Решение № 24 от 13.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 500/2022
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 24.07.2025
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1, ал. 46, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1, ал. 46, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Търговско дело № 20225300900500 по описа за 2022 година
Ищците А. Д. М., С. Д. Б., С. К. Б. и В. С. М., ЕГН **********, представлявана от своя родител и законен представител А. Д. М., твърдят, че на **** в гр. **** на кръстовището на **** и бул. **** /****/ А. Д. Д., управлявайки лек автомобил марка “БМВ“, рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, вследствие на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Дачия“, модел Логан с ДК№ ****, в резултат на което е причинил смъртта на Д. К. Б..
Ищците А. Д. М. и С. Д. Б. били негови дъщеря и син, С. К. Б. негов брат, а В.
С. М. негова внучка. Ищците посочват, че с Присъда № 260014 постановена по нохд №****г. Окръжен съд **** е признал подсъдимия А. Д. Д. за виновен в това, че на **** при управление на МПС марка “БМВ“ , рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б., като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.91g/L и 2.27 g/L в урината и след употреба на наркотични вещества- кокаин.
Със Застрахователна полица валидна от ****г. до ****г. “Застрахователна компания Лев Инс“ АД се е задължила да покрие в границите на определената в полицата застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него 1 на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на лек автомобил марка “БМВ“ , ДК№ ****. Ищците твърдят, че вследствие на описаното по- горе ПТП са претърпели, търпят и ще продължат да търпят до края на живота си огромни неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, чувство на празнота, неимоверна мъка и печал от загубата на техния роднина- баща, брат и дядо.
Нещастният пътен инцидент превърнал този ден в най-тежкия от живота им до момента. Смъртта на Д. Б. отворила огромна празнина в душите им, като почернила сплотеното им семейство.
Към **** Д. К. Б. бил на *** години, работещ човек, в добро здравословно състояние, ползващ се с авторитет и уважение в обществото. Смъртта му настъпила неочаквано, по време, когато Д. Б. упражнявал дейността си като ****. Внезапната му смърт, причинена от пиян водач на друго МПС била огромен шок за А. М.. Помежду им, като баща и дъщеря, съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали постоянна връзка. Отбелязвали заедно в тесен семеен кръг личните и националните празници, рождени дни, именни дни, Бъдни вечер, Нова година, Великден и др. Честоходили заедно на почивки извън ***. Починалият Д. Б. отгледал, възпитал и осигурил образованието на дъщеря си А. М., помагайки и да преодолява трудностите в животакакто морално-психически, така и финансови. Д. Б. бил единственият човек, от когото А. М. можела да очаква и получи помощ. Представлявал истинска опора за дъщеря си.
Моралните страдания за А. М. от неочакваната и несвоевременна загуба на нейния баща били огромни и за цял живот. Загубата му се отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние, търпяла много морални болки и страдания в резултат на неговата смърт.
Към датата на смъртта на своя дядо В. М. била на *** годишна възраст. Въпреки малолетието си В. била изключително силно привързана към своя дядо. Тя г о е възприемала, като мъжа, който се грижи за майка й и нея самата. Между двамата- дядо и внучка, съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, взаимна привързаност. След смъртта на Д. Б., В. не спирала да пита за него и да търси и очаква да го види. Страда от обстоятелството, че Д. Б. не се появявал в ежедневие й. Мисли си, че дядо й вече не я обича и затова е изоставил нея и майка и.
Обвинява и себе си за тази ситуация.
Фактологията, обуславяща претърпените от С. Б. вреди, е идентична с тази на сестра му А. М., тъй като двамата били отгледани от починалия им баща с еднаква грижа и любов, без да бъдат делени.
Смъртта на Д. Б. настъпила неочаквано и за брат му С. К. Б.. Починалият Д. Б. бил по-големият от двамата братя. Отгледани и живели заедно през целия си живот до 2 смъртта на Д., между тях съществувала изключително силна братска привързаност, обич и уважение. Дори и след като всеки един от тях създал свое семейство, двамата братя продължили да се виждат почти ежедневно, да споделят един с друг своите успехи и проблеми. Починалия Д. Б. бил по-големият от двамата братя и, като такъв, винаги се грижел за ищеца, помагайки му с каквото може, както морално, така и финансово. Моралните страдания за С. К. Б. от неочакваната и несвоевременна загуба на неговия батко били огромни и за цял живот. Загубата му се отразила изключително негативно на здравословното му и емоционално състояние, търпи много болки и страдания в резултат на неговата смърт.
Ищците искат съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: за А. Д. М.- 150 000 лева, за С. Д. Б.- 150 000 лева, за С. К. Б.100 000 лева и за В. С. М.- 100 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на инцидента- ****г., до пълното изплащане на сумата.
В срок е постъпи отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете. На първо място не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на “БМВ“ , ДК№ **** и ЗК „Лев инс“ АД към датата на настъпване на инцидента; факта на настъпване на процесното ПТП на посочената дата и между посочените участници, както и че по отношение на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество е налице влязла в сила присъда. Ответникът оспорва механизма на настъпването на ПТП, като твърди, че вредоносния резултат е съпричинен от действия на починалото лице. Излага конкретни съображения. Оспорва претендираните вреди. Твърди,че ищците не са търпели вреди в претендирания обем.
Ищецът оспорва претенцията и по размер. Твърди, че претендирания размер на обезщетението е прекомерен и е в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД., а освен това била приложима и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорно се установява реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие. Съгласно влязлата в сила присъда по НОХД № **** г. на ОС- *** А. Д.
Д. е признат за виновен в това, че на **** г. на кръстовището на **** и **** (****) при управления на МПС БМВ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по чл.
50, ал. 1, ал. 46, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Б., като деянието е извръшено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.91 g/L и 2.27 g/L в урината и след употреба на наркотични вещества- кокаин и е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което е осъден на 5 години 3 лишаване от свобода.
Безспорно между страните е обстоятелството, че към момента на инцидента е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посочения лек автомобил с ответника.
От представените удостоверения се установяват твърдените родствени връзки, между ищците и починалия.
По делото е приета КСМАТЕ, която дава заключение, че причина за смъртта е остра кръвозагуба, настъпила в следствие на разкъсване на дясната камера на сърцето, което правело случая практически неспасяем. Установявала се и причинна връзка между травматичните увреждания по тялото и смъртта на Д. Б. и възникналото на **** г. ПТП. Определен е механизмът на ПТП, както и че от техническа гледна точка причината за ПТП е, че водачът на л.а. „БМВ 530“ е навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да спре и да пропусне л.а. „Дачия Логан“ (управляван от починалия). Скоростта на автомобила „БМВ 530“ в момента на удара била около 101 км/ч, а на автомобила „Дачия Логан“ около 32 км/ч. Анализът на пътната ситуация показвал, че от момента, в който автомобилът „БМВ“ е навлязъл в кръстовището, водачът на л.а. „Дачия“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, освен в хипотеза, при която се движи със скорост по-малка от 4 км/ч. Водачът на л.а. „БМВ“ от друга страна имал възможност да избегне удара, като спре преди да навлезе в кръстовището. Според експертите починалият е бил без поставен обезопасителен колан, но заради високо енергийния удар с или без колан биха настъпили травматични увреждания несъвместими с живота.
Експертизата е обоснова, не е оспорена и следва да бъда кредитирана.
Влязлата в сила присъда е задължително при разглеждането на гражданските последици на деянието- чл. 300 ГПК. С оглед на това с категоричност се установява вината на водача на автомобила „БМВ“ за настъпилото ПТП и за причинената смъртта, но това не изключва приноса на починалия. Приносът е обусловен от това дали поведението на пострадалия/починалия реално е допринесло за настъпването на вредите.
Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, относно определяне на обема на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал участник в ПТП: Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, според която при определяне 4 степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Наред с това приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, т. е. от ответника. Недопустимо е прилагане на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и главно доказване, а е само предполагаем. В нарушение на процесуалните правила би било признаване на съпричиняване на вредоносния резултат при деликт въз основа на предположения. В този смисъл Решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ІІ т. о.; Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV г. о.; Решение № 169/2.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ІІ т. о.; Решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о.; Решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІI т. о.; Решение № 107 от 6.08.2021 г. по гр. д. № 2019/2020 г. на III г. о.; Решение № 347 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на IV г. о.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства такова поведение на починалия не се установява. Той се е движел по път с предимство и до навлизането на л.а. „БМВ“ в кръстовището не е имал задължение да го възприема като опасност. След навлизането на автомобила, вече не е съществувала възможност за избягване на удара между двете МПС. Не се доказва и съществувала за Д. Б. възможност да възприеме другия автомобил като опасност в по-ранен момент, съответно да съобрази поведението си с него. Съпричиняване не може да бъде обосновано и от установената липса на предпазен колан, поставен от починалия при инцидента. Съгласно приетата КСМАТЕ ударът е бил високо енергиен с направление към пострадалия, поради което с и без предпазен колан биха настъпили увреждания несъвместими с живота. Поради това следва извод, че по делото липсват обективни данни, въз основа на които може да се направи извод, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредата.
Разпечатката съдържа 30 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc3d1b73-21ce-496d-a9e8-de3ad967e711