Решение № 21 от 26.02.2024, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Никопол, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20234420100327 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск за собственост по чл.108 от ЗС от „***“ АД с. ***, общ.***, чрез адв.Г.Г. от ПлАК против Д. Д. *** от гр.***. В исковата молба, се твърди, че ищеца по силата на н.а. за дарение и договори за покупко- продажба, е придобил в собественост 681/720 ид.ч. от недвижим имот, представляващ друг вид недървопроизводителна горска площ, с идентификациенене № *** с площ от 3700кв.м в землището на с.***, общ.***, подробно индивидуализиран в молбата.Твърди, че ответника е арендатор на същия имот по силата на договор за аренда 17.08.2015г. , сключен със съсобственика *** за срок от 40 години, считано от 01.10.2015г. до 30.092055г. Към датата на сключване на договора за аренда, арендодателя *** е притежавал 1/54 идеална част от недвижимия имот.Твъри, че съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се изполва и управлява съгласно решение на съсобствениците, притежаващи повече от полувината от нея, поради което и отдаването на съсобствена вещ под наем/аренда/ следва да стане с решение на съсобствениците притежаващи повече от половината и. Поддържа се, че въпреки, че процесния имот, собственост на ищеца, се държи и полва от ответника, въз основа на Договор за аренда, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно/. На още по-голямо основание такъв договор за аренда не е противопоставим на трето лице, придобило след вписването му правото на собственост върху повече от 50% от съсобствеността, ако същото се противопоставя на продължаващото ползване от страна на арендатора. Аргумент в подкрепа на тази теза е разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗАЗ, според 1 която приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан. Излага също, че законодателят предвижда оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице, на което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, тъй като е придобило повече от половината от имота от съсобственици, които не са страна по договора за аренда. Ищеца твърди и това, че предвиденото в чл. 32 ЗС означава, че когато съсобственикът, който притежава по-малко от половината идеални части е отдал под наем/аренда/ общата вещ, а с това не е съгласен съсобственикът, притежаващ повече от половината идеални части, сключеният между други договор за наем/аренда/ му е непротивопоставим. Твърди също, че нито ищцовото дружество „***“АД, нито праводателите му от които е закупило съответните идеални части не са давали съгласие за сключване на договор за наем/аренда/ от страна на ***.Според ищеца изложеното, обосновава правният му интерес, да предяви иск по чл. 108 ЗС в защита на своите права в общата вещ. Излага още, че датата на придобиването на правотото на собственост на 681/720 идеални части от процесиите имоти през 2020 год., ищцовото не може да упражнява, в пълен обем правати си върху недвижимият имот, поради сключените договори за аренда от страна на ***. Въз основа на склюният договор за преаренда процесиият недвижим имот се владее и ползва от страна на ответника по настоящата молба Д. Д. В., като същия е заявен за ползване и оброботване и се признават като правни основания за ползване на зедемеделските земи в Общинска служба по земеделие гр.***. По този начин ищцовото дружество е лишено от правото да владее, ползва и обработва земеделските земи въпреки обстоятелството, че съсобственик и притежава 681/720 идеални части от имотите. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея.

Иска се от съда да бъде признато за установе по отношение на ответника, че ищеца е собственик на 681/720ид.ч. от

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, обл. ***, одобрени със Заповед №РД-18-1152/23.05.2018г. на Изп.Директор на АГКК с площ 3700кв.м. в местността «***», с предназначение на територията: ***, ***,

***, ***, ***, ***, както и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху същия.Представя доказателства.Прави доказателствени искания, претендира разноски.Представя писмена защита в хода по същество.

В срока по чл.131 от ГПС, ответника Д. Д. ***, чрез адв. В.К., от ПлАК депозира писмен отговор в който не оспорва наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, както и наличието на сочените от ищеца арендни договори, но твърди, че както и че имотите се владеят от ответника, но твърди, че същият ги владее на законно правно основание, което е именно договора за аренда.Не представя доказателства, не прави доказателствени искания.Възразява, че при сключването и на трите договора за аренда, ищеца не е собственик на процесните имоти.Представя писмени бележки в хода по същество и претендира разноски.

2

Съдът, след като се запозна със събраните писмени доказателства, прецени и съобрази становищата и възраженията на страните, намира за установено от правна страна, следното:

Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение № 191, т.2, рег. № 1486, дело № 33 от 28.10.2020г. и нотариален акт за покупко-продажба № 192, т.2, рег.№, 1487, дело № 334 от 28.08.2020г., и нотариялен акт за покупко – продажба № 198, т.2, рег. № 11516, дело № 340 от 03.11.2020г., всичките на нотариус *** с рег. № на НК ***, ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху 681/720 ид.ч. от процесния имот.

Не се спори межу страните също, видно и от представените писмени доказателства, че с договор за аренда на земеделски земи от дата 17.08.2015 год. П.*** е отдал под аренда на ответницата, Д. Д. В. описания по - горе недвижими имоти, за срок от 40 години, считано от дата 01.10.2015 год. до 30.09.2055 год. Не е спорно между страните, също, че арендателя П.

***, към монетна на сключване на аредния договор се явява собственик на 1/54идеална част от недвижимия имот.

От представените по делото от ОбСЗ гр.***, писмени доказателства, се установява също и че процесните имоти са били заявени за ползване и обработване от ответницата и същата служба им е признала това правно основание, което също не се оспорва.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: За уважаването на ревандикационен иск е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.

В настоящия казус безспорен е фактът на владението върху процесния имот, а именно, че същото се осъществява от ответната страна. Безспорно е и обстоятелството, че ищеца се явяват собственици на 681/720ид.ч. от процесния имот на основание сделките обективирани в нотариален акт за покупко – продажба.

Спор е налице по отношение на последната предпоставка - налице ли е правно основание за владението на ответника.

Ответникът твърди, че владее процесния имот, включително и претендираната от ищеца ид.ч., на правно основание – договор за аренда на земеделска земя от 17.08.2015 год. за срок от 40 години, сключен със съсобственик, притежаващ 1/54ид.ч. от имота.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ/в редакцията й към датата на сключване на договора/, когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Тази разпоредба обаче не е специална и не изключва приложението на общата норма на чл.32, ал.1 от ЗС, сочеща, че използването и управлението на общата вещ се извършва по решение на мнозинството от съсобствениците/решение №12/01.03.2018г. по гр.д.№1251/2017г., ІІг.о./ Договорът за аренда се явява договор за управление и може да бъде сключен от всеки от съсобствениците за цялата вещ, но ако съсобственикът сключил 3 договора не притежава повече от 1/2ид.ч. от вещта, този договор не е противопоставим на всеки от останалите съсобственици -заедно и поотделно, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо/например, получавайки припадащата се на дела им част от арендните вноски/. В случая договорът за аренда е сключен със съсобственик, притежаващ по-малко от ½ ид.ч. от земите, поради което и с оглед разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, същият е непротивопоставим на ищеца , който притежава повече от 1/2ид.ч. от имотите. Не се установи ищцовото дружество да е приело приели изрично или мълчаливо/да са получили арендни плащания/ договора. Не се установи и праводателите на ищеца да се приели изрично или мълчаливо договора. Ответната страна, върху която пада тежестта да докаже този изгоден за нея факт не е ангажирала надлежни доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ответната страна твърди наличие на правно основание за владението й, аренден договор, сключен със собственик, притежаващ по-малко от половината от имота, който е противопоставим на ищеца, то в нейна тежест е било да докаже приемането на договора от ищците, съответно от праводателите им.

Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че тъй като арендният договор бил вписан, преди закупуването на идеални част от имота, ищеца приел и тежестта , която била вписана върху него. Вписването на договора за аренда от съдията по вписванията има само за цел да осигури публичност и противопоставимост, с оглед чл.3, ал.5 от ЗАЗ-по отношение на арендатор по вписан по-късно договор за аренда. Придобиването на идеална част от земя, по отношение на която е налице сключен договор за аренда с друг съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2ид.ч., не води до извод за автоматично мълчаливо приемане на договора за аренда, било от праводателите, било от частните правоприемници.

Действително, правоприемниците могат да узнаят, че по отношение на имота е налице сключен договор за аренда/доколкото последният е вписан/, но не може да се приеме, че със сключването на прехвърлителните сделки, същите са приели и договора за аренда, сключен с друг съсобственик. Правоприемниците може да са сключили сделката именно защото знаят, че договорът за аренда им е непротивопоставим.

Предвид изложеното съдът приема, че по делото не бе доказано ответникът да владее на правно основание процесния имот, включително и собствената на ищеца ид.ч. от същияда има противопоставимо на ищците право да ползва тяхната ид.ч. от процесните имоти.

Заявените ревандикационни претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищцовото дружество, съобразно изхода на спора деловодни разноски в размер на общо 750.00лв.

Водим от горното съда

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС, в отношенията между 4 ищеца „***“ АД с.***, общ. ***, с ЕИК *** и ответника Д. Д. *** с ЕГН **********, че ищеца е собственик на 681/720 ид. ч. от земеделски имот, предмет на сделки обективирани в нотариален акт за дарение № 191, т.2, рег. № 1486, дело № 33 от 28.10.2020г., нотариален акт за покупко-продажба № 192, т.2, рег.№, 1487, дело № 334 от 28.08.2020г., и нотариялен акт за покупко – продажба № 198, т.2, рег. № 11516, дело № 340 от 03.11.2020г., всичките на нотариус *** с рег. № на НК ***, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ***, община ***, обл.

Разпечатката съдържа 29 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc3af709-9b8b-419d-ba26-121e1b194208