Решение № 968 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501297 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260580 от 16.02.2022г., постановено по гр.д. № 6444/2017г., СГС, I ГО, 18 състав е отхвърлил предявения от ОБЩИНСКА БАНКА АД против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, иск по чл.422 от ГПК - за признаване за установено, че Е. И. Н., поч. на 13.06.2017г., като ипотекарен длъжник, дължи на ищцовото дружество сумата от 49 958.79 лв. - главница по Договор за банков кредит № А135 от 07.10.2005г. и Анекс № 1 от 19.07.2006г. към него, сключени с „Астра 68“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2013г. до окончателното плащане, за които са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.02.2014г. по ч.гр.д. № 47597/2013 год. на СРС, 120 състав. С решението СГС, I ГО, 18 състав е осъдил ОБЩИНСКА БАНКА АД да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 100 лева - разноски по делото.

Решението е обжалвано от ОБЩИНСКА БАНКА АД с възражения за неправилност и необоснованост. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, 1 с който се оспорва жалбата и се прави искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът претендира от ипотекарния длъжник целия дълг по сключените с трето лице договор за кредит и анекси към него. Посочил е, че банката - ищец е упражнила правото си да насочи изпълнение върху ипотекирания имот, реализирала е ипотечното си право, получените суми от продажбата на имота са отнесени в погашение на дълга, поради което в нейна полза не съществува друго вземане към ипотекарния длъжник, респ. неговите наследници.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо, като съображенията на състава са следните:

В депозираното от „Общинска Банка“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение /т. 12/ е посочено изрично, че документът, от който произтича вземането, е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82, том I, рег. №3474, дело №74 от 19.07.2006г. На учредената с този нотариален акт договорна ипотека заявителят се е позовал и в т. 14 от заявлението, където е дадена подробна информация относно произхода и размера на поетото от ипотекарния длъжник задължение. В т. 5 заявителят е посочил имената на лицето, което е ипотекирало свой недвижим имот за чужд дълг. С оглед тези данни, искането за издаване на заповед за изпълнение, с което е бил сезиран СРС, следва да бъде квалифицирано като искане по чл. 417, т. 6 ГПК. В преобладаващата практика на ВКС /определение № 551/07.07.2010 г. по ч.т.д. № 537/2010 г. и определение № 531/25.09.2012 г. по ч.т.д. № 498/2012 г. на първо т.о. на ВКС и др./ се признава възможността ипотечният акт да послужи като документ по чл.417, т.6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК както срещу длъжника, чийто дълг е обезпечен с ипотека лично от него или от трети лица, така и срещу третото лице, учредило ипотека върху свой собствен имот за обезпечаване на задължения на длъжника към заявителя - кредитор. В настоящия случай, ипотекарният кредитор е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу лицето учредило ипотека върху свой имот за чуждо 2 задължение. СРС, 120 състав по ч.гр.д. №47597/2013г. в обстоятелствената част на заповедта е посочил, че вземането произтича от нотариален акт за учредяване на ипотека и за да се произнесе е извършил проверка относно редовността от външна страна на ипотечния акт, като е приел, че той установява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. Но в диспозитива на издадената заповед е допуснал очевидна фактическа грешка, като се е произнесъл с диспозитив, отговарящ на подадено заявление в хипотезата на чл. 417, т.3 от ГПК. Ето защо, тази очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена, като СРС се произнесе с диспозитив, отговарящ на заявеното от заявителя искане по реда на чл. 417, т.6 ГПК, а именно: да разпореди да се признае право на принудително изпълнение на „Общинска Банка“ АД да удовлетвори свое вземане в размер на 49 958.79лв. само от ипотекирания недвижим имот, собственост на Е. И. Н., описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82, том I, рег. №3474, дело №74 от 19.07.2006г.

СГС, 18 състав не е констатирал наличието на допуснатата от СРС очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение. Не е съобразил, че исковото производство по чл. 422, ал.1 ГПК е продължение на заповедното производство, както и че обективните предели на заявлението трябва да съвпадат с подадената искова молба, с която е предявен иск по чл.

422, ал.1 ГПК – с предмет установителен иск за признаване съществуването на правото на принудително изпълнение на „Общинска Банка“ АД да удовлетвори свое вземане, произтичащо от договор за кредит №Л135/07.11.2005г., сключен между „Общинска Банка“ АД и „Астра 68“ ЕООД, само от ипотекирания недвижим имот, собственост на Е. И. Н., описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82, том I, рег. №3474, дело №74 от 19.07.2006г. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази това и да се произнесе по иска, с който е бил сезиран, а не да се произнася по иск за установяване съществуването на вземане в полза на ипотекарния кредитор срещу ипотекарния длъжник, възлизащо на сумата от 49 958.79лв.

Като не е съобразил това, съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което постановеното от него решение е недопустимо.

Първоинстанционното решение е недопустимо и на следващо основание: С релевираното в срока по чл. 414, ал.2 ГПК /ред. преди изм. с ДВ, бр. 100 от 2019г./ възражение ипотекарният длъжник е възразил, сочейки, че 1.не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и 2. не съществува ипотечно право. Първите възражения са такива срещу обезпеченото вземане. Това са същите възражения, с които разполага и главният длъжник - чл. 151 ЗЗД, предвиждащ правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. Втората група възражения са свързани с ипотечното право, с тях ипотекарният длъжник оспорва правото на кредитора да насочи изпълнението върху вещта. Действително ипотечното право има относителна 3 самостоятелност, юридическите факти, които го пораждат са различни от фактите, пораждащи главното вземане, същевременно то е акцесорно и от значение са фактите с правопогасяващо действие за дълга и за правото на принудително изпълнение. Двете групи възражения включват основания, свързани както с дълга, така и основания, водещи до прекратяване на обезпечението. Поради обстоятелството, че едни възражения биха ползвали еднакво както ипотекарния длъжник, така и длъжникът по главното вземане следва задължителното привличане на длъжника. Длъжникът следва да бъде конституиран като необходим задължителен другар наред с ипотекарния длъжник /чл. 216, ал.2, изр. 1, пр.2 ГПК/. Решението следва да бъде еднакво спрямо тях-правото на принудително изпълнение върху ипотекираната вещ или съществува, или не съществува. Участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. За абсолютната процесуална предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. Когато втората инстанция констатира нередовността, обезсилва първоинстанционното решение и връща делото на първата инстанция (чл. 270, ал. 3 ГПК и т. 6 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС).

С оглед изложените съображения, решението на СГС следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за разглеждане на иска от друг състав на СГС, който следва да конституира главния длъжник като ответник по делото /необходим задължителен другар на ипотекарния длъжник/, да върне делото на СРС, 120 състав за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, а именно: да се признае право на принудително изпълнение на „Общинска Банка“ АД, като се насочи изпълнение на вземането само върху ипотекирания недвижим имот, собственост на Е. И. Н., описан в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 82, том I, рег. №3474, дело №74 от 19.07.2006г. След отстраняване на очевидната фактическа грешка, делото следва да бъде върнато на състава на СГС, който да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, като съобрази диспозитива на издадената, на основание чл. 417, т.6 ГПК заповед за изпълнение, както и обстоятелството, че исковото производство е продължение на заповедното.

Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260580 от 16.02.2022г., постановено по гр.д.

4

№ 6444/2017г. от СГС, I ГО, 18 състав.

ВРЪЩА делото за разглеждане на иска от друг състав на СГС, който следва да съобрази дадените указания в мотивите на настоящото решение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5