Решение № 2467 от 05.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2467 гр. Варна, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110118342 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с регистрационен вх.№ 53641/23.12.2021 г., уточнена с молба от 14.1.2023 г. и с правно основание на предявения иск чл. 439 ГПК.

Видно от исковата и уточнителната молба ищцата Н. Б., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния й представител - адвокат от АК Варна П. Н., със съдебен адрес *** е предявила иска си против ответницата Е. С. Г. с посочен адрес в ***.

Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

Срещу Н.Б. бил издаден изпълнителен лист от 04.04.2014 г. от РС Варна, въз основа на Решение № 810/21.02.2014 г. по гр.д. № 6412/2013 г. с който Н.Б. била осъдена за заплати на Е. Г., с паспорт ***, № ***, издаден на ***г. от ФМС ***, с постоянен адрес *** сумата о т 4 472,57 евро (четири хиляди четиристотин седемдесет и две евро и петдесет и седем евроцента) като получена без основание , на осн. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, както и сумата от 1 070 лв. (хиляда и седемдесет лева) представляваща направените по делото разноски.

Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист от 04.04.2014 г. било образувано изпълнително дело № 2014***0400558 по описа на ЧСИ С. К. Д.,ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС Варна.

По изпълнителното дело, сочи ищцата, били извършвани следните изпълнителни действия: на 31.03.2016 г. постъпила молба за налагане на запор и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника; на 23.08.2019 г. отново постъпила молба от взискателя за налагане на запор и извършване на опис на движимите вещи, собственост на длъжника ; на 05.09.2019 г. постъпила молба за запор на трудовото възнаграждение на длъжника; на 24.09.2019 г. постъпила молба за запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

От датата на последното изпълнително действие - 24.09.2019 г. - налагане на запор, 1 твърди ищцата, че по изпълнително дело не били предприемани изпълнителни действия.

Ищцата счита, че в периода 31 март 2016 г./ датата на която била подадена молбата за запор и опис на движими вещи / до 23 август 2019 г. / датата на молбата за запор и опис на движими вещи / не били предприемани изпълнителни действия , които да прекъснат давностните срокове, поради което и извежда извод ищцата, че изпълнителното дело се прекратило ex lege /по силата на закона/ на 31 март 2018 г. на основание чл. 433 , ал.1 т. 8 ГПК с настъпване на перемпция, която съдебния изпълнител можел само да прогласи в постановление .

По същество в исковата си молба ищцата се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС извършената с т.10 отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., за да изведе правния извод, че изпълнително дело № 558/2014 г. по описа на ЧСИ Ст.Костова -Д. е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т. 8 ГПК с настъпила перемпция след приемане на ТР 2/26.05.2015 г., т.к. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство било прекратено на .осн. чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК /чл.330, ал. 1 б. „д“ ГПК отм./.

Ищцата счита, че считано от 31 март 2016 г./молбата за запор и опис на движими вещи/ е започнал да тече 5 годишния давностен срок на осн. чл.110 ЗЗД, по отношение на задължението по изпълнителния лист от 4.4.2014 г., срок който изтекъл на 31.3.2021 г.

В изпълнение на дадените от съда указания, в уточнителната си молбата ищцата се е позовала и на изтекла давност и на настъпила перемпция, настъпили след издаване на изпълнителния лист, за да обоснове допустимостта и правния си интерес от водене на специалния отрицателен установител иск.

В изпълнение на указанията на съда и ищцата е прецизирала петитума на иска, в следния смисъл:

Отправеното до съда искане (съгласно уточнението от 14.01.2022 г.) е да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата Н. Б. не дължи на ответницата Е. Г. сумата от 4472,57 евро, като получена без основание на осн. чл.55 , ал. 1 пр.1 -во ЗЗД за което е издаден изпълнителен лист от 4.4.2014 г. по гр.дело № 6412/2013 по описа на ВРС, образувано изпълнително дело № 2014***040058 по описа на ЧСИ С. К. - Д. с рег. № *** и район на действие ОС Варна, на осн.чл.439 ГПК ( л.14 - ти от делото ).

В срока по чл.131 ГПК, ответницата Е. С. Г., чрез адвокат Р. В. Д. -АК гр.Варна , личен № ***, кантора с адрес: ***, тел: ***, особен представител на ответницата, назначена с О пределение № 3301 от 16.03.2023г. е депозирала отговор на исковата молба с вх.№ 53641/23.12.2021г., подадена от Н. Б. пред Районен съд - Варна, гражданско отделение, 42 състав по гр.дело № 20213110118342/2021 г.

Ответницата намира претенцията на ищцата за неоснователна.

Сумите, предмет на исковата молба с правно основание чл.439 ГПК се твърди, че са дължими в полза на Е. С. Г. и за тях не е изтекъл 5-годишният давностен срок, защото: както е прието в обявеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, в изпълнителното производство предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ прекъсва давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е образувано. Примерно било посочено, че прекъсват давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. За разлика от исковия процес, обаче, в изпълнителния, давността не се прекъсва еднократно,подчертава в отговора 2 си на искова молба ответната страна. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,се сочи в отговора на искова молба, че прекъсва давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябвало да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване на съответните изпълнителни способи. Затова с Тълкувателното решение ,било обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г., основано на нормата чл.115 ал.1 б. „ж“ ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече. Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК, ВКС, обаче преди, докато траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла.За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато било обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Вземанията, чието съществуване ищцата претендира да бъде отречено, сочи ответната страна, че се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок. Този срок започнал да тече от 26.06.2015 г., като било без правно значение дали преди тази дата по делото били прилагани изпълнителни способи и имало ли е основание за прекратяването му съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Давността се прекъсвала с искането на взискателя да приложи конкретен изпълнителен способ. Така, по негово искане, с оглед твърденията в исковата молба, на дати -31.03.2016г., 23.08.2019г. 05.09.2019г и 24.09.2019г. постъпили искания да бъдат приложени отделни изпълнителни способи, които прекъсвали давността за вземанията и от всяко едно от тях започвала да тече нова 5-годишна давност. От 24.09.2019г. - датата на последното поискано изпълнително действие до датата на завеждане на исковата молба в съда, обобщава ответната страна, че не е изтекъл 5годишният срок, в който вземанията биха се погасили по давност.

Без правно значение, се сочи в отговора на искова молба, че в периода 31.03.2016г. до 23.08.2019г. не са предприемани изпълнителни действия, поради което, както твърди ищецът, изпълнителното дело се е прекратило ех lege на 31.03.2018г., на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. По делото нямало данни, до днешна дата, ЧСИ да е прекратил изпълнителното производство с изрично постановление, поради настъпила перемпция, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Ето защо счита ответната страна, че към момента на подаване на исковата молба давността не е изтекла и предявените искове за установяване погасяване на процесните вземания на това основание следва да се отхвърлят.

В подкрепа на изложеното по-горе становище ответницата,чрез особения й представил е направила следните искания по доказателствата :Не възразява срещу искането на ищеца да се изискат заверени копия от всички документи, съдържащи се в кориците на изпълнително дело с номер 2014***0400558, по описа на ЧСИ С. К. - Д., с рег.№ ***.

Същото ответната страна намира за необходимо с оглед преценката: предприемани ли са изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, с оглед преценката за прекъсване на давността за погасяване на вземанията, за които изпълнителното производство е образувано; прекратено ли е изпълнителното дело и ако „да“, кога е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, съответно кога е започнала да тече новата погасителна давност за вземането и изтекла ли е тя към датата на образуване на настоящото производство.С оглед становището на ищеца в съдебно заседание, особения процесуален представител на ответницата моли му бъде дадена възможност да посочи и представи нови доказателства, както и да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да вземе становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

Видно от докладваната в проведеното първо редовно и открито съдебно заседание писмена молба с рег. вх. № 49480/30.06.2023 г ., постъпила по електронната поща на РС 3 Варна от адв. П. Н. - пълномощник на ищеца, ищцата изрично е заявила чрез адв.Н., че желае да се даде ход на делото. Уточнява се исковата претенция, като същата следва да се счита за предявена само за сумата от 4472,57 евро или 8747,58 лв., като не се поддържа изложеното в молба от 18.05.2023 г., т.к. ищцовата страна не е предявила такъв иск.

Заявява, че няма възражения по доклада. Желае се уважаване на исковата молба, ведно с присъждане на сторените разноски. Изразено е становище по същество на спора. Приложен е списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание от 30.06.2023 г. както бе посочено и погоре ищцата не се явява, не се представлява , но с писмената си молба от 30.06.2023 г. поддържа иска си правно осн. чл. 439 ГПК и цена от 4472,57 евро или 8747,58 лв., желае уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото .

Ответницата по делото, представлявана от особен представител - адвокат Р. Д. оспорва иска като неоснователен и недоказан, желае отхвърляне на иска . В о.с.з.адв.Д. е обективирала искане за снабдяването й със РКО, което искане е уважено и съдът е разпоредил издаване на РКО в полза на особения представител . Видно от протокола от о.с.з. в полза на адв.Д. е издаден РКО за сумата от 842,32 лв. платим от Бюджета на РС Варна, т.к. адв.Д. е назначена за процесуален представител на ответницата при условията на чл. 48, ал.2 ГПК, а с Определение № 1876/13.2.2023 г./ л. 72 - ри / ВРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК и освободил ищцата от заплащане на държавни такси и разноски по делото.