Решение № 1502 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110160038 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. Г. с ЕГН ********** срещу „П.Н“ ЕООД с ЕИК *********.

Ищецът Г. Д. Г. е предявил против „П.Н“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на публикувана на 03.09.2024 г. в електронната интернет платформа с адрес

„****“ и наименование

„ИНФОРМАЦИОННА

АГЕНЦИЯ

ПИК“ статия със заглавието „ГАВРА:

ПРОРУСКИЯТ ОЛИГАРХ И АВЕР НА А.Д-Г. Г., ПРЕВЪРНА БЪЛГАРСКАТА

ФЕДЕРАЦИЯ ПО БОРБА В САТЕЛИТ НА КРЕМЪЛ“, в която се съдържали клеветнически твърдения за ищеца, както и обидни изрази, нарушаващи честта, достойнството и доброто му име, ведно със законната лихва от 03.09.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че непосредствено под посоченото заглавие бил публикуван и колаж от три снимки – лично на ищеца, на А.Д и на В.П. На следващо място посочва, че след първия абзац на процесната медийна публикация бил налице прозорец със свързани новини, където бил поместен линк към статия с наименование „СКАНДАЛ!

ПО ЗАПОВЕД НА Г. Г. И АВЕРИТЕ МУ Х.М И Н.Г, МУТРИ УБИВАТ ОТ БОЙ

БАЩАТА НА МЛАДАТА БОРДОВА НАДЕЖДА Д.П“, която била публикувана на 02.09.2024 г. в същата „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ на домейна www.***.bg. Твърди, че в със съдържанието на цялата процесна статия и отделни изрази и пасажи се излагат неистински твърдения, за които се твърди, че били потвърдени от страна на лица, изпратили писмо в редакцията на „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ и служителите на службите за сигурност, както и обстоятелства, позорящи ищеца и грубо нарушаващи честта и доброто му име в обществото. В този смисъл посочва, че са следните изрази: „проруски олигарх“ и „дерибей“, който е „овладял“ Българската федерация по борба, посредством 1 поставените свои „марионетки“; ищецът е „изгонил“ от националния отбор на Република България, всички български състезатели и се е „гаврил“ със състезателите и треньорите от български произход, както и че по негова заповед са били „изгонени всички родни състезатели, с малки изключения“. На следващо място твърди, че с процесната публикация авторът внушавал, че ищецът е „протектирал“ и е осигурявал агенти за влияние, разузнавачи на службите за сигурност на Русия, като състезатели по борба в Република България. Сочи, че в процесната статия се излагали и твърдения, че българската държава инвестира в спорта, но „меценатът от село Микре харчи бюджетните ресурси в полза на чужда вражеска държава“, както и че вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“. Твърди, че с разпространяването до неограничен кръг лица на процесното заглавие на статията и съдържащите в нея изрази, както следва: „Гавра: Проруският олигарх и авер на А.Д-Г.

Г., превърна българската борба в сателит на Кремъли“; „…ловешкият дерибей от с.

Микре се гаври със състезатели и треньори..“; „... Но то не е плод на емоция.

Борецът, най вероятно, без да иска, повдигна завесата на една грижливо и методично подготвена схема, чийто изпълнител на родна почва е Г. Г..“; „... За неин политически проводник в България бил избрано друго дуо-А.Д и Г. Г.. В службите последният бил известен като „момчето за всичко на Д.....за Г.та се знаело, че нямо по-добър от него за мръсна поръчка“; „Казано накратко-всички елитни борци, влезли с протекциите на Г. Г. у нас са под контрола на силовите структури и служби в Русия, а някои от тях дори са под пагон.“; „…освен като агенти за влияние, Москва ги ползвала и като разузнавачи…“ и „логично „благодарение“ на подводницата си Г.

Г., Русия скандално си присвои и златния медал на България…“; „за да не бъдем голословни в твърденията си, че опитите на Г. Г. да слугува на Кремъл рушат, чупят цялата пирамида изградена от българската държава да развива родните спортисти…“; „…Видно е че държавата инвестира в спорта, а „меценатът“ от с.

Микре харчи бюджетните средства в полза на чужда вражеска държава...“;

„...вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“ и „...списъкът с руснаците, с които Г. Г. задуши и унизи българската борба е повече от интересен и доста показателен“, са били разпространени позорни обстоятелства, нарушаващи честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, както и че същите го уличавали в осъществяване на престъпления от общ характер по глава първа от НК. Продължава, че с изразите от процесната статия:

„Ловешкият дерибей от с. Микре се гаври със състезатели и треньори..“; „… Опитите на Г. Г. (подстрекаван от А.Д) да слугува на Кремъл рушат и чупят цялата пирамида изградена от българската държава да развива родните спортисти…“;

„Видно е че държавата инвестира в спорта, а „меценатът“ от с. Микре харчи бюджетните средства в полза на чужда вражеска държава...“; „..вместо за родни спортисти, средствата отиват за състезатели от Руската федерация или казано по-право с български пари Г. Г. финансира руското влияние и пропаганда“; „За капак разходите за този мъжки спорт, който Г. напълни с руски подводници, обаче се поемат не от бездънните му джобове, а от всички нас-българските данъкоплатци.

Парите идват от бюджета на Р. България, минават през Министерство на младежта и спорта и се изливат във федерацията по борба, за да потънат в черната дупка, зейнала благодарение на прокремълския олигарх от село Микре...“, които били разпространени до неограничен кръг лица, били отправени по отношение на ищеца обидни, позорни и нарушаващи честта, достойнството и доброто му име твърдения, внушаващи и уличаващи го в нееднократно осъществяване на незаконосъобразни действия, изразяващи се в явно разходване на парични средства от 2 държавния бюджет предоставени на БФБ по реда на ЗФВС за своя и чужда облага.

Сочи, че в резултат на така разпространената от ответника публикация претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни отрицателни емоции, обида, тежко засягане на обществената оценка за личността му, унижение, стрес, продължаващо и към момента безсъние, нехарактерно и повтарящо се повишаване в кръвното налягане, обезщетяването на които оценява на сумата в размер на 10000 лева.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „П.Н“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Твърди, че изложените в процесната публикация факти и обстоятелства са верни и отдавна известни на публиката и на спортната общност. Посочва, че според съдебната практика думата „олигарх“ не се възприемала за уронваща престижа, а за публично възприета и използваща се за квалификация за личности на прехода, добили имущество и власт през този период от време. Оспорва да е публикувал твърдяната от ищеца публикация от 02.09.2024 г., като твърди, че същата е публикувана от друг информационен cайт, а именно crimesbg.com, както и че вече не е общодостъпна. Навежда твърдения, че не е първоизточник на процесната статия, а същата е публикувана многократно и в други медийни източници. С оглед предходното, служители на ответното дружество преценили, че информацията била от особено съществен обществен интерес, поради което извършили проверка, чрез собствени източници, и без да променят нищо, вкл. графичното оформление, споделили процесната статия на сайта pik.bg.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже в кумулативност следните факти: че лице, на което ответникът е възложил извършването на тази работа, е извършил твърдяното противоправно деяние употреба на клеветнически и неверни изявления, както и нарушаващи честта, достойнството и доброто име на ищеца думи и изрази, а именно: употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази по отношение на ищеца в публикувана на 03.09.2024 г. в електронната интернет платформа с адрес „****“ и наименование „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ ПИК“ статия със заглавието „ГАВРА:

ПРОРУСКИЯТ ОЛИГАРХ И АВЕР НА А.Д-Г. Г., ПРЕВЪРНА БЪЛГАРСКАТА

ФЕДЕРАЦИЯ ПО БОРБА В САТЕРИТ НА КРЕМЪЛ“, с което е причинил на ищеца неимуществени вреди, вида и размера на същите, както и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди.

Между страните не се спори, а и същото се установява от партидата на дружеството „П.Н“ ЕООД с ЕИК ********* в ТРРЮЛНЦ при АВ, че ответното дружество доставя медийни услуги чрез интернет домейна **** и наименование „Информационна агенция ПИК“.

Съдът приема за установено по делото, че ответното дружество, като доставчик на медийни услуги има качество на възложител по отношение на автора на статиите, които са публикувани на електронния адрес на сайта ****, защото като възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други лица с извършване на действия, които спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствената си дейност – в случая дейността по представяне и разпространение на информация чрез медиите. Тази дейност се извършва в интерес на издателя на 3 електронното произведение, което дефинира положението му като възложител по отношение на автора на публикувания материал. Възлагането на работата не предполага непременно зависимост между възложителя и изпълнителя, поради това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и издателят на електронното произведение са в трудово правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез електронен сайт, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, поради което е без значение наличието или липсата на трудов договор между него и автора на статията. В този смисъл съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., в които е възприето, че издателят на съответното произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали.

Видно от констативен протокол от 03.09.2024 г. по описа на помощник-нотариус М.С при нотариус Б.Н, вписана в РНК под № 142, ведно с разпечатки на процесната статия от 03.09.2024 г., както и снимки към същата (л. 23-32 от делото), същата е публикувана в сайта ****, собственост на ответника.

Видно от представените по делото разпечатки на процесната статия в същата липсва позоваване на предшестваща статия от 02.09.2024 г. в сайта crimesbg.com, напротив – именно ответната медия е посочена като неин автор, респективно същата е представена като първоизточник на информацията.

С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът има качество на възложител по отношение на автора на статията, поради което е пасивно материално легитимирана страна по предявения иск, поради което същият следва да отговаря за вредите, причинени от съдържащите се в статията твърдени клеветнически изявления и обидни изрази по отношение на ищеца, като намира за недоказано възражението на ответника, че не е първоизточник на процесната статия.