Решение № 183 от 26.08.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Габрово, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20264200500109 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България" ЕАД срещу решение № 453/15.12.2025г., постановено по гр. дело № 252/2024г. по описа на Районен съд – Габрово,, с което предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Йеттел България" ЕАД против Л. С. С., ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за установено, че Л. С. дължи „Йеттел България' ЕАД сумата в общ размр на 3823,96 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и три лева и деветдесет и шест стотинки) - главница представляваща сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 690/16.10.2023г. по ч.гр.д. № 1443/2023г. по описа на PC – Габрово, са отхвърлени.

Твърди се, че постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, по делото не е спорно, а и от 1 представените договори за мобилни услуги, допълнително споразумение и договори за лизинг, се установяват възникнали облигационни отношения между страните.Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Йеттел България" ЕАД, ответникът се е съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.С процесиите договори за мобилни услуги страните са поели насрещни задължения, като операторът е изпълнил задължението си да предостави достъп до електронната си наземна съобщителна мрежа, а основното задължение на абоната е именно заплащането на абонаментната такса и цената на потребените услуги.Месечните абонаментни такси са дължими от абоната, защото същите са уговорени в договорите за мобилни услуги и плащането им не е обвързано от използването на услугите на оператора за съответния месец. При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането им се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. От приложените по делото фактури се установяват предоставените услуги на ответника и претендираните за тях цени. Падежът на всички фактури настъпва петнадесет дни след издаването им и тези дати са изрично указани на фактурите. С изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на процесиите фактури и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси, еднократни такси и потребени услуги, абонатът е изпаднал в забава по отношение на оператора,което е основание за едностранното предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от страна на мобилния оператор.С предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя -поради изпадането му в забава, възниква задължението му за заплащане на неустойки. Размерът на претенднраните неустойки е формиран в съответствие с договореното между страните и не нарушава правата на потребителя и са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите.Твърди се още, че от представените по делото договори за лизинг и общите условия към тях се установява наличието на облигационни правоотношения между страните по делото, по силата на които дружеството - лизингодател се е задължило да предостави на Л. С. С. - лизингополучател ползването на съответната движима вещ по всеки от договорите срещу договорена обща цена на лизинговата вещ, а лизингополучателят се е задължил да заплати двадесет и три месечни вноски, 2 които да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.

"Иеттел България" ЕАД изпълнил задължението си да предаде на лизингополучателя описаните в договорите движими вещи във вид годни за употреба.Към датата на подаване на исковата молба, срокът на договорите за лизинг, сключени всеки за период от 23 месеца, е изтекъл и падежът на всички уговорени лизингови вноски е настъпил, което обосновава основателността на претенцията на мобилния оператор за остатъка от лизингови вноски и в частта за предоставеното с тези договори мобилни устройства.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срок е постъпил писмен отговор , с който жалбата се оспорва.

Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Решението е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение, първоинстанционния съд е отхвърлил предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Йеттел България" ЕАД против Л. С. С. да бъде признато за установено, че Л. С. дължи „Йеттел България' ЕАД сумата в общ размр на 3823,96 лв., главница, представляваща сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, по договор за мобилни услуги № 617726450 от 08.05.2017г., договор за мобилни услуги № 623869413 и договор за лизинг от 01.11.2020г., договор за лизинг за базови аксесоари № 623869420 от 01.11,2020г., договор за мобилни услуги № 624317412 от 22.02.2021 г., договор за мобилни услуги № 625035803 и договор за лизинг от 13.06.2021г., договор за лизинг за базови аксесоари № 625036227 от 13.08.2021г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 057295625 и договор за лизинг от 03.09.2021 г.. договор за лизинг за базови аксесоари № 625126523 от 03.09.2021г., за които 3 суми са издадени фактура № 7325623111/25.09.2021г., фактура№ 7326942503/25.10.2021г., фактура № 7328271853/25.11.2021 г. и фактура № 7329675403/25.12.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 690/16.10.2023г. по ч.гр.д. № 1443/2023г. по описа на PC - Габрово.

Пред първоинстанционния съд са представени следните договори, сключени между страните по делото:1. договор за мобилни услуги №623869413/01.11.2020 г. за телефонен номер ***, по който се претендират 24.37 лв. неплатени абонаментни такси и 63.13 лв. неустойка 2. Договор за мобилни услуги №624317412/22.02.2021 г. за телефонен номер *** – непратени такси 33.94 лв. и 145.98 лв. неустойка 3. Договор за мобилни услуги №617726450/08.05.2017 г. за телефонен номер *** – претенцията е за 155.96 лв. такси и 388.29 лв. неустойка.4.Договор за мобилни услуги №625035803/13.08.2021 г. за телефонен номер ********** - 21.74 лв. незаплатени такси и 125.02 ЛВ. неустойка.

Претендират се и незаплатени лизингови вноски по следните договори за лизинг:Договор за лизинг от 1.11.2020 г. за предоставяне на мобилно устройство в размер на 405.86 лв., договор за лизинг за базови аксесоари № 623869420/1.11.2020 г. -19.18 лв.; договор за лизинг от 13.06.2021 г. за ползване на мобилно устройство 781.77 лв. и договор за аксесоари № 625036227/13.08. – 46.46 лв.;договор за лизинг от 3.09.2021 г. за ползване на мобилно устройство – 1454.16 лв. и договор за лизинг за базови аксесоари № 625126523/3.09.2021 г. за аксесоари – 144 лв.

Съгласно приетото заключение на вещото лице, по договор за мобилни услуги №623869413/01.11.2020 г. за телефонен номер *** стойността на услугите е 160.70 лева, по договор за мобилни услуги №624317412/22.02.2021 г. за телефонен номер *** стойността на услугите е 55.33 лева.,по договор за мобилни услуги №617726450/08.05.2017 г. за телефонен номер *** -411.95 лева и по договор за мобилни услуги №625035803/13.08.2021 г. за телефонен номер ********** - е 204.02 лева.

Размерът на задълженията по договорите за лизинг, вещото лице определя както следва: По договор за лизинг 623869413/01.11.2020 г. - 318.89 лева; договор за лизинг 623869420/01.11.2020 г. - 15.07 лева;договор за лизинг 625035803/13.08.2021 г.

679.80 лева; договор за лизинг

4

625036227/13.08.2021г.. - 40.40 лева; договор за лизинг ***/03.09.2021 г. - 1272.39 лева и договор за лизинг 625126523/03.09.2021 г. - 126.00 лева.

Обща стойност на фактурираните задължения за лизинг 2452.55 лева.

От представените писмени доказателства и двустранно подписани договори, допълнителни споразумения, и саморъчно подписана декларация за връчване на потребителя на общите условия към договорите, се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги и лизинг.

Тъй като ответницата има качеството на потребител, договорите слудва да бъдат преценявани оглед разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП- чл. 146 от ЗЗП.

В Общите условия на оператора, част от съдържанието на договорното правоотношение, е посочено изрично, че месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонамент. В тази връзка въззивният съд приема, че цената на месечния абонамент е дължима независимо от цената на ползваните от потребителя услуги.Достатъчно за дължимостта на месечната такса е осигурената възможност от страна на оператора потребителя да има достъп до далекосъобщителните услуги, а не и реалното им ползване.В случая се установи, че поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на месечните вноски, достъпът до услугите на оператора е прекратен на 15.11.2021 г., след която дата на ответницата не се начислява месечна абонаментна такса, а неустойки, съобразно договорите.

Съобразявайки изложеното и представените писмени доказателства по делото, съдът намира, че е доказано наличието на непогасени задължения от страна на клиента за месечни абонаментни вноски по договорите за предоставени мобилни услуги, които са дължими и следва да бъдат заплатени.

Тъй като в заключението си вещото лице дава по- високи стойности на задълженията, с оглед на диспозитивнато начало, сумите следва да бъдат присъдени в размерите, в които са претендирани с исковата молба, които са както следва:Договор за мобилни услуги №623869413/01.11.2020 г. за телефонен номер ***, по който се претендират 24.37 лв. неплатени абонаментни такси, за периода 25.08.2021 г. -24.11.2021 г. 2. Договор за 5 мобилни услуги №624317412/22.02.2021 г. за телефонен номер *** – непратени такси 33.94 лв. за периода от 25.08.2021 г. -24.11.2021.3. Договор за мобилни услуги №617726450/08.05.2017 г. за телефонен номер *** – претенцията е за 155.96 лв.за 25.08.2021 -24.12.2021 г. такси.4.Договор за мобилни услуги №625035803/13.08.2021 г. за телефонен номер ********** 21.74 лв.за периода 25.08.2021 г. -24.11.2021 г. незаплатени такси.

Видно от представените по делото договори във всеки от тях е включена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най- високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различни стойност, на месечните абонаменти,потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най- ниския и най- високия месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок на договора, а при предоставено устройство за ползване на услугата се дължи и част от разликата между стандартната му цена по ценова листа и заплатената.Уговорената в процесните договори неустоечна клауза е само при предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя.