Решение № 18120 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18120 гр. София, 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110105702 по описа за 2023 година

Ищецът *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ*** № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, чрез юрк. ***, е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника Б. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 59673/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:

- 3 102,94 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS11650653/15.10.2015 , ведно със законна лихва за период от 02.11.2022 г. до изплащане на вземането,

- 1 574,60 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.02.2020 г., - 2 052,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.06.2017 г. до 02.11.2022 г.

Ищецът твърди, че на 15.10.2015г. между „***“ ЕАД като заемодател и Б. К. като заемател е сключен Договор за кредит № PLUS-11650653/15.10.2015 за сумата 4000лв., като страните договорили застрахователна премия в размер 1164,80лв., договорна лихва от 4146,32лв.

/37,20%/ и ГПР –47,38%. Сумите следвало да бъдат платени на 52 месечни вноски от по 179,06лв. с краен падеж на договора 20.2.2020г. Ищецът сочи, че поради забава на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.06.2017 г. до 02.11.2022 г. В размер на 2052,64лв., като за периода на извънредното положение 13.3.2020г.-14.7.2020г. не е начислявано обезщетение за забава.

Твърди, че вземането му е прехвърлено от „***“ ЕАД с договор за цесия от 18.4.2018г.

Прилага уведомление за цесията към исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Възразява да му е предадена заетата сума, прави възражение за нищожност на договора за кредит поради накърняване на добрите нрави /размерът на уговорената лихва 1 противоречи на добрите нрави/, както и поради противоречие на закона – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК – не е ясно дали лихвата се начислява върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, чл.10, ал.1 – размерът на шрифта е по-малък от 12, чл.11, ал.1, т.10 – застрахователната премия представлява скрита такса. Прави възражение за погасяване по давност. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради противоречие със ЗПК и ЗЗП, както и твърди, че не е надлежно уведомен.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор за кредит, по силата на който ответникът е дължал претендираните суми; предаване на заемната сума, сключване на договор за цесия, надлежно съобщаване на цесията на длъжника; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по договора.

От събраните писмени доказателства и заключение към ССчЕ се установява, че на 15.10.2015г. между „***“ ЕАД като заемодател и Б. К. като заемател е сключен Договор за кредит № PLUS-11650653/15.10.2015 за сумата 4000лв., като страните договорили застрахователна премия в размер 1164,80лв., договорна лихва от 4146,32лв. /37,20%/ и ГПР –47,38%. Сумите следвало да бъдат платени на 52 месечни вноски от по 179,06лв. с краен падеж на договора 20.2.2020г.

„***“ ЕАД прехвъплило взаманията си на ищеца с договор за цесия от 18.4.2018г.

Уведомление за цесията е приложено към исковата молба, връчена на ответника чрез упълномощен адвокат, поради което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на дължимите от него суми към новия кредитор.

Съгласно заключението към ССчЕ сумата по договора от 3860лв /удържана е такса ангажимент/ е прехвърлена по банкова сметка на 16.10.2015г., открита на името на ответника, на основание договор № PLUS-11650653. Предвид изложеното, се установява, че сумата е предадена на длъжника.

Съгласно заключението към ССчЕ, длъжникът дължи и застрахователна премия в размер на 1640,80лв., разпределени на вноски от по 22,40лв., дължими при падеж на всяка от вноските по кредита. За периода 20.4.2018г.-20.2.2020г. вноските са анулирани. От ищеца се претнедира сумата 134,40лв., включена към главницата, представляваща неплатените и неанулирани застрахователни премии.

Дължимата застрахователна премия от 1640,80лв. не е включена при изчисление на ГПР и ако бъде включена, размерът на ГПР ще е 60,56%.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да надхвърля 50%.

В случая е уговорено допълнително плащане – застрахователна премия, включена към главницата по кредита, която представлява разход по кредита и не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР. При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50% - съгласно заключението 2 към ССчЕ при включване на застрахователната премия ГПР възлиза на 60,56%.

Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Без значение е обстоятелството, че част от задълженията за застрахователна премия не се претендират, тъй като ГПР се определя към момента на сключване на договора.

Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора.

В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 3860лв.

Съгласно заключението към ССчЕ за периода 20.11.2015г.-11.10.2017г. длъжникът е изплатил сумата 4166,38лв., с които са погасени 1031,46лв. главница, 2571,72лв. – договорна лихва, 515,20лв. – застрахователна премия, 48лв. – разноски за събиране. Изплатената сума надхвърля чистата стойност на кредита, от което следва, че още към 2017г. задълженията на ответника са били изцяло погасени.

Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На ответника следва да се платят разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата 800лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство и 620лв. – за подаденото възражение в заповедното производство или в общ размер 1420лв. В исковата молба е направено възражение за прекомерност. Предвид липсата на правна и фактическа сложност и приключването на делото в 1 осз съдът, както и предвид липсата на самостоятелен характер на възражението в заповедното производство /определение №45/23.1.2019г. на ВКС, ТК първо т.о. по ч.т.д. № 3074/2018г./, съдът намира, че следва да намали претендираното възнаграждение до минимума от 973,02лв.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ*** № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, чрез юрк. ***, установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника Б. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 59673/2022г. на СРС, 32 състав, 3 а именно:

- 3 102,94 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS11650653/15.10.2015 , ведно със законна лихва за период от 02.11.2022 г. до изплащане на вземането,

- 1 574,60 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.06.2017 г. до 20.02.2020 г., - 2 052,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.06.2017 г. до 02.11.2022 г.

ОСЪЖДА *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ*** № 25, ЕТ.

2, ОФ. 4, да плати на Б. И. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК *** сумата 973,02 лева разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4