Решение № 1309 от 27.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1309 гр. Варна, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20223100501380 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 26263/18.04.2022г. от Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: **** срещу решение №790/24.03.2022г., постановено по гр.дело № 20213110110182/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 иск с правна квалификация по чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 201.36 лева /двеста и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща разликата над присъдената сума от 1 706.15 лева до претендираната сума след изменението по чл. 214 от ГПК в размер от 1 907.51 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, десен калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел, задна лява врата и ляв калник на л.а. марка „Фолксваген“, модел „голф 4“, с рег. № **** застрахован при ответното дружество по договор № ***** г. за „Каско и злополука“, в резултат на настъпило застрахователно събитие между 1

11.06.2021 г. и 15.06.2021 г. в гр. Варна, на паркинга на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита се, че е установено по делото, че страните са обвързани по силата на застрахователен договор, по време на действието на който е настъпило застрахователно събитие. Доказан според въззивницата е размера на щетите по лекия автомобил. Същите са остойностени от вещото лице по САТЕ по средни пазарни цени в размер на 2452.66лв. От тази сума следва да бъде приспадната само изплатеното вече застрахователно обезщетение от 545.15лв. Дължимият остатък се равнява на 1907.05лв. Аргументира се, че тази сума не надхвърля уговорената в договора застрахователна стойност на автомобила от 4400лв. както и определената по реда на т.22 от Раздел „Застрахователна ума“ от ОУ застрахователна сума в размер на 4038.49лв., получена чрез намаляване на първоначалната такава от 4400лв. с вече платените застрахователни обезщетения в общ размер от 361.51лв.

За неправилни въззивницата счита мотивите на районния съд, в частта, с която е прието, че следва да се приложи разпоредбата на чл.389, ал.2 от КЗ, като обезщетението да се определи при условията на „подзастраховане“.

Твърди се, че не е налице такава хипотеза защото застрахователната сума при сключване на договора не е по ниска от действителната стойност на автомобила. След като в срока на действие на договора са документирани повече от една щета и по всяка от тях е заплатено застрахователно обезщетение, имуществото се смята за застраховано за оставащата разлика между първоначално уговореното и вече изплатеното застрахователно обезщетение. Сочи се, че застрахователят е признал, че към момента по всички щети изплатеното възнаграждение не надхвърля застрахователната сума.

Въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Армеец“ АД.

2

По делото е постъпила и въззивна жалба вх. №26515/19.04.2022г. от „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу решение №790/24.03.2022г., постановено по гр.дело № 20213110110182/2021г. на Варненския районен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Х. К. П., ЕГН **********, с адрес: **** сумата в размер от 1 706.15 лева /хиляда седемстотин и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, десен калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел, задна лява врата и ляв калник на л.а. марка „Фолксваген“, модел „голф 4“, с рег. № **** застрахован при ответното дружество по договор № ***** г. за „Каско и злополука“, в резултат на настъпило застрахователно събитие между 11.06.2021г. и 15.06.2021г. в гр. Варна, на паркинга на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2021г. , до окончателното погасяване на задължението.

Въведени са оплаквания за недопустимост, а по същество незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Поддържа се релевираното възражение за липсата на процесуално правна легитимация у ищцата, тъй като същата не е доказала, че е собственик на увредения автомобил. По отношение на правилността на решението въззивникът посочва, че неправилно съдът е кредитирал заключението по САТЕ и е определил обезщетение за база средни пазарни цени. Така би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като автомобилът ще бъде отремонтиран във вид и качество, каквито не е имал преди увреждането му.

По тези съображения и предвид възрастта на увредения автомобил следва да бъде определено обезщетение по експертна оценка на база Общите условия към застраховката „Каско“.

По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск в тази му част.

По делото е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Х. К.

П., в която оспорва въведените оплаквания на застрахователя. За неоснователно се счита възражението на ответника, че обезщетението следва 3 да се определи съгласно т.73 и т.74 от ОУ. Релевират се доводи за нищожност на посочените клаузи на общите условия, като се твърди, че същите са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 и т.13 от Закона за защита на потребителите. Изложени ни са подробни правни доводи.

В заключение е посочено, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционното дело потвърдено в тази му част.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран първоначално с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ от Х. К. П. срещу „Армеец“ АД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 100.00 лева, част от сумата 1554.84лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, десен калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел, задна лява врата и ляв калник на л.а. марка „Фолксваген“, модел „голф 4“, с рег. № **** застрахован при ответното дружество по договор № ***** г. за „Каско и злополука“, в резултат на настъпило застрахователно събитие между 11.06.2021 г. и 15.06.2021 г. в гр. Варна, на паркинга на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.08.2020г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № **** за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „голф 4“, с рег. № **** собственост на ищцата, със срок на действие от 16.08.2020г. до 15.08.2021г. В периода от 11.06.2021г. до 15.06.2021г., автомобилът бил паркиран на паркинга на болница „Света Марина“, където ищцата се намирала на лечение. На 15.06.2021г., отивайки 4 до автомобила, ищцата установила, че същият е увреден от трето лице – преден капак, десен калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел и ляв калник.

На

17.06.2021г. уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение по щета № ********. За претърпените вреди застрахователят заплатил обезщетение в размер на 545.15 лв. Твърди се, че изплатеното обезщетение не покрива възстановителната стойност на вредите, като се претендира още допълнително от 1554.85лв., частично 100.00лв.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва като недопустим предявения иск, поради липса на процесуално правна легитимация у ищцата /същата не е собственик на лекия автомобил/, а по същество като неоснователен. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „Каско“ и уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Позовава се на клаузата на т.73 и т. 74 от ОУ, които определят, че при частична щета на застрахованото МПС, което към датата на застраховката е на възраст над 12 години, застрахователното обезщетение се определя съгласно Методика на застрахователя.

Твърди, че в хода на ликвидационната дейност по преписката е установено, че въз основа на застрахователната полица ищцата е завела три преписки, по които е заплатена сумата от 361.51лв. Тази сума на основание т.22 от ОУ се разделя на застрахователната стойност от 4400лв., от което се получава 8.22% на подзастраховане. Определеното застрахователно обезщетение от 592.55лв. е намалено с този процент и е изплатено такова от 545.15лв.

Оспорва се дължимостта на лихвата за забава.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

С протоколно определение от 28.02.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством неговото увеличаване, като същия следва да се счита предявен за сумата от 1907.51лв., представляващо общ сбор на дължимо застрахователно обезщетение.

5

При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на съдебното решение, поради това, че ищцата не е собственик на увредения автомобил са свързани с материално правната легитимация на ищцата, а не с процесуално правната.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на договор за застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“ по застрахователна полица № **** за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „голф 4“, с рег. № **** със срок на действие от 16.08.2020г. до 15.08.2021г. В застрахователната полица изрично е вписано, че ищцата е собственик на увредения автомобил, като доказателства в противния смисъл не са ангажирани. Няма спор между страните, че застрахователните премии са платени. Липсват оплаквания във въззивната жалба по отношение на действителността на договора, поради което съдът пристъпва към изследване на следващата предпоставка.