Решение № 621 от 22.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Борислава М. Борисова при участието на секретаря В. Тр. Х. в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605594 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 404 от 14.09.2023 г., постановена по НОХД № 1693/2022 год. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, подсъдимият Г. Е. Л. е признат за виновен в това, че на 07.01.2021 г., около 21.00 часа, в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, пред Народно читалище „В. Левски“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с В. Р. А. (съизвършител), непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, и с Д. С. В. (помагач), непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 20 лева, съдържаща 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А21С“ с ИМЕЙ -1 № 351964889246189/01 и ИМЕЙ-2 № 352026289246182/01, на стойност 201.26 лева, 1 бр. портфейл на стойност 6 лева, връзка ключове на стойност 8 лева, ключове от каса на стойност 9 лева, 1 бр. карта-памет „Самсунг 64ГБ“ на 1 стойност 15 лева и сумата от 30 лева, всичките вещи на обща стойност 289.26 лева, от владението на Я.Н.-З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дръпнал З. за дясната й ръка и я съборил на земята – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.

1, т. 3 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл.

66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години.

Със същата присъда е осъден и подсъдимият В. Р. А., като е признат за виновен в това, че на 07.01.2021 г., около 21.00 часа, в гр. София, бул.

„Ботевградско шосе“, пред Народно читалище „В. Левски“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г. Е. Л.

(съизвършител), непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, и с Д. С. В. (помагач), непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 20 лева, съдържаща 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А21С“ с ИМЕЙ-1 № 351964889246189/01 и ИМЕЙ-2 № 352026289246182/01, на стойност 201.26 лева, 1 бр. портфейл на стойност 6 лева, връзка ключове на стойност 8 лева, ключове от каса на стойност 9 лева, 1 бр. карта-памет „Самсунг 64ГБ“ на стойност 15 лева и сумата от 30 лева, всичките вещи на обща стойност 289.26 лева, от владението на Я.Н.-З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – съборил З. на земята, след което издърпал чантата с инкриминираните вещи – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години.

С присъдата е осъден и подсъдимият Д. С. В., като е признат за виновен в това, че на 07.01.2021 г., около 21.00 часа, в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, пред Народно читалище „В. Левски“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, в съучастие като помагач, умишлено улеснил В. Р. А. (извършител), непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да 2 ръководи постъпките си, и Г. Е. Л. (извършител), непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на Д.ието и да ръководи постъпките си, да отнемат чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта на стойност 20 лева, съдържаща 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А21С“ с ИМЕЙ-1 № 351964889246189/01 и ИМЕЙ-2 № 352026289246182/01, на стойност 201.26 лева, 1 бр. портфейл на стойност 6 лева, връзка ключове на стойност 8 лева, ключове от каса на стойност 9 лева, 1 бр. карта-памет „Самсунг 64ГБ“ на стойност 15 лева и сумата от 30 лева, всичките вещи на обща стойност 289.26 лева, от владението на Я.Н.-З., с намерение противозаконно да ги присвоят чрез употреба за целта на сила – съборили З. на земята и издърпали чантата от ръцете й, като помогнал те да установят трайно владение върху вещите – взел ги от Л. и впоследствие изхвърлил чантата – престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл.

66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 1793.85 лева по сметка на СДВР и направените разноски в съдебна фаза в общ размер на 1680 лева по сметка на СРС.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Р. С. – служебен защитник на подс. Г. Л., с която се иска нейната отмяна поради незаконосъобразност и несправедливост на съдебния акт. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се установи с категоричност, че подс. Л. е съпричастен към извършеното Д.ие. Изложено е, че извършените от пострадалата З. две разпознавания са опорочени, тъй като на последната са били показани няколко отделни фотоалбума, а такива липсват в материалите по делото. В допълнение е посочено, че св. С. А. е заявил, че е участвал не само като поемно лице, но и като едно от разпознаваните лица при извършеното разпознаване. В този смисъл е посочено, че не е разпитано и другото поемно лице Г. П., поради което е налице непълнота на доказателствения материал. На следващо място е изложено, че изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза дава заключение, че изследваните файлове са негодни за целите на лицева 3 идентификация. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и да оправдае подс. Л. по повдигнатото му обвинение, като алтернативно се прави искане за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и замяна на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с „обществено порицание“ или намаляване размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, респ. определения изпитателен срок по чл.

69, ал. 1 НК до предвидения в закона минимум.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв. В. В. – служебен защитник на подс. В. А., с която се иска отмяната й и постановяване на нова такава, с която подс. А. да бъде изцяло оправдан. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, се иска намаляване размера на наложеното наказание.

С определение в разпоредително заседание от 20.09.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната инстанция.

На основание чл. 320, ал. 6 НПК към въззивните жалби на защитниците на подсъдимите Л. и А. се е присъединил и подс. Д. В. чрез защитника си адв. В.

К., като в искането за присъединяване е посочено, че атакуваната присъда е неправилна, доколкото не са доказани конкретни умишлени действия от страна на подс. В., с които да е улеснил извършителите на Д.ието да установят трайно владение върху вещите. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда и оправдае подс. В. по повдигнатото му обвинение.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Л. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в същата съображения, като моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. Л., респ. уважаване на алтернативните й искания, изложени в жалбата.

Защитникът на подс. А. също поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения, като в допълнение е посочено, че самата пострадала при разпита й пред първоинстанционния съд е заявила, че не е била в състояние да извърши разпознаване на лицата, които са извършили престъплението спрямо нея. Акцентирано е и върху заключението на видео4 техническата експертиза, а именно, че не може да се осъществи лицева идентификация на заснетите лица. С оглед на изложеното, от съда се иска да оправдае подс. А. по повдигнатото му обвинение, а в условията на евентуалност, при наличие на безспорни доказателства за вината му, да намали размера на наложеното му наказание.

Защитникът на подс. В. пледира за отмяна на постановената присъда и оправдаване на последния по повдигнатото му обвинение. На първо място е изложено, че вмененото на подс. В. Д.ие е несъставомерно, доколкото действията му не подпомагат извършителите във връзка с установяване на владение върху вещта. Отделно от това е изложено, че показанията, на база на които е произнесена първоинстанционната присъда, са изключително противоречиви. В този смисъл са изложени подробни съображения относно наличието на противоречия между показанията на свидетелите Ш. и Т. относно конкретните действия на подс. В.. Твърди се, че единствено св. Т. заявява, че подс. В. е взел чантата, но същият твърди при разпита си, че има проблеми със зрението и не е видял какво точно се случва през процесната нощ. Отделно от това са релевирани доводи за наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които са игнорирани от първостепенния съд, като е наложено несправедливо наказание на подс. В.. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени присъдата на СРС, като оправдае подс. В. по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за потвърждаване в цялост на първоинстанционната присъда, доколкото същата е законосъобразна, а наложените наказания са съобразени с тежестта на извършеното престъпление и с личността на подсъдимите.

Подсъдимите се присъединяват към казаното от защитниците им, като в предоставеното им право на последна дума молят да бъдат оправдани.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за отмяната й и връщането на делото на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Л.. Съображенията за това са следните:

5

Видно от диспозитива на атакуваната присъда, на подс. Г. Е. Л. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което е било отложено по реда на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Същевременно, в мотивите към присъдата, на стр. 20 от същата, е посочено, че на подс. Л. се налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години по реда на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК. В този смисъл е налице непреодолимо противоречие между мотивите и диспозитива на постановената присъда относно размера на наложеното на подс. Г. Л. наказание „лишаване от свобода“. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс. Л., доколкото последният е поставен в невъзможност да разбере какъв е размерът на наложеното му наказание. По идентичен начин и въззивният съд е възпрепятстван да извърши пълноценен контрол за законосъобразност на атакуваната присъда, доколкото липсва ясно обективирана воля от първостепенния съд относно размера на наложеното на подс. Л. наказание.