Определение № 394 от 13.09.2022, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Пещера, 13.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20225240100891 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба от В. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. „Самоковите" № 25А чрез адвокат П. С. П.

– САК адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 и т. 2 избирам и давам съгласие връчването на съобщения и книжа по делото да се извършва чрез: единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за сигурно електронно връчване до /наименование: Адвокат П. С. П., ЕИК:

180639388/, срещу "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б.

Твърди ищцата , че на 09.04.2021 г. между нея и ответното дружество "СТИК - КРЕДИТ" АД е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 683622, по силата на който е усвоена главница в размер на 300 лв. Посочените в договора годишен лихвен процент и Годишен процент на разходите са 0 %. На 18.05.2021 г. кредитът е погасен предсрочно, като са заплатени 415 лв., издадена е от Изипей АД разписка № 0300013107455230 от 18.05.2021 г.

В чл. 13 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция.Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 13 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, . В общите условия, към които препраща чл. 13, ал. 2 от договора е посочено (в раздел VIII), че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21 години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в "Стик-Кредит" АД;

1 служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Във връзка с така посочените изисквания за обезпечение, в чл. 23 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в чл. 19 от договора ще причини на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай че кредито получателят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 19 от договора не се предвижда предоставяне на обезпечение, а се указва правото на кредитора да прехвърля вземанията си, от кредитополучателя е изискано заплащането на неустойката по чл. 23 от договора за непредоставяне на обезпечение. В чл. 23, ал. 2 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай че посочената неустойка стане дължима от страна на кредитополучателя, последният да я заплати с периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В резултат на това и видно от предоставеното от издадената от Изипей АД разписка № 0300013107455230 от 18.05.2021 г., въпреки че лихвения и годишния процент на разходите са 0 %, от кредитополучателя е изискано и същият е заплатил на 18.05.2021г. сумата от 415 лв. за предсрочното погасяване на задълженията по кредита.

Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Аргументите са следните:процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12. Наред с изложеното счита, че процесният договор е сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват волеизявленията на страните, като същият не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит). Договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи.

Соченото обстоятелство води нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.

Клаузите на чл. 23 във връзка с чл. 13, ал. 1 и 2 от договора, както и клаузите на членове 17 - 22 от общите условия представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка, като

Изложеното обуславяло недействителността на процесния договор поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.Ю ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР и годишен лихвен процент в размери от 0 %, които не са реално приложимите в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.

68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно 2 нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.

Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел".

В процесния случай се явява неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Предвид изложените съображения, счита, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя страна влече цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Уговорената „такса за продължаване на срока на кредита" в чл. 4 от Договора, както и таксите за събиране на просрочени вземания в чл. 5 от договора, които се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори пряко противоречат на чл. 33 от ЗПК, където се предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Наред с това същите са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК, като заобикалящи изискването за максималното дължимо към кредитора при забава на заплащане на задълженията по кредита.

Процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т, 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

Клаузата на чл. 23 от договора за кредит цели заобикаляне и на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.

Предвид всичко описано дотук счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен. В случай че съдебният състав приеме, че договорът е валиден и действителен смятам, че отделните клаузи, съдържащи се в него са нищожни поради нарушаване на закона на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респективно 3 поради неравноправност на основание чл. 146 ЗПК.

В тази връзка счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 115 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и усвоената главница в размер на 300 лв.

С оглед изложеното, моли да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б, да заплати на В. Г. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ***, сума в размер на 115 лв.. представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Постъпил е в срок отговор от ответното дружество. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Твърди че на 09.04.2021 година между „СТИК КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца В. Г. Н., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние с № 683622, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 300 лв. (триста лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ.