Решение № 2654 от 17.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2654 гр. Варна, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е.М. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20233110100515 по описа за 2023 година при участието на секретаря Р.Ч. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, бул. „***“ № ***, Административна сграда ***, вх. ***, ет. ***, чрез процесуалния му представител – адв. О. В., срещу „***” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: с. ***, община ***, област ***, ул. „***”, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 16418.12 лв., представляваща общ остатък от задължение по неформални договори за продажба и доставка на цимент в периода 03-05.11.2022 г., за които са издадени фактури №№ ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г.

В исковата си молба ищецът „***” ООД излага, че дружеството е специализирано във вноса и реализацията на строителни материали и в частност на цимент, който се продава на българския пазар. Поддържа, че страните са в трайни търговски отношения, като купувачът „***“ ООД започнал да бави плащанията по извършените доставки. Посочва, че именно поради забавяния в плащанията, през м. октомври 2022 г. между представители на двете дружества в устен разговор е уговорено срокът за плащане да е един работен ден след датата на доставка. Твърди, че ответното дружество има неразплатени суми към него в претендирания размер, за което са издадени и съответните фактури. Въпреки опитите за доброволно 1 уреждане на отношенията между страните, плащане не е последвало. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 12.07.2023 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. П. Г., моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства.

Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: 657 лв. – държавна такса и 2280 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че в полза на страната не следва да бъдат присъждани разноски за воденото производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск, доколкото допуснатото обезпечение на бъдещия иск по чл. 390 ГПК е отменено с влязло в сила определение по ч. гр. д. № 16598/2022 г. по описа на ВРС, ХХ състав, на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което в настоящото производство е допуснато обезпечение на вече предявения иск, на основание чл. 389, ал. 1 ГПК. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 2937 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община ***, област ***, ул. „***”, да заплати на „***” , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. „***“, бул. „***“ № ***, Административна сграда ***, вх. ***, ет. ***, сумата 16418.12 лв.

/шестнадесет хиляди четиристотин и осемнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща общ остатък от задължение по неформални договори за продажба и доставка на цимент в периода 03-05.11.2022 г., за които са издадени фактури №№ ***/*** г., № ***/*** г. и № ***/*** г., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, община ***, област ***, ул. „***”, да заплати на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** кв. „***“, бул. „***“ № ***, Административна сграда *** вх. ***, ет. ***, сумата 2937 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и седем лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3