Решение № 164 от 29.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

В него се разглежда повторно делото, образувано по въззивни жалби на Детска градина „С.“ срещу Решение № 59/09.06.2022г., постановено по гр.д.

№ 225 по описа Пирдопския районен съд за 2021 г., с което съдът е уважил исковете на П. И. Х. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

С първата въззивна жалба жалбоподателят оспорва мотивите на районния съд, довели до формиране на извод за основателност на исковете.

Поддържа, че било проведено надлежно дисциплинарно производство, а уволнителната заповед е била редовно връчена на ищцата. Същата била запозната и с нарушението, за което е започнало дисциплинарното производство, тъй като в поканата за предоставяне на обяснения било посочено, че те се искат за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 предложение първо от КТ. Жалбоподателят изтъква, че процесното дисциплинарно производство е започнало по подадени жалби и сигнали от родители и служители срещу ищцата П. Х. – директор на ДГ „В.Н.Л.“ – гр. З..

Преди издаването на уволнителната заповед било проведено дисциплинарно производство, като, в съответствие с чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят изслушал работника и поискал писмените му обяснения като същите са били обективирани в писмо Per. № 94П-461-3 #1 от 11.12.2020г. Изтъква, че, тъй като трудовият договор на директора на детската градина бил сключен с кмета на община З. (арг. от чл. 61, ал. 2 от КТ), цялото дисциплинарно производство било проведено именно от кмета. При това той установил както лично, така и чрез назначената от него комисия, дисциплинарните нарушения, визирани в процесната заповед. Провел е среща със служителите 1 в детската градина и с родители на деца, които я посещават. Според жалбоподателя, процесът по иницииране на уволнението на ищцата започнал с подаване на жалба от родители на деца от трета група на ДГ „В.Н.Л.” - гр. З.

(подписана от още 26 родители) за арогантно и диктаторско поведение на директорката на детската градина П. И. Х. към родителите, децата и персонала и оплаквания от жестокото поведение към персонала. Кметът на община З. извършил проверка на обстоятелствата, описани в жалбата, и установил, че П. И. Павлова (Х.) на 30.11.2020г. издала заповед за изключване на учителите от детската градина от вайбър- групата с родителите на децата, посещаващи градината, като по този начин нарушила личните им права.

Същата се държала грубо и непристойно с персонала на детската градина, който изпитвал страх от нея, а тя ги заплашва, създава интриги, настройва персонала един срещу друг, посягала на учители и обслужващ персона, не им позволява да ползват законните си почивки по време на работния ден, като оплакванията срещу нея датират още от 2018г. Това нейно поведение довело до напускане на детската градина от голям брой деца и създало напрежение в обществото, тъй като предизвикало и медиен интерес. Действията на Х. представлявали нарушение на трудовата дисциплина с висока тежест и обосновават налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, тъй като с грубото си отношение към персонала и непризнаване на законовите искания на родителите тя е допринесла за намаляване на децата в детската градина и напускане на дългогодишни служители.

Жалбоподателят счита, че горните обстоятелства били доказани в хода на съдебния процес с показанията на свидетелите Р. и Б., които са служители в детската градина и са преки свидетели и потърпевши от поведението на ищцата.

Изразява становище, че двумесечният срок по чл. 194 от КТ не е пропуснат, тъй като преди изтичането му Х. излязла в продължителен отпуск по болест.

Намира, че уволнителната заповед не е опорочена от непрецизното посочване в нея на лицето, с чието доверие е злоупотребила ищцата, и чието добро име е уронила.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции, или - поради нарушение на процесуалните правила – да върне делото за ново разглеждане с указания за произнасяне по искането за конституиране на кмета на община З. като трето лице- помагач.

С втората въззивна жалба, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло Решение № 59 от 09.06.2022 г. по гр.д. № 225 по описа за 2021 г. на Първи граждански състав на Районен съд - Пирдоп поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като вместо това постанови друго, с което предявените искове бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани. Счита, че уволнението е извършено от компетентен орган (кмета на община З.) и в писмен вид - със Заповед №77/01.03.2021г., чието съдържание отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, като счита, че те не съответстват на действителното фактическо положение. Счита, че работодателят е провел дисциплинарно производство съобразно изискванията на закона, както и е изпълнил задълженията си по чл. 193 ал. 1 от КТ. Сочи, че съставомерното дисциплинарно нарушение е именно визираното в процесната заповед, че „с поведението си директорът е злоупотребил с доверието на работодателя /Община З./ и е уронил доброто име на повереното за управление детско заведение.“ Също така в заповедта било отразено надлежното провеждане на процедурата по чл. 193 от КТ, тъй като е записано, че „при извършената проверка са представени писмени обяснения с вх. № 9417-461-3 2

#1/11.12.2020г.“, а такива действително били изискани и представени.

Също така, жалбоподателят счита, че заповедта е издадена в рамките на срока по чл.

194, ал. 1 от КТ и е съобразена с чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като съдържа изрично препращане към конкретни жалби и към доклад № 24-1/15.01.2021г. на нарочно формирана комисия, в който са подробно описани обстоятелствата по дисциплинарното нарушение. От друга страна, фактът на извършването му бил установен обективно и по безспорен начин от проведената на 04.12.2020г. среща с родителите на децата от детската градина, както и от проведеният от родителите протест пред сградата на Община З. на 11.12.2020г.

Жалбоподателят анализира разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, като прави извод, че в случая е доказвано осъществяването на дисциплинарни нарушения на ищцата именно по този нормативен текст, като същите са надлежно описани в уволнителната заповед. и по втората хипотеза на чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ -, а именно уронване на доброто име на предприятието - Детска градина „В.Н.Л. “.

На последно място, жалбоподателят счита, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, тъй като в него били възпроизведени свидетелските показания, но без да се анализират, нито било посочено, кои от тях се кредитират, кои не се кредитират, и поради каква причина.

Също така, според жалбоподателя, в решението теоретично се сочело, на какви законови изисквания трябва да отговаря процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, но не били анализирани поотделно и систематично събраните по делото доказателства. Съдът не бил взел предвид представените по делото жалби, в които са описани подробно дисциплинарните прояви на ищцата по дати, нито бил ценил като доказателство резултатите от доклада на общинската комисия, а също и отразените в медиите протести пред Община З. на персонала и родителите.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Постъпил е общ отговор на двете жалби, с който същите се оспорват. Въззиваемата счита, че процесната уволнителна заповед е постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна. Твърди, че не са й били поискани обяснения по чл. 193 от КТ. Работодателят не бил установил лично дисциплинарните нарушения, а се позовал на оплаквания от трети лица, без да събере доказателства за това.

Освен това не бил установен нито моментът на нарушението, нито моментът на откриването му. Сочи, че дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194 от КТ. По същество намира, че описаните в заповедта действия не съставлявали нарушение на трудовата дисциплина, а, дори да са такива, били с ниска тежест и останали недоказани, вкл. от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Във връзка с това оспорва твърденията за скандал на 20.11.2020г., за напускане на голям брой деца от детската градина и др. Оспорва доводите на жалбоподателя. Моли съда да остави жалбите без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

По тези жалби е било образувано в.гр.д. № 618/2022г. на Софийския окръжен съд, приключило с постановяване на Решение № 70/07.02.2023г., с което първоинстанционното решение е било отменено единствено в частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, и потвърдено – в останалите му части.

По подадена касационна жалба от ДГ „С.“ срещу това решение, то е било отменено с Решение № 160/12.03.2024г. по к.гр.д. № 2401/2023г. на ВКС, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. В мотивната част на отменителното решение на е посочено, че ако по отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на дисциплинарното наказание, не е изпълнено изискването за искане на обяснения, т.е. е нарушен чл. 193, ал. 1 от КТ, трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да се разгледа във връзка с останалите нарушения, за които са изискани обяснения, като при това съдът трябва прецени вида и естеството на последните, обясненията във връзка със същите, събраните доказателства за установяването им, тежестта на допуснатото нарушение и съразмерността на наложеното наказание, 3 обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В обобщение, дадени са указания за разглеждане на спора по същество, каквото не е било извършено нито от първоинстанционния съд, нито при първото разглеждане на делото от въззивния съд.

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция жалбоподателят ДГ „С.“ се представлява от адв.

Д., която оспорва подадения отговор, поддържа двете жалби и моли съда да ги уважи, като върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд с цел пълно изясняване на спора при съобразяване с всички доказателства по делото. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция въззиваемата П. Х. не се явява. Представлява се от адв. П., който поддържа отговора, оспорва жалбите и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Позовава се на вече депозираните писмени становища в хода на производството пред различни инстанции. Претендира разноски.

Въз основа на доказателствата, събрани пред Пирдопския районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В хода на първото и на повторното разглеждане на делото от въззивния съд не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.