Решение № 360 от 04.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. В., 04.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря А. Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110114380 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес с. Н., общ. В., обл. В. срещу Държавно предприятие "Б. с. т.", ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район К.с., ул. Х. и. № * и М. И. Ж., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В., ул. С. С. № *, ет. 3, искове с правно основА.е чл. 270, ал. 2, вр. чл.

124, ал. 1 от ГПК за прогласяване за нищожни на Решение от * г., постановено по в.гр.д. № * г. по описа на ВОС, поради повеляване изпълнение на действия, които съставляват престъпление, и изпълнение на нещо, което е неизпълнимо и поради несъществуване на защитимо материално право, както и на Решение № *г., постановено по гр.д. № * г. по описа на ВКС, в частта, с която е потвърдено Решение от * г., постановено по в.гр.д. № *г. по описа на ВОС, поради потвърждаване на нищожно решение.

В исковата молба ищцата излага, че е наследник на И. Ж. И., починал на * г., и Д. В.

И., починала на * г. Поддържа, че с решение от 20.10.2000 г. по в.гр.д. № * г. на ВОС, вписано на 18.06.2004 г., И. Ж. И., Д. В. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. са осъдени да възстановят на ЦД „Б. с. т.“ - София, Районна дирекция - гр. В. имот представляващ магазин с площ от 22.41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в гр. В., партерен етаж на сградата на ул. С. С. № *, представяващ имот пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на града, в съС.ието му отпреди извършването на посегателствата, съобразно архитектурния план и строителни документи, във вида съгласно предавателен протокол от * г., на основА.е чл. 109 от ЗС, било повелено изпълнение на нещо неизпълнимо и на действия, съставляващи престъпления, затова страдало от пороци, водещи до нищожност. Твърди, че в диспозитива на решението обектът не бил индивидуализиран с грА.ци, както и не съществувала скица, неразделна част от решението, от които данни да се установи по безспорен начин предметът на правния спор. Сочи, че по в.гр.д. № *г. на ВОС е издаден изпълнителен лист от 23.11.2000 г., въз основа на който било образувано ИД № * г. на СИС при ВРС, VII район, като взискателят не приложил скица за имот пл. № 6 с адм. адрес ул. "С. Ст." № * и изготвен собствен одобрен архитектурен проект за обекта, както било изискването на закона.

Поддържа, че в хода на изпълнителното производство в периода 2000 г. - * г. се установявали пороците на съдебния акт по в.гр.д. № *г. на ВОС, водещи до нищожност на същия, защото с процесното съдебно решение било повелено изпълнение на действия, които 1 съставлявали престъпление, и изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, т.к. материалното право не съществувало. Твърди, че взискателят присвоил част от чужд одобрен архитектурен проект от 27.07.1983 г. - само за партерния етаж и за първи жилищен етаж собственост на вече починалите родители И. Ж. И. и Д. В. И., в пететажната жилищна сграда, изградена в имот пл. № * по Протокол на приемателна комисия от *г., и го приложил по изп. дело като свой одобрен проект, затова признатото със съдебното решение материално право, което следвало да се възстанови по силата на съдебния акт, не било правото по присвоения чужд архитектурен проект, т.е. обектът тото-пункт и пететажна сграда (в имот пл. № *) не били тези по диспозитива на съдебното решение, по който предмет на възстановяване следвало да бъде магазин, представляващ имот пл. № *.

Поддържа, че в Протокол на приемателна комисия от 27.06.1987 г. за новопостроена пететажна жилищна сграда в гр. В., ул. С. С. № *, в имот пл. № 7, съгласно издадено разрешение за строеж № * г., от който черпи правото на собственост на родителите си, и в които обекти реално тя и брат осъществявали фактическа власт, не фигурирал ответника като съсобственик на новопостроеното, съгласно получено право на строеж. Сочи, че по одобР.я архитектурен проект от * г. в партерния етаж не било предвидено да се изгражда като ново строителство обект магазин. Излага, че на * г. съдията - изпълнител наредил тя и родителите да бъдат отстранени с полицейско насилие от партерния етаж на пететажната сграда, собственост на родителите й, представляваща имот пл. № 7, като били задържА. в полицията за близо два часа и половина, през което време взискателят разбил партерния етаж в имот пл. № 7 и влязъл в чужд имот. Твърди, че е призована от съдия - изпълнител в сградата на полицията на Първо РПУ-В., където с насилие била принудена да напише на празен лист, че дава съгласие на 15.05.2001 г. да се извършат принудителни действия в имот пл. № 7, като тя сама следвало да уведоми длъжниците по ИД. Поддържа, че на 15.05.2001 г. взискателят, чрез съдията - изпълнител, отново влязъл в чужд имот пл. № 7 и изградил обект по присвоения чужд архитектурен проект, за да извърши възстановяване на имот и обект.

Посочва, че по изп.д. № * г. на СИС при ВРС, VII район липсвали писмените доказателства, че на 11.05.2000 г. и на 15.05.2000 г. по установения в закона ред е било насрочено принудително изпълнение за възстановяване на имот и обект за имот пл. № 7 и че не е имало искане до полицията за съдействие за принудителното изпълнение. Твърди, че на 04.06.2004 г. длъжниците, след като депозирали по ИД молба от 02.06.2004 г., въз основа на която с Постановление от 06.07.2005 г., влязло в законна сила на 03.08.2005 г., ИД № *г. на СИС при ВРС, 7 район било прекратено по отношение на възстановяване на недвижим имот, поради липса на предмет на изпълнение, действайки чрез съдия - изпълнител отново разбил партерния етаж в имот с пл. № 7 и влязъл в чужд имот, като били иззети и унищожени лични, фирмени и на родителите й вещи и документи, и възстановил обект, като изградил обект в чужд имот с пл. № 7, но в протоколите на съдия - изпълнителя било вписано, че действията са извършени в магазин, представляващ имот пл. № 6. Поддържа, че материалното право на ответника, признато с процесните съдебни решения, реално не съществувало, липсвал предмет на изпълнение по отношение възстановяване на недвижим имот - магазин, представляващ имот пл. № 6, както и че признатото материално право за възстановяване не били тото-пункт и сграда по Протокол на приемателна комисия от 27.08.1987г. в партерния етаж на къща на пет етажа, изградена в имот пл. № 7, в който реално се извършвали действията в изпълнителното производство. Посочва, че с диспозитива на процесните решения не било породено изпълнение на едно действително реално съществуващо задължение, а е била налице изначална невъзможност за изпълнение, защото признатото с диспозитива материално право на ищеца реално не съществувало на място, ищецът не бил собственик на обект в имот пл. № 7 и ответниците не упражнявали фактическа власт върху имота по признатото материално право в имот пл. № *, а упражнявали фактическа власт на различни обекти в пететажна жилищна сграда, изградена в имот пл. № * по Протокол на приемателна комисия от 27.08.1987г., разрешение за строеж № *г. и одобР. проекти на 27.07.1983г., като тя и брат й не били собственици на самостоятелни обекти в партерния етаж в имот пл. № 7, а собственици на същите били родителите им. Сочи, че нищожността на решението на ВКС следва от обстоятелството, че с него е потвърдено нищожното решение на ВОС. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Държавно предприятие "Б. с. т." е депозирал писмен отговор, чрез адв. А. М., с който искът се оспорва изцяло по основА.е и размер. Навежда твърдения за недопустимост на иска, като сочи, че е налице сила на пресъдено нещо, като посочва, че между същите стрА., на същото основА.е и със същото искане, били образувА. гр.д. № * г. по описа на СРС, 35-ти състав, гр.д. № *г. на ВРС, 34- ти 2 състав и гр.д. № * г. по описа на ВРС, 7-ми състав. Оспорва процесните решения да страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност. Излага, че предявеният от него иск с основА.е чл.109 ЗС е бил индивидуализиран по основА.е и петитум, с валиден и ясно очертан предмет за предаване владението върху имот, представляващ Магазин с площ от 22.41 кв.м., в партерния етаж на сградата на ул.Сан Стефано № в гр.В., построена в имот пл.№ 6, в кв.60 по плана на 8- ми микрорайон на гр. В., спорът за принадлежността на което право бил вече разрешен между стрА.те с влезлите в сила решения № *г.на ВС на РБ, 4-то ГО, по гр.д. № * г. на ВС на РБ, с което бил отхвърлен предявеният от молителите И. Ж. И., Д. В.И., Ж.

Ив.Д. и М. Ив. Ж. срещу ДП „БСТ" иск за собственост на процесния магазин, и решение от * г. по гр.д. № *г. на ВРС, 14-ти състав, с което ответниците И. Ж. И., Д. В.И., Ж. Ив.Д. и М.

Ив. Ж. били осъдени на основА.е чл.108 от ЗС, да предадат на ДП „Б." процесния имот.

Твърди, че изпълнителните основА.я са реализирА., като е възстановена собствеността на имота му в съС.ието му от преди извършване на посегателствата, съобразно архитектурен план и строителни документи, във вида съгласно предавателен протокол от * г., на основА.е чл. 109 ЗС и въвод във владение на същия, по съединените изпълнителни дела, които били прекратени поради изчерпване на изпълнителните основА.я. Сочи, че ищецът бил обжалвал действията на съдебния изпълнител, като с решение от *г. по гр.д. № * г.на ВОС, влязло в сила, жалбата е оставена без уважение. Същото е атакувано по реда на чл. 231 от ГПК с молба за отмяна, оставена без уважение с решение № * г., по гр.д. № *г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. И. Ж. е депозирал чрез назначения си особен представител адв. С. Д. писмен отговор, с който изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявения иск.

В съдебно заседА.е стрА.те поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители. Ищцата и първият ответник Държавно предприятие „Б. с. т.“, доразвиват доводите си в писмени бележки, съобразно предоставената от съда възможност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна:

Съгласно удостовеР.е за наследници на И. Ж. И. с изх. № * г. издадено от с. В. и удостовеР.е за наследници на Д. В. И. с изх. № * г. издадено от общива В., ищцата Ж. И. Д. и ответникът М. И. Ж. са деца и законни наследници на починалите съпрузи.

За послужване до приключване на делото, като доказателства по реда на чл. 186 от ГПК са приети гр.д. № *г. по описа на ВРС с приложени към него в.гр.д. № * г. по описа на ВОС, гр.д. № *г. и гр.д. № * г. по описа на ВКС, ведно с приложените към тях гр.д. и ч.гр.д., адм.д. № * г. на Административен съд - В., ведно с адм.д. № * г. на ВАС, адм.д. № * г. на Административен съд - В., ведно с адм.д. № * г. на ВАС; адм.д. № * г. на ВАС; адм.д. № * г.; адм.д. № * г. на ВАС; адм.д. № *г. на ВАС и адм.д. № * г. на ВАС.

Представено е разрешение за строеж № *г. идадено от РНС – В. за строеж на четири етажа в парцел № *, кв. № *по плана на гр. В., ул. „С.Ст.“ № *.

По гр.д. № * г. на ВОС е приложен договор от * г. сключен между И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д., М. Ж. И. и Районна дирекция „Б. сп. т.“, с който е прието, че последният е собственик по нот.акт от * г. на магазин с фурна построен на 37 кв.м., като се съгласява да бъде съборен с цялата сграда, собственост на останалите съдоговорители, за да бъде извършен от тях групов строеж на четириетажна жилищна сграда, а на приземния етаж да бъде изграден магазин на Б. със сервизни помещения с намалена квадратура от 22.41 кв.м. и намалена кубатура от 56,02 кум.м., като четирите физически лица поемат задължение срещу получените по-голяма площ и кубатура да изградят магазина със сервизните помещения в груб вид за своя сметка, включително външната мазилка.

С договор по чл. 192 от ЗТСУ за групов строеж от *г. горните стрА. са разпределелили построимите имоти, като РД Б. получава в собственост магазин в партерен етаж в част на сградата състояща се от магазин и сервизни помещения със ЗП от 22.41 кв.м., ид.ч. на участие в общите части на сградата и мястото, право на строеж.