Решение № 495 от 03.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. П., 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20261720102871 по описа за 2026 година

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „****“, ТЕЦ „****“, представлявано от изп. директор инж. Б. М. Б. не представя посочении.ата.преписка по щета за тяхал.2 ие за установяване на обстоятелстватауществери вреди , срещу В. П. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове е чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че В. П. Ф. дължи на ищеца сумата от 3190,83 евро /три хиляди сто и деветдесет евро и 83 евроцента/, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.’****, а именно главница в размер на 2764,26 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., включително законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 426,57 евро за периода от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г, както и законната лихва върху главницата от 2764,26 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В исковата молба е изложено, че между топлофикационното дружество 1 от една страна и титулярът по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, за която се представят общи условия на ищцовото дружество за битови нужди действали за процесния период. Направен е подробен анализ на разпоредбите на Наредба № Е-РД-04 -1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването към Закона за енергетиката, с който се обосновава, че ответницата е абонат на топлонреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него, като не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Твърди се, че в общите условия на дружеството топлоснабдител е уреден срока за заплащане на задълженията и доколкото в случая ответницата не е изпълнила в срок своите задължения към ищеца, то е налице интерес от предявяване на настоящите искове.

Твърди се, че е инициирано заповедно производство по ЧГД № 20251420105178/2025 по описа на PC ****, като в полза на “Топлофикация П.” АД е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания, но в срока чл.414 от ГПК е постъпило възражение от ответницата против заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който прави признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Направено е искане за оставяне без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски в негова полза, доколкото счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е процесуално допустим. Правният интерес от водене на установителния иск се установява от приложеното ЧГД № 5178/2025 г. по описа на Районен съд – ****. От него е видно, че по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет на иска, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК.

2

Със становище вх.№ 20203/08.06.2026 г. ищецът, чрез юрк. Е. М. прави искане за постановяване на решение при признание на иска, съобразно признание от ответника на исковете по основание и размер. Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. От това следва, че за приложението на нормата е необходимо едновременно да съществуват две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът е признал иска и това обстоятелство не е спорно между страните. Не е налице, обаче втората изискуема предпоставка – да не е дал повод за завеждане на делото. По приложението на цитираната норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образуването на заповедното производство не са били заплатени дължимите суми за ползвана топлинна енергия, а в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК с подаване на възражение за недължимост на процесните суми се е породил и правния интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за сумите за сумата 123,34 евро – заплатена държавна такса в исковото производство и сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за неоснователно, доколкото такова не се претендира. Що се касае до 3 юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото се дължи в претендирания размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. П. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „****“, ТЕЦ „****“, представлявано от изп. директор инж. Б. М. Б., на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3190,83 евро /три хиляди сто и деветдесет евро и 83 евроцента/, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.’****, а именно главница в размер на 2764,26 евро за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., включително законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 426,57 евро за периода от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г, както и законната лихва върху главницата от 2764,26 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ - 02.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. П. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“**** , да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „****“, ТЕЦ „****“, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 223,34 евро, представляваща разноски пред първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Оръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4