Решение № 1089 от 16.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Пловдив, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Величка П. Белева

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300501848 по описа за 2024 година

С решение №1985/04.05.2024г., постановено по гр.д.№ 16581/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ** граждански състав, ответното дружество „Пейком“ ЕООД, ЕИК 203381102 е ОСЪДЕНО да опразни и предаде на ищеца – Потребителна кооперация „П.“, ЕИК ***, представлявано от председателя С. Г. помещение, представляващо фурна със застроена площ от 234 кв.м., находяща се в с. ***, община ***, същото предоставено на ответника с Договор за наем от 01.05.2016г. С решението дружеството „Пейком“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцовата страна сумата в общ размер на 2089,90 лв., представляваща сторени в производството разноски, от които 89,90 лв. – заплатена държавна такса и сума в размер на 2000 лв. – адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№23057/03.07.2024г., депозирана от „Пейком“ ЕООД против решението на Районен съд – Пловдив, като се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поставен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ответното дружество държало процесното помещение, представляващо фурна на правно основание, различно от наемно правоотношение. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не успял да докаже наличието на писмен договор за наем от 01.05.2016г., както и анекс към него от 31.05.2022г. Жалбоподателят навежда, че с определение №706 от 18.01.2024г. съдът, по искане на ответника и на основание чл. 183 ГПК, задължил ищцовата страна да предостави до първото по делото открито съдебно заседание оригинал от процесния договор за наем, сключен между страните, което обаче не било сторено. Решаващият съд, вместо да изключи представения по делото препис от същия договор като доказателство по делото, приел за доказано наличието на облигационно правоотношение именно въз основа на преписа от договора за наем, като по този начин било допуснато и нарушение на процесуалните правила. Твърди се още във въззивната жалба, че след обявяването на доклада по чл. 146, 1 ал.3 ГПК за окончателен, ищцовата страна навела нови факти, а именно, че оригиналът на договорът за наем бил отнет и унищожен от противната страна, като допускането на тези факти от първоинстанционния съд, чрез включването им в доклада, а също и разпитът на свидетел за установяването им, представлявало процесуално нарушение, тъй като била настъпила преклузия. Обявеният за окончателен доклад могъл да бъде изменян само с нови факти и обстоятелства по см. на чл. 147 ГПК, какъвто не бил настоящият случай. Излага се и становище, че неправилно първият съд е кредитирал преписка №4729/2023г. на РП – Пловдив, поради обстоятелството, че наказателното производство все още не било приключило. Искането е да бъде отменено изцяло Решение №1985/04.05.2024г., постановено по гр.д.№16581/2023г. по описа на РС-Пловдив, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна Потребителна кооперация „П.“, чрез адв. А. К., оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и необоснована. Сочи, че с протокол от 25.03.2016г. управителният съвет на Потребителна кооперация „П.“ взел решение процесният обект, представляващ фурна, да бъде отдаден под наем на въззивника в настоящото производство, като бил сключен и договор за наем от 01.05.2016г. Твърди се, че в първоинстанционното производство било доказано, че спрямо С. С., пълномощник на дружеството „Пейком“ ЕООД, се водило и наказателно производство за побой над председателката на кооперация „П.“ – С. Д., а също и за унищожаване на оригинал на договор за наем от 01.05.2016г. Сочи, че по правило договорът за наем бил неформален, като липсата на оригинален документ не било пречка облигационната връзка между страните да бъде доказана. Облигационното правоотношение било прекратено от потребителната кооперация чрез изпращане до насрещната страна на покана за прекратяване, което пораждало задължение за наемателя да върне наетата вещ. Безспорно било доказано също, че дружеството „Пейком“ ЕООД продължавало да държи процесния имот, въпреки прекратяването на връзката между страните. Искането е за отхвърляне на подадената въззивна жалба, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Потребителна кооперация „П.“, ЕИК ***, с която срещу „Пейком“ ЕООД, ЕИК 203381102 е предявен иск с правна квалификация по чл. 310, ал.1, т.2 ГПК, вр.с чл.233, изр.1 ЗЗД, за осъждане ответното дружество да опразни и предаде на ищеца държането по отношение на недвижим имот, представляващ фурна, със застроена площ от 234 кв.м., находящ се в с. ***, общ. ***, обл.

Пловдив.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че използвал процесния недвижим имот за търговска дейност. Владял го от началото на 2016г. като от тогава упражнявал владението си със знанието и без противопоставянето на ищеца, а фактическата власт му била предадена от предишния управител на кооперацията. Не държал имота на основанието, посочено от ищцовата страна, като в тази връзка навежда, че не бил запознат с представения договор за наем от 01.05.2016г., по силата на който се твърди, че между страните възникнало наемно правоотношение, което било прекратено впоследствие. В тази връзка прави искане по чл.

183 ГПК, да бъде указано на ищеца да представи оригинал на процесния договор за наем.

Ищецът с допълнителна молба уточнява, че на 11.04.2023г. пълномощникът на ответното дружество С. К. пребил и отнел от владението на С. Д., а впоследствие и унищожил, оригиналния екземпляр на процесния договор за наем от 01.05.2016г., анекса към договора от 31.05.2022г., както и други документи в оригинал. По този повод било образувано и наказателно производство.

2

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между страните бил сключен договор за наем от 01.05.2016г., към който бил подписан и анекс от 31.05.2022г. за индексиране цената на наема, което по категоричен начин се установявало от доказателствата по делото. Непредставянето на оригинала на договора не означавало, че липсва облигационна връзка. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че оригинален документ съществувал, но същият впоследствие бил унищожен. В подкрепа на извода си за наличие на договорна обвързаност, решаващият съд сочи, че по делото било представено и копие от процесния договор за наем. Като индиция за спорните обстоятелства, районният съд приел, че в РП- Пловдив било образувано и досъдебно производство за унищожаването на оригинала на договора, както и за нанесена телесна повреда на председателката на коопереция „П.“ – С. Д.. От друга страна, безспорно било установено, че така сключеният договор бил прекратен с отправено тримесечно предизвестие от ищцовата страна. Вън от това се сочи, че предявяването на иск по чл. 233, изр.първо ЗЗД също имал характер на предизвестие за прекратяване. Нямало спор и по отношение на това, че ответното дружество, въпреки липсата на основание, продължавало да използва имота. С оглед горните констатации, съдът уважил изцяло предявения пред него иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

За да е основателен иск по реда на чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЗД за връщане на имот, предмет на договор за наем, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен договор за наем, предаването на фактическата власт върху имота, прекратяване на договора за наем и продължаване ползването на имота от наемател, след прекратяването на наемното правоотношение.

По делото е представена покана от С. Г. Д., в качеството си на председател на потребителна кооперация „П.“, адресирана до управителя на дружеството „Пейком“ ООД, с която е отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем от 01.05.2016г. и за предаване на имота, предмет на договора.

Видно от придружително писмо от ЧСИ Петя Николова и от разписка за връчване към него, дружеството „Пейком“ ЕООД, чрез адв. И. С., на 11.07.2023г. е получило покана от С.

Д., в качеството на председател на ПК „П.“. Представено е и пълномощно, по силата на което С. К. С., в качеството си на управител на упълномощен представител на „ПЕЙКОМ“ ЕООД, упълномощава адв. И. Б. С. да представлява дружеството пред ЧСИ Петя Николова, с рег. №911.

От съдържанието на представен договор за наем от 01.05.2016г. се установява, че Потребителна кооперация „П.“, ЕИК ***, като наемодател, отдава под наем на „Пейком“ ЕООД, ЕИК 203381102, представлявано от В. С., чрез пълномощника С. К. С., като наемател, обект фурна със застроена площ от 234 кв.м., находящ се в с. ***, общ. ***, обл.

Пловдивска, като в чл. 17 страните са уговорили, че договорът се прекратява с тримесечно писмено предизвестие, отправено от едната до другата страна.

Представено е и допълнително споразумение – анекс от 31.05.2022г., към договор за наем от 01.05.2016г., видно от което страните се споразумяват цената на наема по отношение на имота, предмет на договора, да бъде завишена в размер на 180 лв., считано от 01.06.2022г.

Видно от протокол от проведено извънредно събрание от 25.04.2023г., ПК „П.“ е взела решения за прекратяване членственото правоотношение на лицето С. К. С.; за упълномощаване председателя на кооперацията да сезира прокуратурата за унищожаване на служебни документи от лицето С. К.; за упълномощаване председателя на кооперацията да отправи предизвестие до дружеството „Пейком“ ЕООД за прекратяване на договор за наем на обект Фурна от 01.05.2016г., с анекс от 31.05.2022г. на основание чл. 17 от договора.

3

Представени са три броя фактури от 19.07.2023г., 22.08.2023г. и от 15.09.2023г. с получател - „Пейком“ ЕООД и доставчик - ПК „П.“, с посочена цена и в трите фактури в размер на 180 лв. за наем на обект- фурна и цена в размер на 7.500 лв. за такса битови отпадъци на обект.

От протокол №1 от заседание на управителния съвет на ПК „П.“ от 11.05.2016г. се установява, че кооперацията взела решение да отдаде под наем обект, представляващ фурна за срок от 10г., а от съдържанието на протокол №2 от 28.07.2020г. е видно, че на проведено заседание, по повод молба от С. С., е обсъждана възможността за актуализиране на договор за наем на обект фурна за нови 10 години.

Представена е също и молба- заявление от С. С. от 20.02.2020г., видно от която същият, като пълномощник на управителя на фирма „Пейком“ ЕООД, изявява воля за актуализиране на договор от 01.05.2016г.

Приети са и други писмени доказателства, а именно: Протокол №3 от 19.04.2023г., Протокол №4 от 20.04.2023г. от събрания на управителния съвет на ПК „П.“; Уведомление от С. Д. до управителния съвет на кооперацията; Молби от С. Д. до Районна прокуратура – Пловдив.

По делото е изискана и постъпила информация от Районна прокуратура- Пловдив, от която се установява, че има образувано ДП№***г. по описа на * РУ при ОД на МВР гр.

Пловдив за престъпление по чл. 198, ал.1 НК, извършено на 11.04.2023г. в с. ***, както и че разследване се води и за причинена телесна повреда на С. Г., а също и за престъпление по чл. 319 НК.