Решение № 152 от 29.08.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Харманли, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.ОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630100129 по описа за 2024 година

Предявен е иск за отмяна на Заповед, с която е наложена дисциплинарно наказание “Забележка“, намиращ правно основание в чл.357 ал.1 вр. чл.195 вр. чл.188 т.1 от Кодекс на труда.

В исковата молба са твърди, че ищецът И. П. Ч. ЕГН *** от с. Ефрем общ.

Маджарово, работи на длъжността „Горски надзирател“ при ответника ТП “ДГС Маджарово“ ЕИК *** гр. Маджарово.

Твърди се, че на 30.І.2024г. на ищеца му била връчена Заповед № РД-10-23 / 26.І.2024г., с която на основание чл.189 от КТ му било наложено наказание „Забележка“, за нарушение на трудова дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.3 от КТ - „неизпълнение на възложената работа“.

Ищецът счита наложеното наказание за незаконосъобразно, като оспорва, твърдението че е извършил нарушение на трудовата дисциплина, за което да бъде санкциониран. Оспорва изцяло изложеното в процесната заповед, поради което я обжалва.

В исковата молба се сочи, че в заповедта се приемало, че ищеца е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.3 от КТ - която разпоредба уреждала различни по вид хипотези за извършени нарушения на трудовата дисциплина:

„неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“.

Сочи се, че обстоятелствата въз основа, на които било наложено дисциплинарното наказание по чл.187 ал.1 т.3 от КТ, са за това, че на 30.ХІ.2023г.; 21.ХІІ.2023г. и 29.І.2023г. ищеца е подписал приемно- предавателни протоколи за отсечена и складирана на временен склад дървесина от подотдел 445-е. Сочело се, че ищеца е съставил констативен протокол с дата 03.І.2023г., твърдение което изцяло се оспорвало от ищеца.

Ищеца счита, че ако се касае за нарушение на трудовата дисциплина от дата 03.І.2023г., то прави възражение, че дисциплинарната отговорност е погасена по давност, доколкото в чл.194 от КТ нормативно били определени сроковете за налагане па дисциплинарни наказания.

Ищеца счита, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание не е мотивирана, а така също и работодателя не е установил по безспорен начин виновността му. Сочи се , че се за да е налице основанието по чл. 195 от КТ за упражняването на 1 потестативното право на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание, трябвало да е налице нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 от КТ.

В исковата молба се твърди, че преди налагане дисциплинарното наказание работодателят му поискал обяснения в съответствие със задълженията му по чл. 193 КТ за законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт и упражнил правото си за налагане на дисциплинарно наказание в сроковете по КТ.

Ищеца счита, че не е налице материално правното основание за упражняване правото на работодателя по чл.195 ал. 1 от КТ вр. чл. 187 ал.1 т.3 от КТ - нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената работа. Работодателят в заповедта не бил посочил обстоятелствата по извършване на нарушението и по-конкретно не установил дали само ищеца е извършил нарушението и кое от всичките нарушения било извършено от него. Дори и да се приемело, че е подписал Констативен протокол серия ЮИДП-00- №000203/03.І.2024г., съставен от мобилните екипи на ЮИДП - Сливен, с което се твърдяло, че се е съгласил с отразените в нето констатации, които се различават по съдържание от съставените протоколи за „отсемената“ (правописът бил от заповедта, като вероятно се касаело за „отсечена“) и складирана на временен склад дървесина в същия подотдел относно количеството и дължината па отсечените трупи дървесина, това обстоятелство само по себе си не представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т.9 от КТ, тъй като освен обективният елемент на повредата, следвало да е налице и субективният елемент на виновното й причиняване. Последователна била практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195 ал.1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно наказание, чрез мотивиране на заповедите за налагането му, съобразно изискуемите елементи.

Ищеца счита за незаконосъобразно със заповед №РД-10-23/26.І.2024г. да му бъде налагано дисциплинарно наказание „Забележка“ за различни хипотези на различни по вид нарушения и в този случай заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била незаконосъобразна, тъй като била издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложените мотиви към заповедта били необясними, предвид липсата на яснота за конкретното нарушено задължение. От друга страна не били посочени доказателства за изложените констатации.

В исковата молба се твърди, че фактически описаните деяния не били подведени под конкретно нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта липсвало изложение спрямо дадените от ищеца обяснения в рамките на дисциплинарното производство, което работодателят следвало да стори за обосноваване на вината му.

Сочи се, че в оспорената заповед нямало посочен издател. Едва в края било подписано лицето „инж.Н*П* - Директор на ТП „ДГС Маджарово“. В този смисъл се оспорва материално-правната компетентност на издателя на процесната заповед.

В обжалваната заповед липсвали указания пред кой компетентен съд и в какъв срок същата можела да бъде обжалвана, което било съществено процесуално нарушение и ограничавало правото на защита на ищеца. Не бил спазен и чл.189 ал.1 от КТ , като не били посочени критериите, от които изхождал работодателят при определяне на наказанието по вид.

Моли съда да постанови решение с което да отмени като незаконосъобразно дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено със заповед № РД-10-23/26.І.2024г.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ТП “ДГС Маджарово“ ЕИК *** гр. Маджарово, представлявано от Директора -инж. Й*Д*, в които е изразено становището за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

С отговора, не се оспорва факта, че ищеца работи на длъжността „горски надзирател“ в ТП ДГС Маджарово. В това му качество и съобразно длъжностната му характеристика , с която същият бил запознат лично срещу подпис на дата 01.Х.2016г. и представляваща неразделна част от трудов договор №2/01.Х.2016г. на ищеца били вменени отговорности и задължения свързани и произтичащи от заеманата от него длъжност. Част от задълженията на ищеца били : „следи за спазване на правилата за сеч …“ , „проверява всички документи за сеч…“, „ взема участие в освидетелстването на сечищата, следи да не 2 се допуска похабяване на дървесината и контролира установените правила за сеч и извоз на дървени материали..“.

В отговора се твърди, че на основание Заповед №РД-10-110/24.VІІ.2023г. на Директора на ТП ДГС Маджарово , издадена на основание чл.174 ал.2 вр. чл.187 ал.3 от Закона за горите и чл.29 ал.1 т.1 от Правилника за организацията и дейността на ЮИДП ДП Сливен , чието поделение било ТП ДГС Маджарово, с цел подобряване на организацията и дейността на ТП ДГС Маджарово, ищецът бил определен в т.12 от посочената заповед поименно да изпълнява функциите във вр. с чл.190 ал.2, 3, 4, 5 и 6 от ЗГ, като осъществява дежурство, охрана и сигнализация в горски територии държавна собственост и горски територии собственост на физически лица, юридически лица или техни обединения с обща площ до 2.0ха,включително на основание чл.187 ал.3 от ЗГ за ХІІІ-ти и XV-ти охранителен участък. От приложената към отговор Заповед №РД-10-51/24.ІV.2023г. на Директора на ТП ДГС Маджарово се установявало, че отдел 445-е попада именно в разпределения на ищеца участък.

Твърди се , че именно ищецът е присъствал и подписал Предавателно приемателен протокол № 50 от 30.ХІ.2023г., Предавателно - приемателен протокол № 960 от 21.ХІІ.2023г. и Предавателно - приемателен протокол № 67 от 29.ХІІ.2023г. за отдел 445-е.

Ищецът присъствал на извършената проверка на 03.І.2024г. и подписал и изготвеният от проверяващите Констативен протокол от 03.І.2024г., който се различавал в частта относно количествата налична дървесина в отдела : съгласно трите приемателно предавателни протоколи за този отдел общото количество било в размер на 87.10м.куб, от които 84.70м. куб от тях са дърва за огрев, а съгласно КП от 03.І.2024г. наличната в този отдел дървесина възлизала на 104.34м.куб. Налице била разлика от 16.94м.куб. в по-малко съгласно отразените стойности в предавателно приемателните протоколи в сравнение с отразеното в КП изготвен на 03.І.2024г. - след извършена проверка на терен. Неописаната като налична дървесина в левова равностойност се равнявала на сумата 1 185.70лв.

С оглед изложеното извършването на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, било установено безспорно, поради което, правилно била ангажирана и дисциплинарната му отговорност.

С отговора на исковата молба, не се споделя твърденията изложени в исковата молба, че тъй като текстът на чл.187 ал.1 т.3 от КТ уреждал различни хипотези за извършени нарушения на трудовата дисциплина, от заповедта не ставало ясно на каква основа му било наложено наказанието. Сочи се , че в заповедта било посочено извършено нарушение по чл.187 ал.1 т.3 и въпреки че не била прецизирана квалификацията като предложение първо на т .3, то текстово било изписано, че се касае за неизпълнение на възложената работа от страна на ищеца.

Оспорва се твърдението на ищеца ,че в оспорената заповед било посочено, че последният бил съставил КП от 03.І.2023г. В заповедта била допусната единствено техническа грешка при изписване на годината на извършване на повторната проверка на 09.І.2024г., като погрешно било посочено 2023г.

Твърди се, че 09.І.2024г.- не е датата на която се твърди че е установено извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, защото същото било е установено още при проверката на 03.І.2024г. Повторната проверка била извършена от друг мобилен екип и същата по съществото си преповтаряла констатациите отразени в КП от 03.І.2024г. - с допълнително констатираното, че в периода след 03.І.2024г. до датата на следващата проверка - 09.І.2024г., комисията е констатирала, че част от дървесината в отдела е с допълнително скъсявани секции с помощта на бензиномоторен трион. Комисията била констатирала, че отрязаните секции са оставени на гърба на фигурите, като същите варирали от 0.05-0.15м. Отразено било също, че в периода на извършване на двете последователни проверки дървесина от отдела не е извозвана, няма издавани позволителни за сеч от 29.ХІІ.2023г. до 09.І.2024г.

С оглед изложеното заповедта се явявала и мотивирана, тъй като подробно било описано и извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Налице било нарушение и то било извършено от ищеца, тъй като същият не бил изпълнил възложената му работа съгласно длъжностната характеристика и изричната заповед, с която бил определен района на осъществяване на основните му функции и задължения в качеството му на горски надзирател, както и при изготвяне на приемателно предавателните протоколи бил допуснал 3 да бъда въведени данни /количества дървесина , които не отговарят на тези на терен.

В отговора се сочи, че наложеното ищеца наказание е най-лекото предвидено в КТ, а именно „Забележка“. Наказанието било съобразено с цялостното му поведение, тежестта на нарушението, както и че същият извършил нарушение за първи път.

Сочи се, че не е предмет на настоящото дело и не подлежи на обсъждане въпроса дали единствено ищеца бил извършил нарушението или нарушение на трудовата дисциплина има извършени и от други длъжностни лица. Посечено е, че наказание „Забележка“ било наложено и на Началник ГСУ, както и че спрямо ищеца имало издадена и връчена Заповед за реализиране на имуществената му отговорност, която той оспорил, поради което предстояло образуване на гражданско дело.

Моли се съда да отхвърли „Жалбата“ на ищеца като неоснователна и недоказана.