото не се предвижда реална възможност за избор на потребителя; създава се задължение за плащане на допълнителна услуга, като се увеличава размерът на кредита чрез финансиране на застрахователна премия. Подобни клаузи водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, във вреда на потребителя. Неравноправните клаузи, обаче, не обвързват потребителят, поради което паричната сума, формирана въз основа на такава клауза, не може да бъде претендирана.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца относно начинът на формиране на задължението и посочените погасителни вноски. В исковата молба се твърдяло, че общата дължима сума била разсрочена на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 820,86 лева, но към исковата молба не бил представен надлежен погасителен план, от който да е видно как се формира размерът на всяка погасителна вноска; каква част от нея представлява главница; каква част представлява лихва; как се разпределят плащанията във времето. Липсата на такъв погасителен план, правел невъзможна проверката относно законосъобразността на начина на изчисляване на претендираното задължение.

Ответникът оспорва и твърдението на ищеца, относно договорения годишен лихвен процент в размер на 30,39 %, като счита, че същият следва да бъде преценен от съда от гледна точка на неговата законосъобразност и съответствие с императивните разпоредби на законодателството. Наличието на фиксиран лихвен процент, не освобождавал кредиторът от задължението да докаже, начинът на формиране на общата дължима парична сума, нито изключва съдебният контрол относно неговата допустимост. Следва да се отчете, че посоченият лихвен процент, бил изключително висок, като значително увеличавал размерът на задължението на потребителя и поставя същият в икономически неблагоприятно положение. Ответникът прави възражение, че договорената лихва следвало да бъде преценена и от гледна точка на съответствието й с добрите нрави, доколкото прекомерно високият лихвен процент, водел до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Уговорената лихва, която била необосновано висока, можела да бъде преценена като противоречаща на добрите нрави, 4 което води до нищожност на съответната договорна клауза.

Ответникът оспорва и начинът на определяне на общата цена на кредита, включително дали при изчисляването на годишния процент на разходите /ГПР/, са били включени всички разходи по кредита, включително лихви; застрахователни премии; такси и комисионни. В случай, че посочените разходи не са били включени в изчисляването на ГПР, това представлявало нарушение на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, което водело до нищожност на съответните клаузи. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, относно начинът на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/, както и неговият действителен размер. В исковата молба се твърдяло, че ГПР по процесния договор бил 34,92 %, но към същият, не били представени доказателства относно конкретната методика и параметрите, използвани при изчисляването му. Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит ГПР следва да включва всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително лихви, комисионни, такси, разходи за задължителни застраховки.