Решение № 150 от 02.10.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Силистра, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253400500314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №4191/13.05.25г. от М. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Стефан Караджа” №19, чрез назначения му особен представител срещу Решение №261/28.04.2025г., постановено по гр.д.№1399/2023г. по описа на РС – Силистра, в установителната част.

Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо и необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Твърди се липса на идентитет между заповедното и исковото производство, неправилна правна квалификация. Инвокира оплакване за липса на обсъждане от първоинстанционния съд на възражения на въззивника, свързани с момента на настъпване на предсрочната изискуемост, оттам и началния период на лихвата за забава, възражения за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, поради липса на преддоговорна информация, такса ангажимент, на включената в договора неравноправна клауза за застрахователна премия, която е в размер на 50 % от кредита. Моли за обезсилване на решението и прекратяване на производството, в евентуалност отмяна на решението и вместо това да се отхвърли иска в обжалваната част.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Излага, че е налице пълен идентитет между заповедното и исковото производство, че е представен стандартния европейски формуляр, с който се предоставя преддоговорната информация.

Моли за потвърждаване на

1 първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез особен представител, поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази предметните предЕ. на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред РС –Силистра е образувано по предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” №260, чрез юк М . срещу М. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Стефан Караджа” №19, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 5554.05лв., представляваща главница по Договор № PLUS -15448861/06.11.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и М. И., 485.98лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 20.06.2022г. до 16.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №585/2023г. на РС – Силистра. В условие на евентуалност, в случай че така предявените искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението са предявени осъдителни искове.

Навежда се в искова молба, че по силата на сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS -15448861/06.11.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс”, като кредитор е предоставил на М. И., като кредитополучател сумата от 10 000лв., със срок на кредита 84месеца, с размер на вноска 247.58лв., с фиксиран лихвен процент за цЕ.я период на договора.

Длъжникът преустановил плащането на вноски по кредита на 20.05.2022г., като към тази дата са погасени 50 месечни вноски. На основание чл.5 от договора ищецът твърди, че е предприел действия по обявяване на договора за предсрочно изискуем, за което на ответника е изпратено уведомление.

Впоследствие между страните по договора е подписано споразумение за отсрочване на погасителните вноски, като същите се изменят, съобразно погасителния план, обективиран в споразумението, като ГПР остава непроменен.

На 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България” КЧТ, ЕИК 204915054 по реда на чл.15 ТЗ на „Юробанк България” АД.

Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с постановеното по ч.гр.д. № 585/23г. разпореждане на РС – Силистра. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

Претендира разноски.

В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен 2 отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за нищожност на договора поради противоречието му с чл.5 от ЗПК – не е предоставена своевременно по ясен и разбираем начин преддоговорна информация за условията по договора. Счита, че липсва информация във връзка с ГПР, както и че преди подаване на заявлението уведомлението за предсрочна изискуемост е достигнало до длъжника. Възразява, че исковата молба не е предявена в шестмесечен срок от настъпване на предсрочната изискуемост или от крайния падеж на договора. Оспорва в размера на кредита да се включва застрахователната премия. Липсват доказателства за усвояване на сумата.

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №509/02.07.2025г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предЕ. ОС - Силистра намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което се явява валидно.

При преценка за допустимост на първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящият състав констатира следното:

Предмет на въззивна проверка e решението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения №301/03.05.2023г. по ч.гр.д. №585/2024г. по описа на РС – Силистра в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, със седалище Париж, Франция, чрез БНБ Париба Пърсънъл Файнанс С.А. – клон България, ЕИК 204915054. В условие на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания, в случай че съдът не възприеме извод за настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Поддържа се от „Юробанк България” АД, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ е придобил предприятието и дейността на БНБ Париба Пърсънъл Файнанс С.А. – клон България, ЕИК 204915054.

По силата на чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Или, процесуалното правоотношение се счита възникнало и производството образувано от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая тази дата е 26.04.2023г. /п.к./.

Договорът за прехвърляне на търговско предприятие е от 31.05.2023г., тоест е последващ момента, което обстоятелство е вписано в ТР под №20230606170310.

На основание чл.15, ал.1 от ТЗ предприятието на търговеца или на части от него се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които преминават в патримониума на приобретателя. При 3 прехвърляне на търговското предприятие не настъпва прекратяване на праводателя. Отчуждителят продължава да съществува като субект на правото, аргумент за което е задължението на последния да уведоми кредиторите за извършеното прехвърляне – чл.15, ал.1, изр. последно от ТЗ, както и солидарната му отговорност за задълженията на предприятието – чл.15, ал.2 от ТЗ.

Приобретателят по договора за прехвърляне на част от предприятието, независимо дали е обособено като клон, се явява частен правоприемник на отчуждителя. За разлика от универсалното правоприемство, при което правоприемникът придобива всички права и задължения на праводателя /наследяване по закон, сливане или вливане на ЮЛ/, при частното правоприемство в патримониума на правоприемника преминават само отделни субективни права и задължения. Клонът е именно такава обособена част от предприятието на търговеца, съответно предмет на прехвърлителната сделка са само конкретно обособените права на прехвърлителя, а не цялото му имущество. Независимо от начина, по който прехвърляните права и задължения бъдат индивидуализирани- дали чрез изчерпателната им индивидуализацията, или чрез общото им ограничаване до дейности, осъществявани от клона, това не променя вида на правоприемството.

Същественото, за да се приеме, че правоприемството е частно, е разпореждането да касае обособена част от патримониума на прехвърлителя.

В случая при разпореждане с отделна обособена част от предприятието на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж в патримониума на приобретателя „Юробанк България“ АД са преминали само части от имуществото на отчуждител - онази обособена част от фактическите отношения, които са предоставени за управление и спадат към дейността на клона. Самото предприятие не е заличено.

Като частен правоприемник на страна по делото, приобретателят може да встъпи във висящ процес само при условията на чл. 226 от ГПК. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба ако в течението на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Следователно прехвърлящата страна в условията на висящ процес запазва положението си на главна страна. Приобретателят не може да участва като главна страна, но тъй като, съгласно чл. 226, ал. 3 от ГПК, е обвързан от силата на решението, той може да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща прехвърлителя страна и съответно да замести своя праводател само при условията на чл. 222 от ГПК, т. е. със съгласието на страните в процеса – чл. 226, ал. 2 от ГПК. В конкретния случай нито една от визираните хипотези не е налице.

В обобщение, след като спорното право е прехвърлено в течение на производството, то делото следва да продължи между първоначалните страни, като прехвърлителят „БНП Парба Пърсънъл Файненс С.А.”, със седалище Париж запазва положението си на главна страна и „Юробанк България” АД не разполага с активна процесуална легитимация да води специалните установителни искове по чл.422 ГПК.

Горният извод на съда не се променя и от разясненията, дадени с т. 10б 4 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. За да достигне до този извод, съдът съобразява, че в мотивите на тълкувателния акт по посочения въпрос е посочено принципно, че при настъпило частно правоприемство, легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал. 2 и ал. 3 ГПК. В последващ абзац са изложени мотиви за частна хипотеза на частно правоприемство по договор за цесия, при което е разяснено, че цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.