Решение № 287 от 04.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 287

*****, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000226 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Подадени са две въззивни жалби - едната от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.

М. Г., а другата от Н. Й. С., чрез адв. Б. Б., против решение № 95 от 26.02.2024 г., постановено по т. д. № 226/2023 г. на Окръжен съд – Варна.

Застрахователят обжалва съдебният акт, в частта с която е осъден да заплати на Н. Й. С. застрахователно обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди за горницата над 70 000 лв. до уважения размер от 105 000 лв., ведно със законната лихва.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил в дълбочина всички обстоятелства, които обуславят определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди според правилата на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва се наличието на дълбока емоционална връзка между ищеца и покойната му майка, като се сочи, че липсват доказателства в тази насока.

Застрахователят допълва, че ищецът не е живял с нея в едно домакинство.

Позовава се още на изводите от заключението по назначената пред първоинстанционния съд СПЕ, съгласно което влошеното психическо здраве на ищеца не е резултат от болките и мъката претърпени по смъртта на 1 майката, а същите са с първоизточник – чувството за вина за процесния инцидент. Излага доводи и за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. По така изложените съображения моли съда да отмени обжалвания съдебен акт в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н. Й. С., подаден чрез процесуалния представител адв. Б.

Б.. По подробно изложените в него доводи счита за неоснователна въззивната жалба на застрахователя. Моли съда да остави същата без уважение.

Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба от Н. Й. С., чрез адв. Б. Б. е насочена срещу отхвърлителната част на обжалваното решение. В същата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че в случая с оглед характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, съдът е следвало да уважи изцяло претенцията му в размер на 150 000 лв. за понесените неимуществени вреди. В този смисъл за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и за уважаване изцяло на предявения от него иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ЗД „Бул Инс“ АД.

С постановеното определение № 309/17.05.2024 г., в подготвителното производство по чл. 267 ГПК, въззивният съд е посочил жалбите, като подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са приети за процесуално допустими и са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното на 08.10.2024 г. съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът Н. Й. С., чрез адв. Б. Б., поддържа жалба, претендира разноски и излага своето становище по същество на спора. Поддържа становището си за липса на съпричиняване на вредата, евентуално за завишен размер на определения принос. С депозирана по делото молба с вх. № 6963/01.10.2024 г., насрещната страна е изразила позиция по спора, претендирала е възнаграждение в производството и е отправила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е 2 надлежно упражнено. Решението е допустимо. Като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството, е осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена застрахователна претенция от 12.05.2022 г. /л. 10 от делото/, по която застрахователното дружество се е произнесло и е отказало да заплати обезщетение.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Спорният предмет във въззивното производство се очертава около размера на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и съответно наличието или липсата на съпричиняване на вредата, както и неговото процентно изражение. Като необжалвано, решението в осъдителната му част до размера на присъдената сума от 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и по повод претърпените имуществени вреди, уважено в тяхната цялост, е влязло в сила.

Безспорни в настоящото производство са фактите и обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и застрахователното дружество, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, настъпването на вреди, които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахования водач (видно от влязлата в сила на 20.09.2023 г. Присъда № 50/13.09.2022 г. по НОХД № 746/2022 г. по описа на ОС Варна, потвърдена с решение № 4/11.01.2023 г. по ВНОХД № 318/2022 г. по описа на ВАпС, частично изменено с решение № 316/20.09.2023 г. по КНОХД № 203/2023 г. на ВКС, задължителна на основание чл. 300 ГПК). Установява се, че М.С.Д. управлявал лек автомобил, застрахован при застрахователното дружество, като в резултат на противоправното му деяние (нарушавайки ЗДвП) по непредпазливост е причинил смъртта на К.Т.С. (майка на ищеца). Не се спори относно осъществения състав на деликта.

Поради необходимостта от специални знания, свързани с механизма, при който са получени травмите и уврежданията на пострадалата, психологичното и емоционално състояние на ищеца, в производството пред първата инстанция са назначени и изслушани комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ) и съдебно-психологична експертиза (СПЕ).

Заключението по допуснатата комплексна експертиза е категорично относно понесените от пострадалата увреждания, както и че те са в причинноследствена връзка с процесното произшествие. Установява се, че пострадалата е пътувала на задно ляво място в процесния автомобил, без поставен предпазен колан, въпреки, че автомобил е бил снабден с такъв. Ударът за лекият автомобил е бил фронтален, като експертът сочи, че в условията на 3 челен удар, правилно поставения предпазен колан би ограничил значителна част от понесените травматични увреждания в областта на гръдния кош и гръбначният стълб. Вещото лице заявява, че в случая, при поставен колан е било възможно да се избегне фаталния край за пострадалата.

В проведеното на 07.02.2024 г. съдебно заседание пред първата инстанция са изслушани свидетели. С.Й.К., сестра на ищеца и Д.Я., с която живее в условията на фактическо съжителство. От показанията на свидетелите се установява силната връзка, която ищецът е имал с майка си. Израснали са в здраво, любящо и задружно семейство. Пострадалата все още подкрепяла и помагала на децата си (в това число на ищеца). Участвала е в живота на своите деца, като конкретно с ищеца прекарвали време заедно, отглеждали насаждения в градината им в родния дом с. Полковник Дяково, стопанисвали вилния им имот. През 2011 г., децата са взели майка им да живее в *****, като ищецът направил къща, в която заедно живеели неговата майка и родителите на свидетеля Я.. Последната споделя впечатленията си от връзката между майка и син, като заявява, че всяка вечер са вечеряли с родителите им, а се прибирали единствено да пренощуват в апартамента им. Ищецът преживял тежко катастрофата и загубата на своята майка. След инцидента, ищецът е бил настанен в болница, поради което не е могъл да присъства на погребението на майка си. След смъртта е спрял да се храни, отказвал е да обработва градините, да довърши започнатия ремонт на родната им къща, станал е помълчалив, спрял е активно да се вижда с приятелите си. След кончината на родственицата си, е поставил в дома си нейна снимка, пред която продължава да пали свещи и с посещение до която често започва и завършва деня си.

Става ясно и че при събиранията на семейството той често се връща към спомените си за нея. Все още го спохождат чувства на вина за произшествието. От възприетото от свидетелите става ясно, че той все още не се е върнал към живота си от преди катастрофата (въпреки оказваната му подкрепа от близки), все още не работи. Ясно се отчита намалялото му желание за живот.

Разказите на свидетелите се подкрепят и от изслушаната СПЕ, от която се установява, че ищецът е преживял тежко загубата на майка си, именно поради силната връзка, която са имали. Експертът сочи, че обследваното лице е преживяло психотравма, като изпитваните тъга и скръб са били съпроводени с чувство за вина, породено от възприятието му, че е отговорен за смъртта на своята майка. Тези емоции се задълбочили от невъзможността да присъства на погребението и́. Според вещото лице, ищецът не е успял да преработи тъгата от загубата на своя близък и се е стигнало до усложнена траурна реакция, състояща се в невъзможност да приеме в съзнанието му, че майка му е починала. Чувствата на тревожност, намалена активност, депресия не са довели до пораждане на психиатрична болест, но са се запазили и към момента на прегледа при вещото лице. Ищецът реагирал депресивно на факта на смъртта на своята майка, като според психолога изградил своеобразен неин олтар и извършвал на повтарящи се ритуални действия, свързани с нейната 4 личност. Вещото лице заявява в допълнение в съдебно заседание, че е насочил ищеца към преглед при психиатър, тъй като пострадалият няма вътрешния ресурс да се справи с травмата на психиката.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи на настоящата инстанция:

По въпроса за размера на вредите: съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия, съответно неговите наследници, и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Свързвайки понятието за „справедливост“ с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства (така ППВС № 4/1968 г.), то при настъпила смърт в следствие на произшествие следва да се изследват поведението на преживелия родственик, настъпилите морални болки и страдания, психическите последици върху личността му и в отношенията му с близки и в обществото.