Решение № 73 от 11.05.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Брезник, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20251710100874 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила исковата молба от А. М. Н., чрез пълномощник адв. Д. Х. от АК – гр. Перник срещу Я. А. Н., адрес: гр. *********** с правно основание чл. 109, вр чл. 56 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 907, дело № 47/2024 г. на нотариус И. М., с район на действие - Районен съд - Брезник, ищеца А. М. Н. и съпругата му са продали на ответника Я. Н. – техен син собственият си недвижим имот, находящ се в село В., общ. Брезник, представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с адрес на имота: с. В., с площ на имота от 760 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план УПИ II – 187, кв. 20 по РП на селото, заедно с построените върху имота сграда с идентификатор ***********.1 по КККР, със застроена площ от 76 кв.м., брой етажи – два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***********.2 по КККР, със застроена площ от 40 кв.м., брой етажи – един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***********.3 по КККР, със застроена площ от 35 кв. м., брой етажи – един, предназначение: гараж.

Ищеца А. М. Н. и съпругата му, със същият нотариален акт, в пункт II си запазили заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху първия етаж от сграда с идентификатор ***********.1 по КККР, със застроена площ от 76 кв.м., брой етажи – два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и върху цялата сграда с идентификатор ***********.3 по КККР, със застроена площ от 35 кв. м., брой етажи – един, предназначение: гараж.

След прехвърлянето, ответникът изцяло променил отношението си към баща си. Ищеца се 1 преместил да живее на първия етаж от сградата, върху който си запазил вещното право на ползване.

Оттогава синът му започнал да се държи лошо с него и започнали често да възникват словесни конфликти и насилие относно ползването на имота.

Ответникът заключил мазето на къщата, където се намира крана за водопровода на първия етаж и спрял водата към етажа на ищеца. В същото мазе се намира и котлето за парното, с което се отоплявал ищеца на първия етаж, бойлера за топла вода, филтъра за пречистване на водата.

Гореизброените вещи били закупени изцяло със средства на ищеца и обслужват жилищното помещение на първия етаж, на който ищеца живее.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Я. А. Н. да преустанови неправомерните действия, с които нарушава и ограничава правото му на ползване – ограничаване достъпа до мазето, служещо за обслужване на първия етаж от сградата с парно, течаща вода, топла вода, питейна вода, пречиствана от филтър, както и да премахне последиците от неправомерните си действия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че първопричината за ограничаване на достъпа на ищеца до мазето са неговите действия/бездействия, с който той, поради неизвестни причини е пропуснал да затвори спирателни кранове, което е довело до наводняване на мазето, увреждане на електроуреди и причиняване на щети на имота, за което е предявена претенция пред застрахователното дружество, с което е сключена застраховка на имота.

Заявено е също, че малко след предприемането на действията, с които ищецът е лишен от пълноценно упражняване на правата си, ответника доброволно е преустановил ограничението на достъп до избеното помещение /мазе/, като по този начин е осигурил нормалното ползване на имота, като към настоящия момент не е налице ограничение на правото на ползване.

Твърди, че с цел да се предотврати допълнителна ескалация, ответника е напуснал помещението и временно е ограничил достъпа на ищеца, докато същия се успокои. Предприетите действия са били краткотрайни и продиктувани от необходимостта ответника да се защити.

По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищеца, редовно призовани, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т.

1 ГПК, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответника, редовно призован, не се явява, както и негов пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, пълномощника му депозира молба, преди о.с.з. с която оспорва предявения иск.

Брезнишкият районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:

От приложеното по делото като доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том I, рег. № 907, дело № 47/2024 г. на нотариус И. М., с район на действие - Районен съд – Брезник се установява че, ищеца А. М. Н. и съпругата му са продали на ответника Я. Н. – техен син собственият си недвижим имот, находящ се в село В., общ. Брезник, представляващ поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с адрес на имота: с. В., с площ на имота от 760 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план УПИ II – 187, кв. 20 по РП на селото, заедно с построените върху имота сграда с идентификатор ***********.1 по КККР, със застроена площ от 76 кв.м., брой етажи – два, 2 предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор ***********.2 по КККР, със застроена площ от 40 кв.м., брой етажи – един, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***********.3 по КККР, със застроена площ от 35 кв. м., брой етажи – един, предназначение: гараж.

Ищеца А. М. Н. и съпругата му, със същият нотариален акт, в пункт II си запазили заедно и поотделно, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху първия етаж от сграда с идентификатор ***********.1 по КККР, със застроена площ от 76 кв.м., брой етажи – два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и върху цялата сграда с идентификатор ***********.3 по КККР, със застроена площ от 35 кв. м., брой етажи – един, предназначение: гараж.

След прехвърлянето, ответникът изцяло променил отношението си към баща си. Ищеца се преместил да живее на първия етаж от сградата, върху който си запазил вещното право на ползване.

Оттогава синът му започнал да се държи лошо с него и започнали често да възникват словесни конфликти и насилие относно ползването на имота.

По делото са приложени копия от Постановления от 10.03.2025г. по пр. пр. № 239/2025г. и от 03.09.2025г. по пр. пр. № 2209/2025г. и двете на Районна прокуратура Перник. От същите се установява, че скоро след сделката, ответника започнал да проявява негативно отношение към родителите си. Посочва се, че ответника заключил мазето, ограничавайки достъпа до него, спрял питейната вода. Стигнало се до физическо стълкновение между страните, поради монтиран стенен часовник от ищеца в коридора на първия етаж от къщата. Ответника прекъснал връзката с централното отопление в къщата спрямо родителите си, което ги принудило да монтират климатици. Последното отново се превърнало в повод за спор между страните, като ответника не желаел да се монтират вещи по стените на къщата. Ответника заявил на ищеца, че ще махне поставените от него климатици. Ищеца притеснен от тези думи, монтирал в имота и три охранителни видео камери, за да следи случващото се. Ответника в средата месец юни 2025г., демонтирал с флекс трите видео камери, поставени в района на имота от ищеца.

От показанията на свидетелите Н. Х. Н. – съпруга на ищеца и П. И. П., без родство със страните, Кмет на селото /посочени от ищеца/, същите посочват, че ответника е заключил мазето, като е спрял водата и към настоящия момент вода няма, ищеца носил вода от външна чешма за тоалетната и е поставил бидонче в кухнята за миене, дрехи те си носил за пране в гр. Перник на обществена пералня. Тъй като е лишен да ползва мазето /заключено/, където се намирало котлето за отопление, ищеца се принудил и закупил и монтирал два броя климатици за да може да се отоплява, което било повод, ответника да направи скандал на баща си, че загрозява фасадата.

Камери ищеца монтирал за негова сметка с цел охрана, защото къщата е по-отдалечена, с цел да няма кражби, ответника ги демонтирал. Свидетелката Петрова по молба на ищеца закупила звънец за портата, който в последствие бил счупен, доста бързо след поставянето му от ответника.

Свидетелката Н. Н. е категорична, че съпруга й няма как да забрави чешма, защото няма ключ от мазето. „Никога съпругът ми не е имал достъп до мазето след прехвърлянето. Няма ключ. Аз го накарах да прехвърлим на сина ми имота“.

Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е вещен иск, с който собственикът или носителят на ограничено вещно право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни 3

(противоправни) преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. За уважаването на този иск, на първо място ищецът следва да докаже, че е собственик на имота или че притежава ограничено вещно право върху него на твърдяното от ищеца основание за придобиване на правото на собственост и ограниченото вещно право. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика или титуляра на ограничено вещно право и се създават пречки правото на собственост или ограниченото вещно право да бъде упражнявано в пълен обем. Следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността или ограниченото вещно право. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Съгласно чл. 37, ал.1 ЗС етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици. В чл. 38, ал. 1 от ЗС по отношение на общите части в етажната собственост законът си служи с два похвата: от една страна с примерно изброяване възможните общи части, а от друга, с обобщението "и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване". Правната теория и съдебната практика приемат, че общи части по естеството си са тези елементи от сградата, без които тя не може да съществува като такава, като основи, външни стени, покрив, канализационни, водопроводни и ел. инсталации, и др. Същественото е, че те не могат да бъдат други, освен общи части и задължително остават такива, и не могат да променят предназначението си. Този вид общи части са неделима принадлежност на главната вещ /обособения обект/, задължително го следват и не могат да бъдат обект на самостоятелно прехвърляне. Общи части по предназначение са тези, без които сградата може да съществува, но същите са създадени и предназначени да обслужват всички обитатели. Характерно за тях е, че това първоначално дадено им предназначение може да се промени впоследствие, което обстоятелство не е налице в конкретния казус, т.е. общото мазе представлява обща част, тъй като се установи, че жилищна сграда – еднофамилна е, както изградените два етажа на сградата има общо избено помещение /мазе, зимник/. Това помещение не е самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност към жилището, което обслужва двата етажа на сградата.