Решение № 148 от 26.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Мария Кр. Маринова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Д. Б. Д. от гр. Шумен чрез адв. Б. Б. от АК-Шумен, срещу решение № 102/10.04.2023г., постановено по в. гр. д. № 89/23г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с което е оставена без уважение жалбата му, насочена срещу разпределение от 19.01.23г., извършено от ЧСИ З.З., рег. № 93, на КЧСИ, район на действие – ОС-Шумен, по изп.д. № 20209310400517, по което жалбоподателят е длъжник. Счита се, че решението е неправилно, тъй като по изпълнителното дело е бил продаден негов поземлен имот и гараж, а в поземления имот има и построена жилищна сграда, която е единственото жилище длъжника. И тъй като продаденият поземлен имот е изгубил самостоятелния си характер (има обслужващо жилищната сграда предназначение и обща част на хоризонтална етажна собственост), то същият представлява несеквестируема вещ и не може да бъде предмет на правна сделка или публична продан, отделно от жилищната сграда. Позовавайки се на т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят релевира несеквестируемостта на продадения поземлен имот в настоящото производство. Второто възражение срещу разпределението е, че в неговите т.т. 1.1-1.4 са били посочени общо задълженията на длъжника към взискателите, без извършена конкретизация на задълженията като главница, лихви и периода на тяхното начисляване, разноски и такси към всеки взискател. Освен това в протокола от разпределението са били посочени само размерите на дължимите такси, но не и основанието за тяхното начисляване. Позовава се и на нарушение на нормата на чл. 136 от ЗЗД, тъй като от продажната цена на имота е следвало да се отдели сума за несеквестируемата вещ на длъжника и едва след това при 1 наличието на остатък, същият да се разпредели между взискателите съобразно наличието на привилегии или по съразмерност. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1 073.54 лв., присъдено в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, респ. за неправилното му включване в разпределението. Наред с това е посочено, че неправилно били изчислени и присъдените в полза на Община Шумен и на НАП суми и това е достатъчно, за да ангажира проверката от съда по това оплакване. В протокола за разпределение не е било посочено и дали ЧСИ е взел предвид предходно разпределени в полза на „Уникредит Булбанк“ АД и Община Шумен суми в рамките на същото изпълнително производство. Претендира се отмяна на обжалваното решение, отмяна на обжалваното разпределение и извършване на ново такова чрез разпределение на получената от продажбата сума на длъжника Д.. Претендира се и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Отговор на жалбата е депозиран от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, който чрез процесуалния си представител адв. В. Динков изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че по отношение на въпроса за секвестируемостта на продадения имот е налице влязло в сила решение № 86/29.03.23г. по в.гр.д. № 476/22г. на ШОС, с което е била оставена без уважение жалбата на длъжника Д.. Излага се, че в т. 1 от разпределението ЧСИ изчерпателно е индивидуализирал всяко вземане на всеки взискател, посочвайки каква част от него представлява главница, неолихвяемо вземане, адвокатско възнаграждение и направени разноски. Отделно от това в т. 2 ЧСИ е описал и основанието за начисляването на всяка една от таксите, посочвайки съответната точка от ТТРЗЧСИ и датата на начисляването. Това е достатъчно ясен начин за посочване на основанието и действията, за които са били начислени таксите. Сочи се, че адвокатското възнаграждение, заплатено от „Уникредит Булбанк“ АД е в минималния размер по Наредба № 1 на ВАдвС. Възражението за неправилно разпределени в полза на Община Шумен и НАП суми е бланкетно. Било е съобразно предходно извършеното разпределение от 15.02.22г. на сумата от общо 649 лв. за погасяване на дълга, което не е било обжалвано и е било съобразено при настоящото разпределение. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение.

Останалите участници в разпределението „АГРОПРЕСТИЖ“ ЕООД в ликвидация и „Д. 69“ ЕООД, и двете,представлявани от Д. Б. Д. (солидарни длъжници на жалбоподателя в изпълнителното дело), „БАНКА ДСК“ АД, Община Шумен и ТД на НАП-Варна не са депозирали отговори на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На първо място, настоящият състав на съда намира за уместно да отбележи, че жалбата изцяло повтаря оплакванията в жалбата, с която е бил сезиран въззивния ОС-Шумен и се изразява несъгласие с мотивите за отрицателен отговор по същите. Относно оплакването, което въззивният съд е приел за бланкетно, няма допълнително пояснение – относно изчислението на присъдените суми в полза на Община Шумен и НАП. В тази връзка следва да се посочи, че съобразно приетото в т. 1 от ТР № 2/22.11.22г. по т.д. № 2/21г. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на 2 законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е небходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Поради това и настоящият състав на съда счита, че след като жалбоподателят не е посочил в какво точно се изразява неправилното изчисление на разпределените в полза на тези взискатели суми и какъв според жалбоподателя следва да е точният им размер, не следва да извършва допълнителна проверка, освен ако въз основа на други оплаквания се стигне до уважаването на жалбата, което да налага необходимостта от промяна на цялото разпределение.

В обжалваното разпределение са включени първоначалният и присъединените по реда на чл. 456 от ГПК и по право взискатели - изп.д.

№ 20209310400517 на ЧСИ З.З. е образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД срещу трима солидарни длъжници („АГРОПРЕСТИЖ“ ЕООД, „Д. 69“ ЕООД и Д. Б. Д.) за събиране на парични вземания в размер на 21 100 лева (главница), ведно със законната лихва, считано от 23.07.2020г., 941.41 лева (лихва за редовна главница за периода 21.07.2019г. – 21.01.2020г.), 995.20 лева (лихва за просрочена главница за периода 21.07.2019г. – 22.07.2020г.), 893.82 лева (наказателна лихва за просрочие за периода 21.07.2019г. – 22.07.2020г.), 91.71 лева (периодична такса, считано от 11.07.2019г.), 169 лева (периодична такса, считано от 21.01.2020г.), 144 лева (разходи за уведомяване), дължими на основание договор за банков револвиращ кредит № 280/04.03.2014 г. и последващи анекси към него, както и 486.16 лева (деловодни разноски).

Въз основа на удостоверение на НАП, като взискател по делото е присъединена Държавата.

Въз основа на молба от 14.04.2022г. и удостоверение, издадено по изп.д. № 20208830400377 на ЧСИ П. И.а, „Банка ДСК“ АД е присъединена като взискател по изпълнителното дело за сумите от 14 970 лева (главница), ведно със законна лихва от 28.04.2022г., 3 270.33 лева (законна лихва за минал период), 1 000.93 лева (неолихвяеми вземания) и 365.93 лева (разноски по гражданско дело).

Относно оплакването за несеквестируемост на продадения поземлен имот следва да се посочи, че този въпрос е решен с влязло в сила решение № 86/29.03.23г. по в.гр.д. № 476/22г. на ШОС. С решението е била оставена без уважение жалбата на Д. против насочването на изпълнението върху поземления имот (обективирано в Постановление изх. № 4070/06.04.22г. по изпълнителното дело), който длъжникът е смятал за несеквестируем, тъй като построената в него сграда е несеквестируема. Поради това и наведеното оплакване е недопустимо да бъде повторно разглеждано в настоящото производство.

В т.1 от изготвения протокол от 19.01.23г. за разпределение на постъпилата при публичната продан сума от 12 643 лв. са посочени всички взискатели, които следва да участват в разпределението; посочено е изпълнителното основание за вземанията им и вида и размера на вземанията на всеки един от тях. В т.2 от протокола са посочени общият размер на 3 подлежащата на разпределение сума, както и реда на удовлетворяване на вземанията: по чл.136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в общ размер на 3 817.50 лв. – с посочване на дължимите на първоначалния взискател и на присъединения такъв „Банка ДСК“ АД такси по ТТРЗЧСИ с посочване на конкретната точка и конкретния размер и дата на извършване, както и в полза на ЧСИ – с посочване на конкретните точки от ТТРЗЧСИ и конкретния размер с дати на извършване, съответно начисляване. В тази точка е посочена и сумата от 1 073.54 лв. като разноски на първоначалния взискател за заплатено адвокатско възнаграждение; по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в общ размер от 146.44 лв. – в полза на Община Шумен за дължим местен данък (без такса за битови отпадъци) и законна лихва, дължими за продадения на проданта имот – конкретно посочени по размери чрез цитиране и на удостоверението от общината, в което същите са удостоверени пред ЧСИ; по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД – погасени публични задължения на длъжника в полза на държавата в общ размер на остатъка от сумата – 8 679.06 лв., които отново са индивидуализирани по вид, размер и удостоверителен документ.

Поради това следва да се приеме, че и оплакването за липсата на конкретизиране в протокола на задълженията на длъжника към взискателите относно главница, лихви и периода на тяхното начисляване, разноски и такси към всеки взискател, също се явява неоснователно. Подробно са изброени основанията (чрез цитиране на конкретната точка от ТТРЗЧСИ) за начисляване/заплащане на таксите и разноските, датите на които това е станало и в полза на кой взискател, размера на сумата, която се погасява; размера на МД и законната лихва с посочване на удостоверителния документ; вида и размера на публичното вземане на държавата и вида на удостоверителния документ.

Спазен е и реда на привилегиите, уреден в императивната норма на чл.

136 от ЗЗД и поради изчерпване на сумата, други погасявания не се извършват, още по-малко пък се дължи сума за връщане на длъжникажалбоподател, предвид нищожната погасена чрез разпределяната сума част от дълга.

Действително е допустимо да бъде обжалван всеки акт на СИ, с който се определя размер на задължението на длъжника за разноски (вкл. и чрез разпределителен протокол). Това обаче следва да стане в съответния срок – 2седмичен по чл. 436, ал. 1 от ГПК, респ. в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай размера на заплатеното от „Уникредит Булбанк“ АД адвокатско възнаграждение от 1 073.54 лв. е бил съобщен на длъжника Д. още на 15.10.2020 г., когато му е била връчена покана за доброволно изпълнение 4

(т. ІІ, л. 347 от изпълнителното дело). Липсата на обжалване по основание и размер на тези разноски в посочения срок е преклудирало възможността да се релевира настоящото възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

И на последно място, неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на разпределението поради липсата на посочване дали ЧСИ е взел предвид предходно разпределени в полза на „Уникредит Булбанк“ АД и Община Шумен суми в рамките на същото изпълнително производство.

Това е така, защото липсва конкретно твърдение, че дължимият неизплатен остатък от дълга в полза на тези взискатели, е различен от посочения в т. 1 от разпределителния протокол с обосноваване на тезата, че по този начин ЧСИ не е бил взел предвид предходни погашения.

Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Насрещните страни не са отправили искане за присъждане на разноски за настоящото производство и поради това такива не се присъждат с настоящия съдебен акт.