Определение № 5027 от 04.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16246/2025
- Вид
- Определение № 5027
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5027 гр. София, 04.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110116246 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Ч.
В. П. и И. Д. Г..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Ч. В. П. главни кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1842,41 евро (3603,45 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** **, офис № 2, аб. № ** период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 458,95 евро (897,63 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г., сумата от 22,54 евро (44,09 лева), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,99 евро (11,72 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил и евентуални искове срещу ответника И.
Д. Г. с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника в случай на отхвърлянето на главните искове да заплати на ищеца следните суми: 3603,45, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, офис № 2, аб.№** период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 897,63 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г., 44,09 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., 1 ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 11,72лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 14.03.2025 г.
Ищецът твърди, че между него и Ч. В. П., който бил собственик на имота не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ответникът се е обогатил неоснователно с ползваната топлинна енергия в имота. Посочва, че в сградата е извършвана услуга дялово разпределение от страна на „Бруната“ ООД, като за имота били издадени изравнителни сметки. Твърди, че другият ответник И. Д. Г. е владелец на имота, като той също не бил подписал договор с ищеца. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от двамата ответници.
Ответникът Ч. В. П. признава, че е придобил имота във основа на публична продан и постановление за възлагане от ЧСИ влязло в сила на 06.06.2015 г. Посочва, че след постановлението за възлагане другият ответник предявил иск по чл. 19, ал. 3 срещу бившите собственици, като изпълнителното производство е било спряно, а ответникът Ч. В. П. не бил въведен във владение на имота. Впоследствие искът на И. Д. Г. е бил отхвърлен, като определението с допуснатото обезпечение е било отменено.
Посочва, че И. Д. Г. е предявил и срещу него иск за собственост на процесния имот. Твърди, че до 30.10.2023 г. ответникът И. Д. Г. е владял процесния имот, когато владението окончателно е било предадено на Ч. В. П.. Счита, че доколкото се претендира вземане на основание неоснователно обогатяване, то обогатилото се лице е това, което е ползвало топлинната енергия за процесния имот, а именно другият ответник. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на главните искове на ищеца и присъждането на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба другият ответник И. Д. Г. оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е пасивно легитимиран по предявените искове, доколкото не е бил клиент на ищеца.
Оспорва да е владял процесния имот в процесния период, както и да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Възразява ищецът да е отправял покани за заплащане на суми за топлина енергия, съответно да е изпаднал в забава. Счита, че спрямо него не следва да се прилагат общите условия на ищеца, доколкото двете лица не се намират в облигационна връзка. Оспорва всички предявени искове по размер, доколкото счита, че начислените суми не са начислени правилно. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклада по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правно основание вр. чл. 59 ЗЗД и чл.
2
86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3. липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
По искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По доказателствата и доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба от Ч. В. П. писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Д.“ ООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане от страна на ищеца за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, което искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
Ответникът И. Д. Г. е поискал допускането на един свидетел при режим на довеждане относно доказването на обстоятелствата във връзка с владението на имота, което искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
Ответникът Ч. В. П. е поискал по делото да бъдат приложени 3 предходните дела между него и ищеца за предходни периоди за процесния имот, но искането следва да бъде оставено без уважаване, доколкото настоящето дело е с различен период и предходните дела са неотносими с предмета на доказване.
Ищецът е поискал да бъде изискано от ЧСИ да представи протокол за въвод във владение на ответника Ч. В. П. от 30.10.2023 г., но доколкото същото доказателство е представено в отговора на исковата молба на ответника искането следва да бъде оставено без уважаване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 31.03.2026 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба от Ч. В. П. писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лицепомагач на страната на ищеца - „Д.“ ООД.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Д.“ ООД в едноседмичен с р о к от получаване препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за абонатен № ** за имот, находящ се на адрес *****, офис № 2, аб. № ** период от 01.05.2022 г. до 31.10.2023 г., в това число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които 4 страната е създала пречки.
ДОПУСКА СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба при депозит в размер на 250,00 евро, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Х. Д. Б.
ДОПУСКА ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250,00 евро, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключението след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника И. Д.
Г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на Ч. В. П. за прилагането на предходни дела между страните, както и искането на ищеца да се изиска от ЧСИ да представи протокол за въвод във владение на ответника Ч. В. П. от 30.10.2023 г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.