Решение № 374 от 23.06.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. В., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420100408 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба вх. №1699/ 03.02.2022 г. от П. Л.

П. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Б.п.”№16,чрез адв.В.Н. от АК С. гр.С. ул.”И.Д.”№7 ет.5 ап.9, против ”Кеш Кредит Мобайл”ЕАД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.С. район И. ж.к.”С.Т.” ул.”З.м.”*******, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я..

Ищецът твърди,че на 01.10.2021 г. бил сключил договор за потребителски кредит тип ”Кредитна линия А1 Бърз кредит” с ответника.В договора било посочено,че минималната сума,която може да бъде усвоена по кредита е 100 лв.,кредитният лимит е 2 000 лв. и лихвеният процент при максимален срок на кредита е 40%.В договора било посочено и че за кредита следва да бъде представено обезпечение : поръчителство от две физически лица,банкова гаранция или поръчителство от дружество.

В договора било посочено,че усвояването на суми се заявява чрез подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на дистрибутора или посредством канали за дистанционна комуникация.

На същата дата,ищецът бил подал и искане за кредитна линия №*******,със сума за усвояване 2 000 лв..На същата дата,на ищеца бил 1 отпуснат заем в размер на 2 000 лв..В погасителен план било посочено,че сумата била усвоена в брой в търговския обект,където бил подписан договорът.

На същия ден и в изпълнение на договора,ищецът бил сключил и договор за възлагане на поръчителство с посочено от ответника лице,а именно ”Кредит гаранция”ЕООД гр.С..Възнаграждението било 86.07 лв. месечно,вноската станала 291.01 лв..

Ищецът бил погасил изцяло сумата,а именно 2 288.65 лв./293.01 лв. - на 03.11.2021 г. и 1 995.64 лв. - на 15.11.2021 г./.

Ищецът счита,че договорите били нищожни,тъй като противоречали на законоустановени императивни правила : не била спазена предвидената от Закона форма и ищецът не бил изразил валидно съгласие/случаят касаел сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,разменените електронни съобщения представлявали електронни документи,но неподписани/; договорите не били написани по ясен и разбираем начин, елементите им не били представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт,не по-малък от 12, в два екземпляра.Не бил посочен и съществен елемент от съдържанието на договора за кредит - общия размер на кредита,вкл. сумата,която подлежи на получаване,как се изплаща/в брой или по банкова сметка/ и кога.Не бил посочен и размера на ГПР, липсвала и ясно разписана методика на формирането му. Посоченият ГПР бил и грешно посочен,действителният бил над максимално установения праг.Договорите за поръчителство и за възлагане на поръчителство били нищожни,поради липса на основание.Сключените не отговаряли на принципното значение и цел на договора за поръчителство.Не била предоставена реална възможност потребителят да посочи избран от него поръчител. Поставените изисквания били обективно невъзможни за постигане.Така формулираните клаузи водели до пълна нищожност на договорите,поради невъзможен предмет и поради противоречие с добрите нрави.Единствената реална възможност на заемателят била да избере поръчителство от одобрено от заемателя и свързано с него дружество.

Клаузата за обезпечаване с поръчителство увеличавала опасността от свръхзадлъжняване и била неравноправна,тъй като била във вреда на потребителя.Сумата за възнаграждението била част от общо дължимата сума 2 по договора за кредит,при което лихвите и разходите надхвърляли 50% от взетата сума,основание за нищожност /неправилното изчисляване и посочване/.Клаузата за възнаградителна лихва/вкл. възнаграждението за поръчител/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави,като изключително висока/надвишаваща трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,респ. двукратния за обезпечени/.На самостоятелно основание,договорът за потребителски кредит бил нищожен,тъй като не бил посочен съществен елемент от съдържанието му,а именно условията за издължаване,вкл. погасителен план,съдържащ информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Друг непосочен елемент бил наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока,в който това право да бъде упражнено,както и други условия за упражняването.

Доколкото,когато договорът за кредит бъде обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,ищецът иска ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 288.65 лв..

Претендират се и законна лихва и разноски.

Искът е с правно основание чл.23 във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор,чрез адв.П.С. П. от АК С..Оспорва иска като недопустим/липсвал правен интерес,тъй като ищецът бил изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит/ и неоснователен.Договорът за кредит съдържал всички предвидени в ЗПК реквизити.Ищецът бил усвоил главница в размер на 2 000 лв.,с лихвен процент 40% и ГПР 48.47%.Ищецът следвало да погаси 12 равни месечни вноски от по 204.94 лв..Ответникът бил получил плащания общо 2 096.55 лв. - 2 000 лв. главница и 96.55 лв. лихва /204.94 лв. - на 03.11.2021 г. и 1 891.61 лв. - на 15.11.2021 г. /.Не бил получавал плащания по договора за възлагане на поръчителство,доказателства за сключването на какъвто не били представени.Била посочена формула за изчислявяне на ГПР,доколкото договорът за кредит бил рамков,възможни били различни комбинации от сума и срок. При т.н. ”бързи кредити” били занижени 3 изискванията към кредитната история на получателите и тяхната платежоспособност,което налагало изисквания за обезпечаване.Стойността на възнаградителната лихва не била завишена.Правото на отказ било подробно разписано.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните доказателства,намира за безспорно от фактическа страна следното:

На 01.10.2021 г.,ищецът е сключил договор за потребителски кредит тип ”Кредитна линия А1 Бърз кредит” №******* с ответника,чрез кредитен посредник по смисъла на §1 чл.9 б.б.”б” и ”в” от ДР на ЗПК ”Кеш Кредит”ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С. район И. ж.к.”С.Т.” ул.”З.м.” *******,представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я..

В договора е посочено,че минималната сума,която може да бъде усвоена по кредита,е 100 лв.,кредитният лимит е 2 000 лв. и лихвеният процент е 40%/ищецът е следвало да погаси с 12 бр. вноски от по 204.94 лв. всяка,т.е. с договорна лихва от 459.28 лв./.В договора е посочено още, че за кредита следва да бъде представено обезпечение : поръчителство от страна на две физически лица,наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв.;одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка,съгласно списък.

В договора е посочено още,че усвояването на суми се заявява чрез подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на дистрибутора или посредством канали за дистанционна комуникация.

Горното е видно от представените по делото договор за потребителски кредит и погасителен план към договора/стр. стр.9-11 от делото/.

На същата дата,ищецът е подал и искане за кредитна линия ”А1 Бърз кредит” №*******,с кредитен лимит/сума за усвояване 2 000 лв..

Горното е видно от представения договор за кредитна линия/стр.8/.

На същата дата,ищецът е сключил и договор за възлагане на поръчителство с ”Кредит Гаранция”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. район С. ул.”М.”*****, представлявано от Р.К. Я..

В договора е посочено,че възнаграждението за поръчителство се заплаща заедно погасителните вноски по договора за кредит/по сметка на 4 кредитния посредник/. Ищецът е следвало да погаси с 12 бр. вноски от по 86.07 лв. всяка/общо 1 032.84 лв./.

Горното е видно от представените договор за възлагане поръчителство и погасителен план към договора/стр.стр. 26-29/. на

На ищеца е бил отпуснат заем в размер на 2 000 лв.. Заемът и акцесорните задължения/общо 2 288.65 лв./ са били погасени чрез кредитния посредник с две вноски : касово 293.01 лв. - на 03.11.2021 г. /вкл. 88.07 лв., дължими по договора за поръчителство/ и чрез Изипей 1 995.64 лв. - на 15.11.2021 г..

Горното е видно от представените извлечение от сайта на кредитния посредник/стр.стр.30-32/,фискални бонове 2 бр./стр.33/,разписка от Изипей/стр.62/ и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза/стр.стр.77-88/.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че искът е допустим/като предявен от валидно представлявано лице с правен интерес/.

По основателността му:

Съдът намира иска изцяло основателен,като доказан и по основание,и по размер.

Съдът намира вкл.,че процесният договор за потребителски кредит/ДПК/ е нищожен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/ в ъ в връзка с чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/,тъй като противоречи на законоустановени императивни правила,както и е нищожен и на основание чл.11 ал.1 т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК,тъй като в него е налице грешно посочен размер на ГПР,а действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР,предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК,като в тази връзка не е посочена и общата сума,дължима от кредитополучателя.

Отделно,договорът за поръчителство е нищожен поради липса на кауза и като акцесорен на нищожния ДПК.

Събраните доказателства позволяват извода,че между страните е бил сключен ДПК,по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2 000 лв.,който заем ищецът е следвало да върне съгласно погасителен план на дванадесет вноски от по 204.94 лв. всяка,първата от 5 които е на 01.11.2021 г.,а последната - на 01.10.2022 г.. В договора е посочен лихвен процент 40,вече в приложение към договора - ГПР 48.47.

В договора е посочено и обезпечение ”поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество”.

Ищецът-кредитополучател е заплатил чрез посредника по ДПК общо 2 288.65 лв.,както следва : на 03.11.2021 г. - 293.01 лв./вкл. 88.07 лв. по договора за поръчителство/ и на 15.11.2021 г. - 1 995.64 лв./вкл. 104.03 лв. по договора за поръчителство/.С което е погасил задълженията си по договорите.

Следва да се отбележи и че фактите не са и спорни между страните.

Ищецът се позовава на наличие на неравноправни клаузи и нарушения на императивни изисквания относно договорното съдържание на ДПК.

Съгласно чл.143 ал.1 от ЗЗП ,неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП ,неравноправните клаузи в договора са нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално,като в ал.2 е посочено,че не са индивидуално уговорени каузите,които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,особено в случаите на договор при общи условия.

Освен това,съгласно чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т. т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т. т.7-9,договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая се констатират нарушения на изискванията за задължителното съдържание на ДПК и наличие на неравноправни и като такива нищожни клаузи.

На първо място,ДП К и договорът за възлагане на поръчителство са недействителни,тъй като в първия са налице клаузи,уговорени във вреда на потребителя, неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Същото се отнася и за договора за поръчителство,сключен между ищеца и ”Кредит Гаранция”ЕООД 6 гр.С..Следва да се отбележи липсата на представен договор между ответника и ”Кредит Гаранция”,от който да е видно какви са отношенията между дружествата.Няма пречка съдът да констатира пороци на договор,сключен с трето,неучастващо в производството лице,доколкото това рефлектира върху спорното правоотношение,без да се произнася с диспозитив/и без формиране на сила на пресъдено нещо/,тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.

Разпечатката съдържа 45 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc400011-01eb-404d-b8ec-48dadc621578