Решение № 1000 от 28.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000501849 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 68 от 9 май 2026г. по т. д. № 117/2024г. Окръжен съд – Благоевград, 16 състав е осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изпълнителни директори да заплати на Я. Т. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Т. С. К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 14.02.2024г. около 14, 30 ч. в гр. Петрич в района на кръстовището между ул.

„Пирин“ и ул. „Ел Тепе“ по вина на водач на застрахования при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“ с peг. № ********, управляван от Ж. С. Г. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2024г. до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 60 000 лева или за сумата от 30 000 лева отхвърлил иска като неоснователен; осъдил 1

ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изпълнителни директори да заплати на Я. Т. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Т. С. К., ЕГН **********, с адрес:

***, сумата в размер на 2 440 (две хиляди четиристотин и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 14.02.2024 г. около 14, 30 ч. в гр. Петрич в района на кръстовището между ул. „Пирин“ и ул. „Ел Тепе“ по вина на водач на застрахования при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 180“ с peг. № ********, управляван от Ж. С. Г. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2024г. до окончателното й изплащане; осъдил на основание чл. 38 ЗА ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.

„Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изпълнителни директори да заплати на адвокат И. Я. от БАК, адрес: *** сумата в размер на 2 725 лева адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете; осъдил на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изпълнителни директори да внесе по сметка на ОС – Благоевград сумата в размер на 97, 60 лева – ДТ за предявения иск за имуществени вреди и 1 200 лева – ДТ върху уважения размер за иска за неимуществени вреди и сумата в размер на 542, 58 лева за възнаграждения за вещи лица; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. Т. К., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Т. С. К., ЕГН **********, с адрес:

*** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н. Ч. и И. Г. – изпълнителни директори сумата в размер на 542, 58 лева за възнаграждения на вещи лица и сумата в размер на 150, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковете.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Я. Т. К., представляван от законния си представител Т. С. К., атакувал решението по т. д. № 117/2024г. на ОС-Благоевград в негова отхвърлителна част – над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 30 000 лв. до размера от 60 000 лв. С доводи, че решението е неправилно поради нарушение 2 на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на предявения иск и за посочената разлика.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си в частта му по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на доказаните травматични увреди и тежестта на увреждането, търпените болки, в т. ч. интензивни, начина на лечение-оперативно за поставяне на интрамедуларен пирон и за премахването му, продължителността на оздравителния период от около 10-12 месеца, без последици за двигателната способност, негативното отражение върху психичното състояние на пострадалото дете, в по-голяма степен интензивно с оглед възрастта на пострадалия.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази част.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), 3 при което е причинено непозволеното увреждане.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищецът е пострадало лице от ПТП като пешеходец на пешеходна пътека, станало на 14.02.2024г., от което му е причинено телесно увреждане – счупване на лявата бедрена кост /диафизарната част/, довело до трайно затруднение движението на крайника и причиняване на имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен от наказателния съд с одобрено от съда споразумение (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 вр. чл. 413, ал. 3 НПК).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон (чл.

52 ЗЗД), в посока занижаване на обезщетението.

С влезлия в сила акт на наказателния съд, задължителен за гражданския съд в настоящото производство, като съставомерен резултат от процесното ПТП е призната получената от ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост /диафизирната/ част с разместване на костните фрагменти, довело до трайно затруднение движението на крайника.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, възприето от ОС - Благоевград, от чийто фактически констатации следва да изходи и въззивният съд в правоприлагащата си дейност, изготвено въз основа на медицинска документация, е установено по делото, че ищецът е приет по спешност първоначално в лечебно заведение в гр. Петрич, където е извършено закрито наместване на счупването и поставена гипсова имобилизация. откъдето в същия ден е преведен и приет за лечение в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД. В момента на постъпването му е имал оплаквания от болка, оток и ограничено движение в левия долен крайник. При проведени обзорни изследвания 4 обективно е било установено счупване на тялото на лявата бедрена кост.

Имало е съмнение и за счупване на външния глезен на левия крак, но обективно не е било установено такова. На 15.02.2024г. е било проведено оперативно лечение - по оперативен път е достигнато мястото на счупване, извършено е наместване на костните фрагменти и фиксиране с метална остеосинтеза. На 20.02.2024г. е изписан за продължаване на болничното лечение с домашно за още 14 дни. Дадени са указания да не натоварва крайника в продължение на още 3 месеца. Вследствие на претърпяно на 14.02.2024г. ПТП Я. К. е получил освен счупване на тялото на лявата бедрена кост и контузия на левия глезен. Счупването на тялото на лявата бедрена кост му е причинило трайно затруднение на движенията за около 10-12 месеца, в рамките на който е максималният възстановителен период. Счупена е голяма тръбеста кост, което причинява болка с голям интензитет. Пострадалият е имал спонтанна болка, която е продължила няколко дни до около 2 седмици.

След този период спонтанната болка е преминала и пострадалият е изпитвал болка при движение на крайника. Предвид вида на счупването, възрастта на пострадалия, проведеното своевременно и съвременно лечение е възможно да настъпи пълно възстановяване на счупването. Вещото лице е уточнило при приемане на заключението, че за по-бързо зарастване и правилно зарастване на счупената бедрена кост е поставен интрамедуларен пирон, който впоследствие, особено при деца, следва да бъде изваден във възможно пократък срок след настъпване на заздравяването, тъй като растежът при децата е по-бърз и за да не се получават промени в костната структура и начина на растеж. Пояснено е още, че това е нормален етап на лечението на счупвания, на които са били поставяни остеометалнисинтези. Операцията за изваждането на материала не е много травматична. Обикновено болничното лечение продължава 2-3 дни, с поначало с пълна упойка, още повече, когато се касае за дете.

От показанията на св. А. – баба на ищеца, подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено по делото, че след операцията за детето за се грижили тя и майка му. Я. изпитвал болки, които преминавали с прием на течен аналгин, не можел да се движи, не ставал два месеца от леглото, после го придържали, за да ходи до тоалетна, а след това започнал да ползва и патерици, а след 5-я месец започнал лека полека да ходи сам, ходел и на училище след 6-я месец, но в часа по физическо изпитвал болки, болки 5 изпитвал и в студено време, а през нощта понякога викал докато спи; изпитвал и страх при пресичане, а към „септември, октомври му извадили желязото“.

Показанията, че детето куца към датата на провеждане на разпита /28.01.2025г./ и, че е станало нервно /дадени в контекст,че това е резултат от ПТП/, не кореспондират на други данни по делото, поради което, съдът при преценка на показанията по реда на чл. 172 ГПК, не ги кредитира в тази им част.

Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, и въззивният съд намира, че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, срещу чийто присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания относно преценката на тежестта на увреждането и другите релевантни за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелства, съотв. за нарушение на чл. 52 ЗЗД, възлиза на 30 000 лв. С оглед спорния предмет във въззивното производство и приетото за установено и от въззивния съд относно характера и тежестта на увреждането на здравето на ищеца, получил на 11 години увреда на долния ляв крайник, лекувана оперативна с поставяне и впоследствие изваждане на остеосинтеза, довела до трайно затруднение на движението на крайника; продължителността на възстановителния период от около 6 месеца, след изтичането на които ищецът се е върнал към обичайния си начин на живот /посоченият период от около 12 месеца е принципен и касае приключването на оздравителния процес/; продължителността на търпените болки, вкл. интензивни; нуждата от чужда помощ за обслужване и извършване на ежедневни дейности; при отчитане и на необходимостта от използване на помощни средства, на негативното отражение на травматичното събитие върху психоемоционалното състояние на детето,но без да е доказано сериозно засягане на психиката и социалното му функциониране, както и при отчитане на пълното възстановяване на пострадалия /при липса на обективни данни за обратното/ с проява само на спорадични болки при натоварване и студено време, така и при съобразяване и на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП (при пресичане на пешеходна пътека), както и на икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, въззивният съд намира, че обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Ето защо, предявеният иск за заплащане на обезщетение за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от 6 реализирането на което отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, е основателен до размера от 30 000 лв., като обезщетението се дължи ведно със законната лихва, начиная от 18.03.2024г., - датата на предявяване на застрахователната претенция, така, както е поискано (вж. и чл.