Решение № 5442 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5442 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100504105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Я. М. Р. срещу решение № 1401/25.01.2024г., постановено по гр. дело № 477/2023г. по описа на СРС, 75-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Министерство на здравеопазването иск по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 39 424.05 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021г. до 13.07.2023г.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било незаконосъобразно и неправилно. Първоинстанционният съд безкритично приел, че прекратяването на дейността на работодателя й ДМСГД – Хасково с Постановление № 30/2021г. на МС било законосъобразно и че трудовата й книжка и заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение й били връчени законосъобразно. СРС не съобразил, че съгласно Постановлението, трудовите договори следвало да бъдат прекратени с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, каквото можело да й бъде връчено най-рано на 05.02.2021г., а прекратяването да се осъществи най-рано на 15.02.2021г.

Неправилно СРС се доверил на твърденията на ответника и приел, че ответникът Министерство на здравеопазването не бил правоприемник на задълженията на ликвидирания правен субект – позовава се на чл. 4 и чл. 6 от Постановлението. Излага, че на 12.02.2021г. отказала да подпише едностранно подписана от директора заповед за прекратяване на трудовия й договор, тъй като същата не била съобразена с 1 изискванията на Постановлението – министърът на здравеопазването до 12.02.2021г. да издаде заповед за реда, по който имуществото на ДМСГД ще бъде предадено. Заявила, че ще стори това в понеделник – 15.02.2021г., ако изискванията на Постановлението били спазени. Тогава и служителката и директорът на ДМСГД й заявили, че в същия ден ще изпратят всички документи на дома в НОИ-Хасково, тъй като уговорката с НОИ била това да стане до 15.00 часа. Така заповедта за прекратяване на трудовия й договор и трудовата й книжка били предадени заедно с документите на ликвидирания ДМСГД-Хасково. Излага твърдения за комуникацията си с различни институции, пречки, административни спънки и неудобства от различен характер и невъзможност да получи документите, касаещи трудовото й правоотношение. Трудовата й книжка била пусната в пощенската й кутия на 10.03.2022г., а заповедта за прекратяване така и не получила. Намира, че след като предизвестие и заповед за прекратяване не й били връчени и след като лечебното заведение не спазило законовоустановения ред да приключи трудовия й договор, то трудовото й правоотношение продължило, предвид на което ответникът, като правоприемник на лечебното заведение (чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ) по чл. 4, чл. 6 от Постановление № 30/2021г. на МС, следвало да й заплати полагащото й се трудово възнаграждение за периода след 12.02.2021г. Заповедта за прекратяване, издадена без предизвестие, противоречала на разпоредбите на закона и се явявала нищожна. Постановление № 30/2021г. на МС също противоречало на закона и било нищожно, тъй като 30 дневният срок за предизвестие било невъзможно да бъде спазен.

ДМСГД-Хасково, бидейки лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, след като не спазил изискванията на закона за прекратяване на трудовия договор с ищеца, имал поне един служител, предвид на което закриването му не настъпило и дейността му не била преустановена. Моли въззивният съд да отмени заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и да й присъди трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021г. до депозирането на въззивната й жалба в съда. В хода на производството пред въззивния съд поддържа жалбата. Излага още, че било абсолютно недопустимо прекратяването на трудовото правоотношение да бъде извършено без връчване на предизвестие, като излага подробни съображения в тази връзка. Заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, едностранно подписана от директора на лечебното заведение, никога не й била връчена, а директно била архивирана в НОИ – на много по-късен етап успяла да се снабди от НОИ, където се съхранявало трудовото й досие с обем от 36 страници, като пред въззивния съд представя същото и моли съдът да обърне внимание, че на л. 35 и л. 36 се намирали и двете заповеди, т.е. и предназначеният за нея екземпляр, което доказвало твърдението й, че последният изобщо не й бил връчен.

Ответникът Министерство на здравеопазването, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал писмен отговор. В хода на производството пред въззивния съд оспорва същата като неоснователна.

2

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Исканията на въззивника Я. М. Р. съдът да отмени заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и да й присъди трудово възнаграждение за периода след 13.07.2023г. до депозирането на въззивната й жалба в съда по същество представляват нови искове, съединяването и разглеждането на които е недопустимо в това производство.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства – заповед № 00007/07.10.1986г., допълнително споразумение към трудов договор от 19.03.2003г. и копие от страниците на трудовата книжка на ищеца Р., неоспорени от страните, съдът приема за установено, че между тях съществувала валидна трудовоправна връзка, по силата на която ищецът изпълнявала в Дом за медико-социални грижи за деца – Хасково (ДМСГД-Хасково) длъжността лекар. Не е спорно, че с Постановление № 30/01.02.2021г. за структурни промени в системата на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 10 от 5.02.2021г., Министерски съвет постановил закриване на работодателя на ищеца ДМСГД-Хасково, считано от 15 февруари 2021г.

Предвид нормата на чл. 4 от Постановлението, активите и пасивите, както и другите права и задължения на ДМСГД-Хасково се поемат от ответника Министерството на здравеопазването.

Със заповед № РД-02-38/05.03.2021г., в изпълнение на Постановление № 30/01.02.2021г. за структурни промени в системата на здравеопазването, министърът на здравеопазването определил състава на ликвидационната комисия, която да извърши действията по ликвидация. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Постановлението трудовите правоотношения с работещите в лечебното заведение следвало да се уредят съгласно чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – прекратяване в случаите на закриване на предприятието с писмено предизвестие, отправено от работодателя до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ.

В случая ищецът твърди, че предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение въобще не й било отправяно, а направо на 12.02.2021г. й била поднесена за подпис заповед за прекратяване на трудовия й договор, подписана от директора на ДМСГД - Хасково. Твърдението на ищеца Р., че не й било връчено предизвестие не е оспорено от ответника – с отговора на исковата молба същият 3 възразява, че не съхранява архива на закритото лечебно заведение, архивът бил предаден на ТП на НОИ – Хасково.

Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ДМСГД – Хасково не е представено като писмено доказателство по делото.

Пред настоящата съдебна инстанция като писмено доказателство е приета заповед № 26/12.02.2021г. на директора на ДМСГД – Хасково. Видно от съдържанието на документа, същата била издадена в изпълнение на Постановление № 30/01.02.2021г. за структурни промени в системата на здравеопазването, с което считано от 15.02.2021г. ДМСГД - Хасково се закривал, поради което и на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради закриване на предприятието, считано от 15.02.2021г. се прекратявал трудовият договор на ищеца д-р Я. М. Р.. За връчването на заповедта е оформен отказ, удостоверен с подписите на служителя Пенка Георгиева и още две лица – свидетели на отказа, с посочени имена, ЕГН и адреси.

Предвид нормата на чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява с едностранно писмено изявление от едната страна до другата страна по правоотношението. За настъпването на конститутивния ефект от упражненото преобразувателно право на страната по трудовото правоотношение да го прекрати едностранно е необходимо получаването на писменото й изявление от другата страна.

При липсата на законова забрана в обратния смисъл прекратяването на трудовото правоотношение и конкретно връчването на заповедта за уволнение подлежи на установяване в гражданския процес с всички доказателствени средства. От удостоверителния запис върху заповед № 26/12.02.2021г. на директора на ДМСГД – Хасково и от изричното и многократно поддържано в хода на делото признание на ищеца, че на удостоверената в документа дата 12.02.2021г. отказала да положи подпис в заповедта, подписана от директора на ДМСГД – Хасково, съдът приема за установено, че на ищеца на 12.02.2021г. била връчена процесната уволнителна заповед № 26/12.02.2021г. на директора на ДМСГД-Хасково, с която работодателят прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Със същата заповед в законовоизискуемата писмена форма работодателят едностранно ясно изразил волята си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца при условията на неспазено предизвестие, за което постановил да й се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестието в размер на една брутна заплата – 1359.45 лева (ведомост за м.01.2021г.). Заповедта била представена на ищеца за подпис, с което бил завършен и фактическият състав на чл. 335 КТ по прекратяване на трудовото й правоотношение. Отказът на ищеца да получи заповедта, с инкорпорирана в текста на документа воля на работодателя за прекратяване на трудовоправната връзка с ищеца при условията на неспазено предизвестие, не влияе на правния резултат, а именно прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от посочената в заповедта 4 датата на прекратяване – 15.02.2021г., щом по делото, включително от многократно поддържаното й признание на факта се установява, че ищецът била добре запозната със съдържанието на заповедта.

Сочените от ищеца причини, че отказала да подпише, тъй като министърът на здравеопазването до 12.02.2021г. не издал заповед за реда, по който имуществото на ДМСГД ще бъде предадено, са напълно ирелевантни и не променят извода на съда за настъпило прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ДМСГД-Хасково.

Ето защо при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява, че трудовото й правоотношение с ДМСГД-Хасково продължило през исковия период, предвид на което искът й за заплащане на трудово възнаграждение като неоснователен правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски пред въззивния съд има ответникът.

Същият не претендира и не доказва сторени такива, предвид на което с решението си въззивният съд не присъжда разноски.

С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават за сметка на съда.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1401/25.01.2024г., постановено по гр. дело № 477/2023г. по описа на СРС, 75-и състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове: