Решение № 3830 от 01.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3830

Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180700150 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. К. Ч., [ЕГН], с адрес гр.Пловдив, [улица], ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1444793/07.01.2026 г., издадена от полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б.„З”, „гг“ от ЗДвП е наложена мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение, послужил като основание за издаване на заповедта, е бил съставен при съществени процесуални нарушения, включително без жалбоподателят да има реална възможност да се запознае със съдържанието му преди подписването му. Поддържа се, че административният орган е приложил неправилно материалния закон, като е посочил правно основание, което обхваща множество хипотези, без да е конкретизирана релевантната такава спрямо установеното поведение. Изтъква се, че липсва яснота относно фактическите основания, които да обосновават прилагането на мярката именно в конкретния случай. Навеждат се и съображения, че наложената принудителна мярка има по същество санкционен характер и засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, поради което следва да бъде прилагана при стриктно спазване на закона и при наличие на безспорно установени предпоставки, каквито според жалбоподателя не са налице. Оспорва компетентността на административния орган да издаде процесната заповед. С оглед на изложеното се иска от съда да отмени заповедта като необоснована, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се присъждане на разноски за консултация с адвокат.

Ответникът поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Възразява срещу размера на заявените от жалбоподателя съдебни разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 23.12.2025 г., около 13:13 часа, в гр. Пловдив, на [улица], жалбоподателят И. К. Ч. управлявал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер]. При извършване на маневра движение на заден ход, същият не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил паркиран лек автомобил с рег. № [рег. номер]. От произшествието са настъпили материални щети по задната част на паркираното превозно средство. След настъпване на произшествието жалбоподателят, в качеството си на участник в ПТП, не изпълнил задължението си да остане на място и да установи последиците от него.

За констатираните обстоятелства е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA3347443 от 07.01.2026 г., въз основа на който е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ГРАМ-1444793 от 07.01.2026 г. от полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. С посочената заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не по-дълъг от 3 месеца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя срещу подпис, като отнетото свидетелство за управление е с № 28672639.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил служителите на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателят, който не е направил възражения.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити, установени в закона. Изложени са фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните им правни норми. В заповедта не е посочена приложимата хипотеза на 175, ал. 1 от ЗДвП, а именно тази на т. 5, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят може да разбере какво нарушение му се вменява от подробно описаните фактически основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "З", "бб" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а"-"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8;

За да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, извън хипотезите по б. "а"-"ж", за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал нито доказателства, които да опровергават изводите на органа, нито е изложил конкретни аргументи защо счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото не са изрично оспорени, а следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН – съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл., чл. 40 – 43 от ЗАНН за съставянето му. В АУАН е посочена изрично нарушената материалноправна разпоредба, която съдържа правилото за поведение, което водачът на МПС следва да спазва.

Съдът намира, че в случая правилно е приложен материалният закон и са били налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т. 1, б. "З", "бб" от ЗДвП. Видно от съдържанието посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач на пътно превозно средство, за което нарушение се следва наказание "лишаване от право да се управлява МПС" за определен срок.

В случая са налице основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият е извършил нарушение, за което се следва наказание лишаване от право на управление на МПС. Същото е видно и от приложения по делото видео материал, от който става ясно, че жалбоподателят при извършването на маневра с автомобила си осъществява контакт със съседно паркиран автомобил именно от дясната страна на паркирания автомобил, както е описано в приложения по делото протокол за ПТП № 1929592 от -7.01.2026 г. и изчертаната в него схема.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, отказал да изпълни нареждане на контролните органи. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 3 месеца.

При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения тримесечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материално правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т.1, б.„З”, „бб“, във връзка с чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а подадената жалба, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, същото е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/ вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ и превалутирано на основание § 5, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона, съдът определя същото в размер на 102,26 евро юрисконсултско възнагражение.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ подадената от И. К. Ч., [ЕГН], с адрес гр.Пловдив, [улица], ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1444793/07.01.2026 г., издадена от полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Разпечатката съдържа 36 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc4021a8-2c94-4a99-9259-6e46e7478ef2