Решение № 4653 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4653 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20261100505613 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК

Образувано е по повод подадена от М. К. М. - длъжник по изпълнително дело № 20178630402339 ЧСИ С.Х. - с рег. № 863 на КЧСИ и район на действие - Софийски градски съд, жалба - с вх. № 264620/14.04.2026 г., насочена за разделно заплащане на сумите описани в изп. лист суми, както и такси и разноски в изп. производство.

Взискателят по изпълнението „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД оспорва жалбата на и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли съда да остави процесната жалба без разглеждане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действиясъгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20178630402339 на ЧСИ С.Х.

- с рег. № 863 на КЧСИ и район на действие- СГС, е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд на 27.03.2017 г., на основание чл. 416 от ГПК, след като е констатирал, че Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.11.2016 г., издадена по гр. дело № 63012 по описа за 2016 г. на СРС, 148 състав е влязла в законна сила. По горепосочения изпълнителен лист длъжникът М. К. М. с ЕГН ********** е осъден да заплати на взискателя сумата от 335,05 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2016 г., на основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, сумата от 18.84 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 17.09.2016 г., сумата от 2,90 лв., предствляваща стойността на услугата дялово разпределение за същия перион и имот, сумата от 2,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 04.11.2016 г. до изплащане на вземането, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 04.11.2016 г. до окончателното плащане на сумите, както и на основание чл. 78, ал. I и ал. 8 от ГПК, сумата 1 от 35,50 лв., представляваща сторените в производството разноски. Изпълнителното производство е образувано по молба от взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с вх.

№ 74049/19.07.2017 г. и постановление за образуване.

С молба вх.№ 4769 /21.01.2019г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по изп. дело; С постановление от 19.11.2019г. е наложена възбрана върху върху 1/10 /една десета/ идеална част от недвижими имоти, собственост на М. К. М.; С молба вх.№ 63702 /29.11.2021 г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по изп. дело; С молба вх.

№ 82234 /21.11.2023г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по изп. дело. С молба вх.№ 72489 /19.11.2025г., взискателят е поискал извършване на изп. действия по изп. дело.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а съгласно чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжникафизическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС.

При изчисляване на сроковете, следва да се вземат предвид и спрелите да текат срокове по изпълнителните дела, за срока на обявеното двумесечно извънредно положение в страната и седем дни след него /чл.З т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците и §13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г. от 13.05.2020г./.

След като вземем предвид действията на съдебния изпълнител предмет на обжалване със жалба с вх. № 264620/ 14.04.2026г., трябва да отбележим, че съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК. длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК. както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК, като в случая не са наведени доводи от длъжниците по изпълнението, нито са представени доказателства за изпълнение на визираните в тази законова норма изисквания за издаването на прекратително постановление от ЧСИ.

Що се отнася до искането за спиране на изпълнението, основанията за това са изчерпателно посочени в чл. 432, ал. 1 ГПК, като наличието на твърдяното в жалбата не попада сред тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ад. 2, т. 2 ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,''което смята за несеквестируемо. Отговорът на въпроса представлява ли налагането на запор насочване на изпълнение, който е обуславящ за произнасянето по жалбата, се съдържа в т. 1 и т. 3 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК. Посочено е в решението, 2 че съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГГ1К наложеният запор обхваща само секвестируемата част от вземането на дъжника. Посочено е също така, че запорът, като изпълнително действие не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава и е несъвместимо с несеквестируемостта. Въз основа на това, дори да се приеме, че наложеният запор нарушава несеквестируемостта на вземане на длъжника, то самото налагане на запор не представлява насочване на изпълнението, респективно обжалваемо изпълнително действие по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Това е така, тъй като длъжникът може да се разпорежда с наличните суми по банковата си сметка в несеквестируемия им размер, независимо от наложения запор. В този случай, ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Никаква угроза от нарушаване правата на длъжника-жалбоподател не представлява наложеният запор върху банковите сметки, тъй като в запорното съобщение до третото задължено лице достатъчно ясно и по достъпен начин са указани ограниченията по чл. 446 ГПК и ако такива са налице, то същият би следвало да ги съобрази.

Относно твърдяното в жалбата, че изпълнителни действия срещу него не са били извършвани в продължение на повече от две години, следва да се отбележи следното:

Освен предприетите изпълнителни действия, следва да се вземат предвид и депозираните от взискателя молби за извършването на конкретни изпълнителни действия.

Аргумент в гази насока е вложеният в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК смисъл.

Текстът на цитираната разпоредба визира именно дез интерес прането на взискателя по вече образувано изпълнително дело. В този смисъл институт на т. нар. „перемпция" се явява санкция спрямо бездействащия изискател. Видно от кориците по изпълнителното дело, ответното дружество не е дало повод за подобен извод. Още с молбата за образуване на производството, е поискано извършването на изпълнителни действия, е оглед удовлетворяване вземането на взискателя. Същевременно е извършено упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ.

В Тълкувателно решение № 2/2023 г.., постановено по т.д. № 2/2023 г.. па ОСГТК на ВКС, е възприето, че ново писмено искане но делото, отправено оз кредитора след настъпване на перемнцнн, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Изпълнено е условието нa определеност на дължимата зашита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта зa принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.

С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал.

1, т. 8 I МК става но право и също така по право се обезсилват и вече предприетите но делото изпълнителни дсйствнн. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен сфект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД. По тази причина, в тълкувателния акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В контекста на тълкувания въпрос използването на израза „валидност на изпълнителното действие“ цели да посочи процесуалноправната недопустимост действия в рамките на неприклюочилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при нов допустим изпълнителен процес. Смисълът не е да се разпрострат тези процесуални последици с обрат на сила върху действията, с конто по силата па материалноправна норма погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, част от дълга е погасен, трети лица са придобили права. Перемицняга и давността са различни правни институти, с различни правни последици.

Поради изложеното жалбата на длъжника твърдения, с които се оспорват действията на ЧСИ Стоян Матев, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

3

По разноските:

С оглед изхода на производството Съдът намира, че на взискателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 50 евро.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на М. К. М. с ЕГН: **********, срещу: Изпълнително действие на ЧСИ С.Х. по изп. дело № 20178630402339, като неоснователна.

ОСЪЖДА М. К. М. с ЕГН: ********** със съдебен адрес: ф.София, ул.****, надпартер, чрез адв. А.В.Г. от АК София, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, КИК: 831609046. представлявано от П.П. - Изпълнителен директор и инж. М.П. Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител - юрисконсулт П.П.. адрес: гр. София. ул. „Ястребец" № 23Б, сумата в размер на 50 евро за процесуално представителство пред въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4