Решение № 13843 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13843 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110110033 по описа за 2022 година

Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „****“ ЕАД да заплати на И. А. А. сумата от 2500.00 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер на 5000.00 лева за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претъпрени от ищеца в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РА, пострадал при ПТП, настъпило на 21.07.2020г. в гр.

София, на бул. „**“, до автобусната спирка до бл. 43 в ж. к. „** 1“, по вина на водача на лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС, гражданската отговорност на автомобилистите на който била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 21.07.2020г. около 13:40 часа управлявал лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РА в гр. София, по бул. „**“, когато до автобусната спирка до бл. 43 в ж. к. „** 1“ предприел спиране поради образувала се пред него колона от автомобили, а движещият се след него лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС го ударил отзад. Водачите на двата автомобила съставили протокол за ПТП. След инцидента ищецът се завърнал на работното си място, където почувствал главоболие, замайване, световртеж, гадене, загуба на апетит, които продължили и на следващия ден, поради което бил откаран от колегите си за преглед до най- близкия спешен кабинет, при което било установено, че е получил главоболие (дифузно), придружесно със световъртеж, главозамайване и позиви за повръщане, поради което му били предписани домашно лечение и медикаментозна терапия. С оглед на тази симптоматика ищецът изглеждал отпаднал, изтощен и замаян, бил нетрудоспособен в продължение на около седмица, като в този период бил разсеян, разтревожен и неразговорлив както в работата си, така и у дома, в продължение на три дни изпитвал силно главоболие и дезориентираност, в продължение на няколко месеца след ПТП губел концентрация. С оглед на така преживените физически и емоционални болки и страдания отправил искане до ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „*** **“, когото счита за отговорен за ПТП, да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, което ответникът не сторил. Поради това 1 претендира в настоящия процес да му бъде присъдено част от следващото му се според него обезщетение в общ размер на 5000.00 лева, законна лихва от датата, следваща отказа на ответното дружество да заплати търсеното обезщетение, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, считайки за недоказани механизма на ПТП, осъществено от водача на застрахования при него лек автомобил виновно протИ.правно поведение, настъпването на травматични увреждания за ищеца, техните вид и характер, както и наличието на причинна връзка между последните и ПТП. В условията на евентуалност е наведен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който управлявал МПС без поставен предпазен колан, с което в значителна степен способствал за настъпване на сочените от него увреждания, поради което е заявено искане за редуциране размера на търсеното обезщетение съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който освен това счита за прекомерен с оглед критерия за справедлИ.ст, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД.

Поддържа, че при определяне на началния момент, от който се дължи законна лихва, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 497 ГПК. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие; 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено доказателство справка от информационния център на Гаранционния фонд, че към датата на процесния пътен инцидент- 21.07.2020г., гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като това правнорелевантно обстоятелство е и изрично признато от процесуалния представител на ответника в първото по делото открито съдебно заседание.

Установява се от съставения непосредствено след ПТП двустранен констативен протокол, че същото е настъпило на 21.07.2020г., около 13:40 часа, в гр. София, на бул. „**“, в близост до спирка до бл. 43 в ж. к. „** 1“, като лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** РА, управляван от ищеца, се е движил в една от пътните ленти на булеврада, при което движещият се непосредствено след него лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** СС, управляван от Б. Д. О., го е ударил в задната част. В този смисъл са и изявленията на водача на МПС „Рено“ в адресираното до застрахователя по застраховка „Каско“ на този автомобил уведомление за настъпило застрахователно събитие, в което същият е изяснил, че докато чакал в колона от автомобили на бул. „**“, лек автомобил „*** **“ с рег. № СА *** го ударил отзад. Така възпроизведеният в коментираните писмени доказателства механизъм на ПТП се установява и от показанията на свидетелката Б. Д. О., която твърди, че произшествието 2 настъпило в гр. София, на бул. „**“ в посока ж. к. „**“, като лек автомобил „***“ се движил пред управлявания от нея лек автомобил „*** **“, при което поради недобра преценка от нейна страна на дистанцията пред автомобила й настъпил удар между същия и задната част на лек автомобил „Рено“. Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира възпроизведените показания за правдивди, доколкото същите са последователни, ясни, житейски логични, вътрешно непротИ.речиви, а и съответни на останалата доказателствена съвкупност. Освен това, правдоподобността и обосноваността от техническа гледна точка на установения по идентичен начин от свидетелката и писмените доказателства по делото механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Ето защо, следва да се приеме, че като не е съобразила поведението си като водач на лек автомобил „*** **“ с пътната обстановка- не е спазила необходимата дистанция пред движещия се пред нея лек автомобил и не е упражнила достатъчен контрол над управлявания от нея автомобил, Б. О. е нарушила правилата за движение, в частност нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и с това е станала единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент.

Установява се от представената с исковата молба и неоспорена медицинска документация, че ден след настъпване на пътния инцидент- на 22.07.2020г., ищецът е потърсил медицинска помощ, оплаквайки се от главоболие, световъртеж, чувство за потъване, придружени с гадене.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, по отношение на чиято обоснованост и правилност при преценката му по реда на чл. 202 ГПК за съда не възниква съмнение, въз основа на приложената по делото медицинска документация може да се приеме, че ден след претърпяното ПТП при пострадалия И. А. са регистрирани данни за главоболие, като диагнозата в случая е поставена въз основа на субективни оплаквания, без да са регистрирани обективни причини за това, доколкото не са описани и регистрирани морфологични признаци за видими травматични увреждания, а при образното изследване не са установени данни за черепно- мозъчна и/или шийна травма. С оглед на това в писменото си заключение експертът е обобщил, че не е възможно еднозначно и обосновано да се приеме, че се касае именно за механично причинено при ПТП травматично увртеждане, като е изяснил, че е напълно възможно главоболието и останалата вегетативна симптоматика да са обусловени и от психично напрежение, свързано с инцидента, като не може да се изключи и да е изява на дегенеративни болестни процеси, каквито са регистрирани при образното изследване на шийни прешлени и/или да са резултат от друго заболяване. Същевременно, в проведеното на 15.11.2023г. първо по делото открито съдебно заседание вещото лицесъдебен медик е изяснило, че при камшичен удар в тилната област на главата в мек предмет, в т. ч. подглавника на седалката, е напълно възможно да не се стигне до видими травматични увреждания при липса на достатъчна травмираща сила, но същевременно е възможно такъв удар да доведе до описаната от ищеца симптоматика, вкл. главоболие. А в писменото си заключение в отговор на въпросите на страните, касаещи възможността в случая травматично увреждане да настъпи при правилно поставен предпазен колан, експертът е изяснил, че при ПТП след удар отзад при рязкото движение на главата може да 3 има леко сътресение на мозъка дори без контактен удар и/или е възможно да настъпи индиректно шийно травмиране с преразтягане на свързващия апарат на гръбначен стълб от камшикообразно движение в шийната област, като подобни травмирания могат да обосноват съобщената от пострадалия симптоматика. Наред с това, вещото лице е констатирало въз основа на представените с исковата молба документи, че на ищеца е назначено симптоматично лечение с медикамент „Назелгин форте“, който има обезболяващо, протИ.възпалително и температуропонижаващо действие. Експертът е изяснил, че липсата на данни от контролни медицински прегледи с проследяване на ищеца, както и липсата на издаден болничен лист дават основание с по- голяма вероятност да се приеме краткотрайнов рамките на дни, отшумяване на съобщената симптоматика.

Свидетелят **** А., работил заедно с ищеца към датата на ПТП, твърди, че видял И.

А. почти непосредствено след произшествието пред офиса, в който работели заедно.

Изяснява, че И. нямал видими наранявания, отоци, кръв по себе си, но изглеждал стресиран, не бил „много на себе си“, говорил отнесено, отговарял забавено, отнемало му време да помисли, като че ли блуждаел във въздуха. След ПТП И. се качил в офиса, където останал около половин час, след което си тъгнал без колата си, твърдейки, че не му е добре. На следващия ден дошъл на работа, но изглеждал предбледня, останал около половин- един час и се оплакал, че му прилошава и му се гади. Споделил, че вечерта, след като се прибрал, имал сериозно главоболие. Колегите му го придружили до спешния кабинет в УМБАЛ „Света Анна“ в гр. София, където му предписали домашно лечение за около седмица. След като се върнал на работа след отсъствието си, И. А. продължил да се оплаква от главоболие и болки във врата, като оплакванията продължили около година след ПТП, във връзка с което му се налагало докато е на работа често да става от мястото си и да се раздвижва.

Разпечатката съдържа 21 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc3fd3e0-34f7-4da3-b915-940013bed53f