Решение № 186 от 24.07.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Тетевен, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по предявена Искова молба от М. Д. Б. с ЕГН **********, адрес в село Г., Община Тетевен, ул. „хххххххххххх“ № 11 чрез адв. С. П., САК (ищец) срещу „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК 204187033, със седалище и адрес на управление в град София, ул. „Бадемова гора“ 21, представлявано от Валентин Валентинов Денчев (ответник) с предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Ищецът сочи, че е работил на длъжност като Организатор дейност в „Чистота Тетевен“ ЕООД. Местоработата му била в град Тетевен. Трудовият договор бил сключен на 15.03.2017 г. Задълженията му били свързани с координиране на сметосъбирането и сметоизвозването в Община Тетевен, която дейност се извършва от „Чистота Тетевен“ ЕООД по договор с Община Тетевен. Ищецът Б. управлявал работниците, превозните средства и техническите средства, с които дружеството извършва дейността си.

Сочи, че „Чистота Тетевен“ ЕООД спряло да плаща трудовите възнаграждения на работника. По тази причина на 13.11.2024 г. Б. изпратил заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неплащане на трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г.

Заявлението било получено на 14.11.2024 г. Съответно на 15.11.2024г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ заради неплащането на месечни работни заплати на работника.

Ищецът сочи, че подал и жалба до Дирекция „Инспекция по труда“. За извършената проверка получил уведомление. Инспекторите на агенцията са констатирали, че с получаване на уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение, което е получено от „Чистота Тетевен“ ЕООД на 14.11.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено. Установено било, че работодателят е начислил трудово възнаграждение за месец юли, месец август, месец септември и месец октомври 2024 г. Работодателят не е представил доказателства за изплащането им. Съответно „Инспекцията по труда" е издала протокол със задължителни предписания да бъдат изплатени в пълен размер трудовите възнаграждения 1 със срок за изпълнение до 05.02.2025 г. Сочи, че възнагражденията не са платени и до момента.

В исковата молба се сочи, че ответното дружество „Чистота Тетевен“ ЕООД издало Заповед № ***/02.01.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудово правоотношение № ***/15.03.2017 г., с което е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищецът Б. за неявяване на работа в продължение на повече от три последователни дни. Заявява, че в заповедта не е записано кои точно са тези три последователни дни. Б. не се явявал на работа от 14.11.2024 г., защото на тази дата е получено уведомлението от работодателя, че прекратява без предизвестие трудовото си правоотношение, тъй като не са му платени трудовите възнаграждения за месец юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г. След тази дата трудовото правоотношение е прекратено. Счита, че няма как то да бъде прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на 02.01.2025 г., тъй като към тази дата то вече от повече от месец е било прекратено, съответно работникът не е имал задължение да се явява на работа. По тази причина, счита, наложеното дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени като незаконосъобразно дисциплинарното наказание „дисциплинарно уволнение“, наложено на М. Д. Б.. Моли съда да установи, че трудовото му правоотношение с работодателя „Чистота Тетевен“ ЕООД е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неплащане на трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на ИМ от ответното дружество работодател „Чистота Тетевен“ ЕООД, чрез управителя Денчев. В отговора на исковата молба се сочи, че оспорва изцяло, факта че през 2017 г. дружеството е спряло да плаща трудовите възнаграждения на Б. и това е станало причина на 13.11.2024 г. ищецът да изпрати заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение.

Сочи, че Б. е изпълнявал трудова дейност, освен в гр. Тетевен, а и в гр. София, а и на други места в България по възлагане от управителя на дружеството. Заявява, че действително от 2023 г. работникът е имал здравословни проблеми, на които се дължали честите му отсъствия и ползване на отпуски по болест, което наложило наемането на друго лице, което да изпълнява неговите трудови функции.

Твърди се, че на 29.08.2023 г. работникът подал заявление за ползване на платен годишен отпуск в размериш 67 дни 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., считано от 05.09.2023 г. до 13.11.2023 г. След разглеждане на молбата, дружеството работодател отказал ползването на така претендираният отпуск. Сочи се, че от този момент нататък започнали проблеми, свързани с изпълнение на трудовите задължения на работника. Работодателя заявява, че в отговор на отказа да се ползва претендираният отпуск, Б. в телефонен разговор заявил, че не желае да работи повече в дружеството, при което му било предложено да напусне заемана длъжност, като впоследствие започнал да представя в счетоводството на дружеството болнични листове, с които да оправдава отсъствията си от работа.

Въз основа на изложеното дружеството работодател „Чистота Тетевен“ ЕООД моли съда да отхвърли така претендираният иск като неоснователен и недоказан.

В проведено на 10.07.2025 г. ищецът се явява лично, както и с редовно упълномощен процесуален представител, адв. П. като заявява, че поддържа предявените искове по съображенията, изложени в исковата молба.

Ответникът – „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК 204187033, се представлява от адв. Г., който оспорва исковете по доводите, релевирани в отговора на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. След анализа им и като взе 2 предвид становищата и доводите на страните, съдът с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на трудов договор № ТРД 046/15.03.2017 г., сключен между „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК 204187033 и М. Д. Б. е възникнало трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността Организатор дейност в „Чистота Тетевен“ ЕООД, с местоработата в град Тетевен. Страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1224.00 лева.

Със Заповед № ***/02.01.2025 г. на управителя на „Чистота Тетевен“ ЕООД с ЕИК 204187033 на М. Д. Б. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ, поради нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред, изразяващо се в неявяване на работа за повече от 3 последователни дни и на трудовата дисциплина.

Не е посочено нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ /неявяване на работа/ кога е извършено. Единствено е пресъздаден текстът на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно „неявяване на работа в продължение на повече от 3 последователни работни дни“. За сметка на това в процесната заповед, дружеството работодател е посочило, че работникът Б. е нарушил разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която гласи, че нарушения на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения. Също така като законово основание на допуснато дисциплинарно нарушение е посочена и разпоредбата на чл. 187, т. 10 от КТ, според която нарушения на трудовата дисциплина е неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Докато под формата на мотиви е посочено, че Б. не се е явил на работа в 3 и повече последователни дни, която отговаря на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, без реално процесната разпоредба на КТ да е посочена/изписана в заповедта на налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Приети като доказателства по делото са: лично трудово досие на работникът М. Д. Б..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.

Между страните в настоящото производство е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на трудовата дисциплина 3 работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ.

Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Доколкото искането на обяснения следва установяване на нарушението, то обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в друга връзка обяснения не могат да бъдат взети предвид. По делото обаче от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства да са искани от ищеца обяснения относно посочените в заповедта нарушения. В тази насока няма нито писмени нито гласни доказателства. Непоискването на обяснения от работника е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като съдът не следва да разглежда спора по същество (арг. чл. 193, ал. 2 от КТ).